Честта задължава
Гледах „ Уют “. Преди това гледах „ Ага “ в СФФ. Различни филми, откъдето и да ги подхванеш. Харесаха ми и двата, не знам по какъв начин хората могат да си лимитират усета да гледат единствено един тип филми или да слушат един тип музика. Чудел съм се на някой оперен артист не му ли се дослушва добър рап от време на време? Или целият му живот е едно протяжно цигу-мигу? И не мога да кажа за двата български кино лентата този е по-добър от оня. Те просто бягат в разнообразни писти. Едно съпоставяне би ми свършило работа единствено на смешка. Докато гледах „ Ага “, имах възприятието, че не виждам български филм. Някои високопарни кинаджии загатнаха, че фрагментите му били прекомерно дълги. Но на мен не ми тежаха. Заслужават си дължината. Картината е необятна, облиците са древен, напълно им приляга спокойното показване.
И в противен случай, всеки, който е гледал „ Уют “, ще удостовери, че този филм не може да бъде изработен от различен, а единствено от българин. Това си му е задачата на кино лентата, да покаже особеностите на българина в XXI век. Онзи, същият, псуващият по светофарите, гласуващият за тъпанарите, недоволният, мърморещият българин, който обаче е пораснал малко и намира сили да се надсмее на себе си. Струва ми се, че скритата и значима цел на Камен Донев е да лекува народа посредством тази авторефлексия. Накарай хората да се присмеят на минусите си и те ще се осъзнаят, ще станат по-добри, допускам, че по този начин може да се формулира задачата му. Дали съумява, ще покаже времето, факт е, че публиката го приема задушевно, цялостни салони и зали, бизнесът върви.
Елитаристите незабавно скочиха против Камен Донев и това е първото, което споделих на жена ми, като излязохме от салона – ще го разпънат на кръст. Защото елитаристите не простят своята жалкост и се усещат длъжни да се изкажат постоянно. Свободни са да го създадат, всеки е свободен да има мнение, само че тъкмо тези видове нормално го вършат от някаква мнима висота и ние тук долу в ниското би трябвало да приемем изказванието им за меродавно и неподлежащо на оборване. Само че както при романа на Георги Божинов „ Калуня-каля “ има и такива творби и феномени, за които клубът на елитаристите, сектата на университетските шалчета е по-добре да си замълчи, щото не го схваща до дъно. Талантът на Камен Донев е събитие още от „ Улицата “, импровизаторското му майсторство е като това на Ибряма, Теодоси Спасов и Стунджи в музиката. Гледал съм го онлайн при запис на предаването, което правехме за ТВ7 през 2007, той може да разсмее и труп.
Има ли недостатъци „ Уют “? Разбира се. Всяко произведение има недостатъци и те са част от чара му. Махнете „ слабостите “ от обичаната си книга, да видите какво ще остане. Аз персонално заобикалям разсъждения по направлението „ народопсихология “, тъй като са прекомерно обобщаващи, само че Иван Хаджийски е обикалял от село на село с колелото си, през цяла България, с цел да улови типичното за нас българите, да опише бита и нравите. Същото се пробва да прави и Камен Донев, а дали му се получава още не е напълно ясно. Смехотерапията е потребна, спор няма. Но българската душа е освен това от национални песни и танци, от панелени пристрастености и любовни триъгълници. Понякога човек би трябвало да пренебрегне формулата на комерсиалния триумф и да бъде почтен. Е, може да си остане и единствено при тази формула, няма неприятно, това си е неговият път и никой няма право да изисква от създателя нови хоризонти. Казвам го напълно почтено и се нервирам на критиците не по-малко от Камен Донев. Защото е правилно това, че те папкат и слушкат на държавните хранилки, в никакъв случай не са рискували и не умеят да проработят пет стотинки, в случай че ги отвържеш и ги пуснеш на открито.
