Политическите вампири и смъртта на Навални
Гледам ги на фотография и немея: Даниел Лорер, Явор Божанков, Козилата, Георги Георгиев от ГЕРБ, Владислав Панев, Асен Генов и Найо Тицин. Клекнали пред Руското посолство, палещи свещи в символ на респект към паметта на Алексей Навални. Помпозно и нарцистично, ясно осъзнавайки, че тази фотография ще влезе в обществените мрежи и те би трябвало да покажат, че са в тренда на деня, че са хванали последната фешън политическа линия и съвестите им треперят, бесуват и се гърчат. Все едно виждаме вампири, които смучат кръв онлайн.
Смъртта на съветския опозиционер анулира всички останали политически вести в България. Българска национална телевизия посвети цели 23 минути за кончината му, доказвайки неразривната връзка сред България и Русия, на инат на всички исторически условия и геополитически трусове. Криминалистиката безусловно издъхна като способ и просвета, тъй като още на десетата минута от новината всички инфлуенсъри, костюмари, надъхани евроатлантици и бюрократи издадоха присъдата - Владимир Путин го е умъртвил. В мигове на медийно торнадо е доста мъчно човек да резервира здрав разсъдък, само че у нас видяхме политически детонации, които би трябвало да бъдат запомнени. Евродепутатът Александър Йорданов през слюнки разгласи, че е време в Москва и Петербург да почнат да падат бомби, тъй като руснаците групово би трябвало да бъдат осъдени за тази величава гибел. Призивите за
разкъсване на всевъзможни
дипломатически връзки
с Руската федерация заваляха като пролетен дъжд, а нормалните шамани по малките екрани се чудеха какви нови злокобни епитети да измислят, с цел да опишат жестокостта, кръвожадността, маниакалността и лудостите на Путин. " Да, България " излезе с декларация против " фашисткия режим " в Русия и прикани за всеобщи чистки в службите, както и за основаване на механизми за дестилация и обезсилване на съветската агитация в медиите. Това, съгласно тях, трябвало да върви редом с обезпечаване на свободата на словото и независимостта на медиите, само че по какъв начин тъкмо едното ще се съчетае с другото не стана ясно по никакъв метод.
В цялата какафония се намеси и министър председателят и претендент за външен министър Николай Денков, който в Мюнхен изрази своето оскърбление от гибелта на Навални. Малко по-късно пък пред съветския вестник " Известия " създателят на научния труд " Съвършеното блокче сапун " разгласи, че няма никакво значение дали българската стопанска система ще пострада, значимото било глобите да имат резултат против Русия. Тезата за килъра Путин беше повторена неведнъж на конференцията по сигурност в Мюнхен от всевъзможни евроатлантически водачи и управленци, а тези, които бяха решили да не си плюят на имената изцяло говореха, че " режимът носи цялостната отговорност ". В София, Варна и Бургас бяха направени опити за поклонения пред паметта на Навални, само че общо взето те не се радваха на огромна посещаемост. Лично гледах репортажа по бТВ за събитието в Бургас. Камерата се задържа задоволително дълго, с цел да мога да преброя събралите се - 11 души. Текстът обаче гласеше следното: " десетки се събраха, с цел да се поклонят пред Навални ". Вече вършим освен нова публицистика, само че и нова математика - 11 може за бъде заместено с " десетки ".
Живеем в
паметни времена
Няколко думи за самия Навални, тъй като непряк наблюдаващ мъчно би се ориентирал в тази ледена медийна стихия, която гърми и трещи по всички средства за всеобща информация. Той е много по-противоречива фигура от това, което ни показват като негово житие на ходещ светец през днешния ден. Започва пътя си в политиката като гръмък съветски националист, граничещ безусловно с нацизма. Не на вятъра остарялата вуйна на съветския демократизъм Валерия Новодворская малко преди да почине бе декларирала, че тя се опасява от Навални, цялостна е с съмнения към него и се ужасява от мига в който той би станал водач на Русия. Новодворская беше мизантропична фигура и злобен демократичен отшелник, само че кристално ясно виждаше по какъв начин Навални влиза от роля в роля (пътят от мракобесния националист до сияещия герой с корупцията той го взе единствено за няколко години) единствено и единствено да натрупа почитатели и непознати настойници. В ранните си години на опозиционер известният публицист Борис Акунин също беше написал намерено писмо до Навални с което гневно громеше неговия шовинизъм и всичките хрумвания, които го въздигнаха като различим фактор в съветската политика. Да, след това Акунин бързо взе завоя като разбра какви са мрежите, които влагат в Навални и стартира да го въздига като знаме на съветската смяна, само че писмото му си стои в дълбините на мрежата и то разкрива облика на един политик, който носи в себе си повече рискове, в сравнение с очаквания.
