Гледахме Димитър Живков в ролята на симпатичния, но някак объркан

Гледахме Димитър Живков в ролята на симпатичния, само че някак комплициран хирург Филип – основен воин в първия докторски сериал на Българска национална телевизия „ Аз и моите дами “. Десет години след премиерата на моноспектакъла му „ Живак “, за който получи „ Аскеер “ за изгряваща звезда и в който доста го харесахме, Митко е помощник по театрална тирада в класа на проф. Румен Рачев. Играеше в сериалите „ Отплата “ и „ Недадените “. Аплодирахме го в Народния спектакъл в комедията „ Един безразсъден ден “, режисирана от Михаил Петров.Митко е женен три пъти за някогашната си брачна половинка актрисата Дина Мановска – един път в Смолян – нейния роден град, един път във Враца – където той е роден, и трети път – за благополучие – в София. Баща е на петгодишен наследник. За себе си Митко споделя: „ Аз съм много интровертен. Извън сцената съм вълк единак. Предпочитам качеството, а не количеството на хората около мен. Имам дребен кръг другари. Не ми е нужно да го уголемявам. Не обичам звук, празненства и компании. Спазвам разпоредбите, почитам реда и дисциплината и даже това да ме лимитира, преценям, че ми е потребно. По-скоро съм саможивец, в сравнение с човек, който желае да е център на внимание. В това доста си приличаме с героя ми от „ Аз и моите дами “ – Филип. Прекрасно разбирам всичко, което той се пробва да съблюдава като експерт, изключително при започване на историята “.

Филип минава през миг на рецесия, което го води към две паралелни връзки. Ти по какъв начин се съвземаш в сходни моменти? Аз съм по-скоро разумен, в сравнение с прочувствен. Слушам хубава музика, виждам хубави филми, даже видеа, които да ми дадат изясненост по отношение на казуса и с цел да продължа напред, се пробвам да си върна възприятието за комизъм. Вярвам, че то може да ни издърпа към светлото. Старая се да съм прям със себе си – в какво съм сбъркал, къде можех да направя повече и по какъв начин мога да трансформира обстановката. Героят ми също е разумен вид, само че неналичието на татко в детството му и преобладаващата му майка го осакатяват прочувствено. Проблем е, че не е прям със себе си за това какво тъкмо желае. Затова и избира най-болезнения път и за него, и за двете му дами, което ги наранява и има тежки последствия. Какво мислиш за паралелните връзки? За мен изневярата е уязвимост. Брюхнер има една реп-
лика от „ Смъртта на Дантон “: „ Грехът е в мисълта, а тялото дали ще я последва… “. Вероятно всеки от нас по някакъв метод в някакъв миг в съзнанието си си е разрешавал дързост по отношение на друг от интимния сътрудник човек. Но с воля и дисциплинираност може да не си разреши идната по-голяма крачка. Аз не владея качества да повеждам паралелни връзки. Бил съм в тройна настройка и не ми е било прелестно. Мисля, че такива връзки не би трябвало да се позволяват. Дори да разбирам аргументите за тях, не мисля, че са окей. По-честно е да си прям с половинката си. Какво ти е мъчно с дамите? С партньорките ми ми е било мъчно, когато се пробват да ме трансформират, без да одобряват, че съм друг от тях. Трудно ми е и когато спре връзката. Вярвам, че нещата би трябвало да се обговарят, тъй като водим доста динамичен живот, ежедневните ни борби са все по-ожесточени и от време на време човек, прибирайки се, няма по какъв начин да се пренастрои и да знае какво има поради половинката ти с избран взор или жест. Не мога да поддържам връзка с хора без възприятие за комизъм. Не съм имал такива дами в живота си. Не съм имал дълга връзка с жена, която не е от артистичния свят. И популярност Богу, дамата до мен постоянно е гледала толерантно на уговорките ми, без да се пробва да изземе цялото време за себе си.Трудно ми е това, че дамите от ден на ден и повече не помнят какво е мъжът да е благородник. Не знаят по какъв начин да реагират, когато се отвори вратата пред тях, когато им дръпнеш стола, когато се държиш внимателно. Преди години подадох ръка на една дама на възрастта на баба ми, до момента в който слизаше от маршрутка, и тя се стресна. После ми държа ръката да ми благодари несъмнено пет минути, а водачът потегли с отворена врата. Сега виждам студентите – по какъв начин момчетата изпреварват девойките, без да им създадат път. Или девойките мъкнат тежки декори от сценографията. И на въпроса ми – мъже няма ли, дават отговор – а, няма потребност, ще се оправим. Шокира и ме тормози освен че дамите не са привикнали към този момент да виждат жестове на джентълменство и на внимание, а че не ги и разпознават, даже ги отхвърлят. Сякаш да си благородник е акт на уязвимост, която заслужава насмешка, а не почитание. Гледаш ли лекарски сериали? Гледал съм „ Спешно поделение “, „ Анатомията на Грей “ и малко и от „ Откраднат живот “. Любопитни са ми, само че престъпните истории и следствия са ми по-интересни. А синът ти гледа ли „ Аз и моите дами “? Не. Малък е. Бих му го пуснал след време, само че в случай че го гледаме дружно, с цел да мога да му обясня и да разбере вярно. Героят ми е комплициран човек, който от морална позиция прави много противоречиви дейности. И не бих желал да му дава модел на държание, тъй като това е образец по какъв начин не би трябвало да се постъпва. За какво използваш парите си и защо би желал да ги използваш? Подарявам си хубава книга или кино, правя подарък на сина си неща, които го вършат благополучен. Наскоро се забавлявахме в мола на Околовръстното, където има огромна зала с батути. Там поскачахме един час и беше доста хубаво. Иначе бих желал да ги употребявам за повече пътувания, за неща, които да ми оказват помощ да се развъртвам – концерти, спектакли в чужбина или хубави уъркшопи в дадена сфера или за български план с български актьори. Иска ми се да имаме повече сили да издържим компликациите, да развиваме себе си и да зарадваме повече аудитория. И, живот и здраве, нещата да се оправят, да можем да пътуваме още повече, както да вземем за пример през 2019 година преди пандемията, когато направихме доста хубаво турне с „ Живак “ в Полша, Унгария, Словакия и Германия. Обиколихме няколко града за десетина дни и имахме прелестни срещи с българите, които живеят там. Коя е щастливата ти причина да се будиш всяка заран? Всеки ден диря аргументи да се усмихвам и аргументи да си лягам удовлетворен. Всеки ден диря неща, които да ме трансформират към по-добро. Опитвам се да тичам от личната си зона на комфорт. И да се провокирам, даже с дребни стъпки. Това ме кара да се разсънвам с готовност. Как би описал щастието и по какъв начин – нещастието? Щастието е топлото възприятие да следя сина ми ухилен и реакциите му, до момента в който открива света и комуникира с връстници и с по-възрастни. Щастие са и моментите на тишина в театралната зала по време на зрелище. Тишина, в която усещаш по какъв начин ти и пуб-
ликата стартирате да дишате в синхрон. Нещастие са празните погледи на хора, с които се разминавам по улиците, безверието и апатията в тях, чувството, че гледат през теб и даже не виждат къде се намират. Изглеждат нещастни и в общуването, и в реакциите към нещата, които се случват към нас. И до момента в който щастието ме стопля, нещастието засяда като буца в гърлото ми и желая да го трансформира. Опитвам се да го върша с работата си.