Гледам, говори се за компромис с Македония. Мога да напиша

Гледам, приказва се за компромис с Македония. Мога да напиша чаршаф по тематиката с хиляда нюанса какво е етнос, какво е народност, какво е нация и така нататък и - несъмнено - комплицирано е. Но, когато става дума за държавен интерес (а и за истина) би трябвало да може и малко.

Това разяснява във " Facebook " Първан Симеонов.

Та казано малко: не възприемам какъв компромис да се направи. Да обявим, да вземем за пример, че Гоце Делчев е полубългарин. Или да му сменим името посмъртно, както в една македонско село неотдавна направиха с един монумент, и да стане Делчевски? Или по-добре, напряко Делчески без " в ", че да е по-съвременно македонско. Какво желаят сътрудниците ни от нас: да създадем посмъртен " възродителен развой " ли!? Та тези хора се определяха като българи!

Просто е. Само преди няколко десетилетия македонска е единствено политическата еднаквост на придвижването, не народностната (да, по далечните македонски краища има и протомакедонизъм въз основата на национално равнодушие или аморфно съзнание). Както през днешния ден има политическа косовска еднаквост, да вземем за пример. Макар и това с македонската политическа еднаквост да е противоречиво.

До средата на предишния век македонско и българско са две думи за едно и също. Понеже отново стана въздълго, да обобщя: никакви взаимни отстъпки!