Ролята на Навални като гневна съпротива на режима в Кремъл също е медийно пресилена, с цел да пасне на Мита, който се съгражда през днешния ден. Ако Навални постоянно е бил неуместен е доста мъчно да се изясни по какъв начин по този начин той стана член на борда на държавната мегакомпания " Аерофлот " през 2012 година. Най-малкото това по никакъв начин не се вписва във вълшебната приказка за непрекъснатото гонене на неуместния глас. Да, не мога да отрека - Навални имаше гений за политиката. Антикорупционните клипове и следствия, които правеше бяха забавни, занимателни, остри. Той ги продуцираше съвсем като холивудски филми и те си намираха публика и почитатели. Самият аз съм изгледал съвсем всички от тях и няма по какъв начин да си изкривя душата. Екипът му несъмнено знаеше по какъв начин да притегля публичното внимание.
Ако поемем надълбоко мирис и размислим върху обстановката, както постоянно вършат детективите в нео-ноар престъпните сериали, ще забележим, че
последният човек,
който има интерес
от гибелта на Навални е Владимир Путин. Навални в нито един миг не е представлявал действителна опасност за неговата власт. Да, знам, доста демократични съвести ще се сгърчат от отвращение, ще истерясат и стартират да псуват, само че е тъкмо по този начин. Реалността е безпощадна. Истинските други възможности на Путин са такива, че дори и Александър Йорданов би се спрял на настоящия президент, в случай че най-малко малко се запознае с фактическата конюнктура в Русия. Навални има своите почитатели, има своите почитатели, само че те са пренебрежимо дребен % на фона на кипежа в съветското общество, което стартира след войната в Украйна. На всичкото от горната страна обстановката върви добре за Русия. Интервюто на Тъкър Карлсън с Путин доближи до един милиард души на планетата, а мненията биха провокирали киселини у всеки български евроатлантик. Руснаците превзеха основният град Авдеевка и съвсем почистиха Донбас от украинската войска. На този декор гибелта на Навални освен не работи в интерес на Путин, а тъкмо противоположното - тя взривява всичките му старания. Да, можем да приказваме дали е вярно и какво приказва за една страна, в случай че политическата съпротива стои в пандиза. Това сигурно е проблем. Както е проблем и това, че Навални не беше политически пандизчия, а е наказан за машинация в изключително огромни размери и то на фернска компания. Пробвайте да намерите в българска медия детайлности към случая. Ще ударите на камък. Журналистиката у нас постоянно е стачкувала, когато стане въпрос за Навални.
Не отхвърлям правото на никого да се усеща съперник на Владимир Путин. Но даже и тази роля
изисква извънредно
здрав разсъдък
трезва мисъл и наличие тъкмо в тази действителност. Медийният балон от самоизмами в който плува Западния свят към този момент стартира да тежи на всички хора, които виждат какво става. Трябва ли да ви напомням, че тъкмо преди една година, отново на тази конференция в Мюнхен, всички водачи ни уверяваха, че до края на 2023 година Украйна ще смаже Русия и ще върне в границите от 1991 година. Къде са през днешния ден тези вестители на огромните победи и светлите хоризонти, а?
Същото ще се получи с Навални. Безкрайното повторение на концепцията, че Путин е дал заповедта за неговото ликвидиране освен не носи честен катарзис, а за следващ път вкарва европейските водачи в лабиринт от който няма излизане. От всичко това най-големите жертви ще са фамилията на Навални, тъй като те в никакъв случай няма да научат истината за неговата кончина. Никой няма да повярва на заключенията на съветските специалисти. Но даже и тялото на дисидента да отиде в Германия, никой няма да повярва и на изводите, които ще създадат там. Във войната истината е първата жертва. Здравият разсъдък също. Медиите от дълго време сме ги отписали, само че тъй като те са край нас занапред ни следва да слушаме цяла поредност от нелепости и откровени тъпотии.