Само че и достойнството задължава Камен Донев да резервира хладнокръвие и да не употребява толкоз пикантен език обществено. Той тая чест я има, единствено си е изпуснал нервите. Да громиш международната нелепост обаче е като да спориш с радиото или да се надбягваш с диви свине. И по този начин, „ Уют “ не е чалга, има самоцелности, само че се преодоляват. Има велики лафове. Като от старите български филми. Дългата сцена с общ проект, всички в края са подредени като в „ Тайната вечеря “ и разменят реплики, е достижение. Бих го гледал още веднъж след година, с цел да се развличам. А бих гледал още веднъж след месец и „ Ага “, с цел да изпитам отново оная естетическа приятност от положителното кино.
Автор: Николай Фенерски
И в противен случай, всеки, който е гледал „ Уют “, ще удостовери, че този филм не може да бъде изработен от различен, а единствено от българин. Това си му е задачата на кино лентата, да покаже особеностите на българина в XXI век. Онзи, същият, псуващият по светофарите, гласуващият за тъпанарите, недоволният, мърморещият българин, който обаче е пораснал малко и намира сили да се надсмее на себе си. Струва ми се, че скритата и значима цел на Камен Донев е да лекува народа посредством тази авторефлексия. Накарай хората да се присмеят на минусите си и те ще се осъзнаят, ще станат по-добри, допускам, че по този начин може да се формулира задачата му. Дали съумява, ще покаже времето, факт е, че публиката го приема задушевно, цялостни салони и зали, бизнесът върви.
Елитаристите незабавно скочиха против Камен Донев и това е първото, което споделих на жена ми, като излязохме от салона – ще го разпънат на кръст. Защото елитаристите не простят своята жалкост и се усещат длъжни да се изкажат постоянно. Свободни са да го създадат, всеки е свободен да има мнение, само че тъкмо тези видове нормално го вършат от някаква мнима висота и ние тук долу в ниското би трябвало да приемем изказванието им за меродавно и неподлежащо на оборване. Само че както при романа на Георги Божинов „ Калуня-каля “ има и такива творби и феномени, за които клубът на елитаристите, сектата на университетските шалчета е по-добре да си замълчи, щото не го схваща до дъно. Талантът на Камен Донев е събитие още от „ Улицата “, импровизаторското му майсторство е като това на Ибряма, Теодоси Спасов и Стунджи в музиката. Гледал съм го онлайн при запис на предаването, което правехме за ТВ7 през 2007, той може да разсмее и труп.
Има ли недостатъци „ Уют “? Разбира се. Всяко произведение има недостатъци и те са част от чара му. Махнете „ слабостите “ от обичаната си книга, да видите какво ще остане. Аз персонално заобикалям разсъждения по направлението „ народопсихология “, тъй като са прекомерно обобщаващи, само че Иван Хаджийски е обикалял от село на село с колелото си, през цяла България, с цел да улови типичното за нас българите, да опише бита и нравите. Същото се пробва да прави и Камен Донев, а дали му се получава още не е напълно ясно. Смехотерапията е потребна, спор няма. Но българската душа е освен това от национални песни и танци, от панелени пристрастености и любовни триъгълници. Понякога човек би трябвало да пренебрегне формулата на комерсиалния триумф и да бъде почтен. Е, може да си остане и единствено при тази формула, няма неприятно, това си е неговият път и никой няма право да изисква от създателя нови хоризонти. Казвам го напълно почтено и се нервирам на критиците не по-малко от Камен Донев. Защото е правилно това, че те папкат и слушкат на държавните хранилки, в никакъв случай не са рискували и не умеят да проработят пет стотинки, в случай че ги отвържеш и ги пуснеш на открито.
Само че и достойнството задължава Камен Донев да резервира хладнокръвие и да не употребява толкоз пикантен език обществено. Той тая чест я има, единствено си е изпуснал нервите. Да громиш международната нелепост обаче е като да спориш с радиото или да се надбягваш с диви свине. И по този начин, „ Уют “ не е чалга, има самоцелности, само че се преодоляват. Има велики лафове. Като от старите български филми. Дългата сцена с общ проект, всички в края са подредени като в „ Тайната вечеря “ и разменят реплики, е достижение. Бих го гледал още веднъж след година, с цел да се развличам. А бих гледал още веднъж след месец и „ Ага “, с цел да изпитам отново оная естетическа приятност от положителното кино.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