Гледам парламента и изслушването на министър Рашков за полицейското насилие

" Гледам Народното събрание и чуването на министър Рашков за полицейското принуждение над протестиращите зад колоните на Министерски съвет. Гледам още веднъж и още веднъж фрагментите от онази нощ. Гледам реакциите на другите политици и ме залива вълна от позор. Вълна след вълна ". От какво се срами в днешния политически живот, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Любомир Аламанов, информационен специалист.

„ От реакциите на хората, на които плащаме заплати, с цел да се грижат за нас, сякаш да ни пазят, сякаш да поддържат реда, сякаш да служат за образец. Все отново това са първите мъже и дами на страната и ние би трябвало да ги даваме за образец на нашите деца. Вместо това видяхме тези картини, чухме някакви странни думи. Трябваше да се изчака цялото съвещание, по-късно някъде в коридорите да се получи някакво " извинявайте " с половин уста. Заболя ме от всичко. Даже да се одобри, че по някое време служителите на реда в онази нощ са били превъзбудени и са позволили, да се опитаме да го кажем културно, неточност, надвишили са правата си и така нататък, ние станахме очевидци на спокойна подигравка. Още не мога да не помни оня служител на реда, който просто си извади мобилния телефон и снимаше момичето, галеше я по косата, нещо се навеждаше, говореше ѝ, а тя беше вързана с белезници на земята. След това чухме за една прокурорка, която е спряла делото, тъй като не били дали показания. Имаше вярна имитация към нея – " добре, в случай че бяха убити и отново не бяха дали показания, отново ли щеше да спре делото? А тя сега е изпратена да съставлява България в структурите на Лаура Кьовеши.

Целият този случай сподели едно тотално разкъсване на връзката и на концепцията що е то държавен чиновник и каква е неговата съществена роля. Голяма част от тези хора в действителност са не запомнили, че ние им плащаме заплатите, с цел да вършат нашия живот по-добър. Те не са държавни чиновници, тъй като са родени такива, или тъй като Бог ги е спуснал. Може би е прав основният прокурор Гешев, който сподели, че бил ръката на Бог. Очевидно тези хора живеят в някаква друга галактика, в някаква друга визия, и понякога някакви жители, които им се мотаят в краката, като че ли им пречат на техния спокоен живот. Очевидно всичко, което те приказват на европейските институции, е неистина след неистина. Аз разбрах, че някакви хора ще пишат на Лаура Кьовеши, с цел да ѝ опишат за този случай. Но в случай че тази прокурорка няма функционалното схващане какво значи прокуратура и по какъв начин тя би трябвало да работи, без значение от това кой какви показания дава, то по какъв начин ще проверява тя закононарушения? Не знам. “

Нищо не се трансформира, само че не е информационен проблем

„ Комуникационен би бил казусът, в случай че всичко друго е наред, а нещата, които се вършат, не се споделят добре. Тук, като се вгледаме, виждаме, че има съществени проблеми в самото устройство на страната. Така направени закони, които да разрешават на тези държавни служители да се държат по подобен метод. Закони, които разрешават на разнообразни служители да ги поясняват по друг метод. По един закон основният прокурор е задължен да се яви в Народното събрание, тъй като сме парламентарна република и конституцията споделя, че всеки е задължен да отиде там. По различен закон основният прокурор може да не се яви. По един закон прокурорката би трябвало да проверява, по различен закон прокурорката може да не проверява. По един закон назначеният изпълнителен шеф на държавна компания е на послушание на притежателя на компанията – на страната. Но по различен закон шефовете на държавни компании пишат на държавното управление " Я си гледайте работата ".

Счупената смяна

„ Преди години една група политически партии съумяха малко да скапват думата " промяна ", не знам дали си спомняте – около " Реформаторския блок ". След това съумяха да скапват думите " европейско развиване ". След това съумяха да скапват думата " непоклатимост ". В момента са на път да скапват думата " смяна ". Защото това не е смяната, за която хората са дали своят вот. Фактически се оказва, че разнообразни хора схващат по друг метод думата " смяна ". Може би това е главният информационен проблем – че хората не са набили задоволително мощно в главата на политиците каква смяна желаят. Може би това би трябвало да го създадат с доста избори. Но несъмнено, най-малко за мен, партията на Слави Трифонов не прави тази смяна, за която беше изпратена там. Аз виждам, че огромна част от техните гласоподаватели са много разочаровани и смутени от това, което виждат. Защото партията на Слави взе доста гласове на крилата на думата " смяна ", само че не извърши тази дума с нужното наличие. “