Смъртта на съветския опозиционер анулира всички останали политически вести в България. Българска национална телевизия посвети цели 23 минути за кончината му, доказвайки неразривната връзка сред България и Русия, на инат на всички исторически условия и геополитически трусове. Криминалистиката безусловно издъхна като способ и просвета, тъй като още на десетата минута от новината всички инфлуенсъри, костюмари, надъхани евроатлантици и бюрократи издадоха присъдата - Владимир Путин го е умъртвил. В мигове на медийно торнадо е доста мъчно човек да резервира здрав разсъдък, само че у нас видяхме политически детонации, които би трябвало да бъдат запомнени. Евродепутатът Александър Йорданов през слюнки разгласи, че е време в Москва и Петербург да почнат да падат бомби, тъй като руснаците групово би трябвало да бъдат осъдени за тази величава гибел. Призивите за
разкъсване на всевъзможни
дипломатически връзки
с Руската федерация заваляха като пролетен дъжд, а нормалните шамани по малките екрани се чудеха какви нови злокобни епитети да измислят, с цел да опишат жестокостта, кръвожадността, маниакалността и лудостите на Путин. " Да, България " излезе с декларация против " фашисткия режим " в Русия и прикани за всеобщи чистки в службите, както и за основаване на механизми за дестилация и обезсилване на съветската агитация в медиите. Това, съгласно тях, трябвало да върви редом с обезпечаване на свободата на словото и независимостта на медиите, само че по какъв начин тъкмо едното ще се съчетае с другото не стана ясно по никакъв метод.
В цялата какафония се намеси и министър председателят и претендент за външен министър Николай Денков, който в Мюнхен изрази своето оскърбление от гибелта на Навални. Малко по-късно пък пред съветския вестник " Известия " създателят на научния труд " Съвършеното блокче сапун " разгласи, че няма никакво значение дали българската стопанска система ще пострада, значимото било глобите да имат резултат против Русия. Тезата за килъра Путин беше повторена неведнъж на конференцията по сигурност в Мюнхен от всевъзможни евроатлантически водачи и управленци, а тези, които бяха решили да не си плюят на имената изцяло говореха, че " режимът носи цялостната отговорност ". В София, Варна и Бургас бяха направени опити за поклонения пред паметта на Навални, само че общо взето те не се радваха на огромна посещаемост. Лично гледах репортажа по бТВ за събитието в Бургас. Камерата се задържа задоволително дълго, с цел да мога да преброя събралите се - 11 души. Текстът обаче гласеше следното: " десетки се събраха, с цел да се поклонят пред Навални ". Вече вършим освен нова публицистика, само че и нова математика - 11 може за бъде заместено с " десетки ".
Живеем в
паметни времена
Няколко думи за самия Навални, тъй като непряк наблюдаващ мъчно би се ориентирал в тази ледена медийна стихия, която гърми и трещи по всички средства за всеобща информация. Той е много по-противоречива фигура от това, което ни показват като негово житие на ходещ светец през днешния ден. Започва пътя си в политиката като гръмък съветски националист, граничещ безусловно с нацизма. Не на вятъра остарялата вуйна на съветския демократизъм Валерия Новодворская малко преди да почине бе декларирала, че тя се опасява от Навални, цялостна е с съмнения към него и се ужасява от мига в който той би станал водач на Русия. Новодворская беше мизантропична фигура и злобен демократичен отшелник, само че кристално ясно виждаше по какъв начин Навални влиза от роля в роля (пътят от мракобесния националист до сияещия герой с корупцията той го взе единствено за няколко години) единствено и единствено да натрупа почитатели и непознати настойници. В ранните си години на опозиционер известният публицист Борис Акунин също беше написал намерено писмо до Навални с което гневно громеше неговия шовинизъм и всичките хрумвания, които го въздигнаха като различим фактор в съветската политика. Да, след това Акунин бързо взе завоя като разбра какви са мрежите, които влагат в Навални и стартира да го въздига като знаме на съветската смяна, само че писмото му си стои в дълбините на мрежата и то разкрива облика на един политик, който носи в себе си повече рискове, в сравнение с очаквания.
Ролята на Навални като гневна съпротива на режима в Кремъл също е медийно пресилена, с цел да пасне на Мита, който се съгражда през днешния ден. Ако Навални постоянно е бил неуместен е доста мъчно да се изясни по какъв начин по този начин той стана член на борда на държавната мегакомпания " Аерофлот " през 2012 година. Най-малкото това по никакъв начин не се вписва във вълшебната приказка за непрекъснатото гонене на неуместния глас. Да, не мога да отрека - Навални имаше гений за политиката. Антикорупционните клипове и следствия, които правеше бяха забавни, занимателни, остри. Той ги продуцираше съвсем като холивудски филми и те си намираха публика и почитатели. Самият аз съм изгледал съвсем всички от тях и няма по какъв начин да си изкривя душата. Екипът му несъмнено знаеше по какъв начин да притегля публичното внимание.
Ако поемем надълбоко мирис и размислим върху обстановката, както постоянно вършат детективите в нео-ноар престъпните сериали, ще забележим, че
последният човек,
който има интерес
от гибелта на Навални е Владимир Путин. Навални в нито един миг не е представлявал действителна опасност за неговата власт. Да, знам, доста демократични съвести ще се сгърчат от отвращение, ще истерясат и стартират да псуват, само че е тъкмо по този начин. Реалността е безпощадна. Истинските други възможности на Путин са такива, че дори и Александър Йорданов би се спрял на настоящия президент, в случай че най-малко малко се запознае с фактическата конюнктура в Русия. Навални има своите почитатели, има своите почитатели, само че те са пренебрежимо дребен % на фона на кипежа в съветското общество, което стартира след войната в Украйна. На всичкото от горната страна обстановката върви добре за Русия. Интервюто на Тъкър Карлсън с Путин доближи до един милиард души на планетата, а мненията биха провокирали киселини у всеки български евроатлантик. Руснаците превзеха основният град Авдеевка и съвсем почистиха Донбас от украинската войска. На този декор гибелта на Навални освен не работи в интерес на Путин, а тъкмо противоположното - тя взривява всичките му старания. Да, можем да приказваме дали е вярно и какво приказва за една страна, в случай че политическата съпротива стои в пандиза. Това сигурно е проблем. Както е проблем и това, че Навални не беше политически пандизчия, а е наказан за машинация в изключително огромни размери и то на фернска компания. Пробвайте да намерите в българска медия детайлности към случая. Ще ударите на камък. Журналистиката у нас постоянно е стачкувала, когато стане въпрос за Навални.
Не отхвърлям правото на никого да се усеща съперник на Владимир Путин. Но даже и тази роля
изисква извънредно
здрав разсъдък
трезва мисъл и наличие тъкмо в тази действителност. Медийният балон от самоизмами в който плува Западния свят към този момент стартира да тежи на всички хора, които виждат какво става. Трябва ли да ви напомням, че тъкмо преди една година, отново на тази конференция в Мюнхен, всички водачи ни уверяваха, че до края на 2023 година Украйна ще смаже Русия и ще върне в границите от 1991 година. Къде са през днешния ден тези вестители на огромните победи и светлите хоризонти, а?
Същото ще се получи с Навални. Безкрайното повторение на концепцията, че Путин е дал заповедта за неговото ликвидиране освен не носи честен катарзис, а за следващ път вкарва европейските водачи в лабиринт от който няма излизане. От всичко това най-големите жертви ще са фамилията на Навални, тъй като те в никакъв случай няма да научат истината за неговата кончина. Никой няма да повярва на заключенията на съветските специалисти. Но даже и тялото на дисидента да отиде в Германия, никой няма да повярва и на изводите, които ще създадат там. Във войната истината е първата жертва. Здравият разсъдък също. Медиите от дълго време сме ги отписали, само че тъй като те са край нас занапред ни следва да слушаме цяла поредност от нелепости и откровени тъпотии.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