Глазгоу, Шотландия – Питър Крайкант, 46-годишен шотландец, е активист на политиката за наркотици. Преди повече от 20 години той спеше грубо и си инжектираше хероин и крек всеки ден.
„Когато бях млад и зависим [от наркотици] и бях на улицата, нямаше никакви мисли за каквато и да е промяна“, каза Крикант пред Al Jazeera.
Продължете да четете
списък от 1 артикулОбединеното кралство все още води война срещу наркотиците, която не може да бъде спечеленакрай на списъка„Имаше моменти, когато бях бездомен, оплюван и бит от хора или арестуван и отвеждан в полицейски килии само заради това как изглеждах тогава.“
Тогава нямаше къде в Шотландия или останалата част от Великобритания Крикант и други употребяващи наркотици да консумират в безопасна и стерилна среда.
Но Глазгоу, най-големият градски център на Шотландия, ще влезе в историята като първия град в Обединеното кралство, който ще бъде домакин на пилотна стая за употреба на наркотици (DCR), ако, както се очаква, градските власти одобрят схемата на среща в сряда.
Най-лошата смъртност от наркотици
Шотландия, втората по големина съставна нация в Обединеното кралство, която има свой собствен парламент от 1999 г. насам, отдавна има най-ниската смъртност от наркотици в Европа. Само миналата година 1051 души са починали поради злоупотреба с наркотици.
Шотландското правителство, водено от Шотландската национална партия (SNP), е в центъра на атаките на опозицията в продължение на много години по отношение на рекорда му за смъртните случаи от наркотици.
Този месец обаче главният адвокат на Шотландия, лорд-адвокатът Дороти Бейн, на практика даде зелена светлина на дългоочаквания пилотен проект, след като обяви, че „няма да бъде в обществен интерес да се преследват употребяващите наркотици за просто престъпления притежание, извършени в рамките на пилотно съоръжение за консумация на по-безопасни лекарства”.
Въпреки че политиката за наркотиците е запазена за воденото от Консервативната партия британско правителство в Уестминстър и въпреки твърдата опозиция от Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство срещу DCRs – които, според поддръжниците им, помагат за намаляване на свръхдозите с наркотици – правосъдието попада в обсега на шотландския парламент , а според отделната правна система на Шотландия Бейн има цялостен контрол върху политиката за наказателно преследване.
Лондон се противопостави на многократните призиви на правителството на SNP в Единбург да прехвърли политиката за наркотиците на Шотландия.
Но в лицето на неотдавнашното съобщение на лорд-адвоката, правителството на Обединеното кралство заяви, че „няма да се намеси“, за да спре изпълнението на процеса в Глазгоу, където повече от 400 употребяващи наркотици редовно си инжектират публично в центъра на града.< /p>
За Крайкант, който ръководеше свой собствен неразрешен DCR в Глазгоу от септември 2020 г. до май 2021 г. в микробус и преустроена линейка, това беше особено трогателно развитие.
„Беше много емоционално за мен“, каза активистът, когато чу думите на лорд-адвоката и мълчаливото съгласие на правителството на Обединеното кралство.
„Но това не означава, че ще спра кампанията, защото имаме нужда от повече от един сайт за предотвратяване на предозиране в Глазгоу.“
По-нататък
Много активисти предупреждават, че Шотландия трябва да отиде по-далеч от просто прилагане на DCR.
„От съществено значение е да се признае, че DCRs сами по себе си не могат да се справят цялостно със сложната криза с наркотиците в Шотландия“, каза Анемари Уорд, главен изпълнителен директор на Faces and Voices of Recovery UK.
„Корените на пристрастяването са преплетени със социалните детерминанти на здравето, икономическите различия и травмите, които също изискват внимание. DCR се фокусират основно върху намаляване на вредите, смекчаване на непосредствените рискове, но те не насочват директно хората към възстановяване или въздържане от употреба на наркотици.“
Уорд, която някога е била зависима от наркотици, но не е употребявала от повече от 25 години, каза пред Al Jazeera, че е важно да се изясни също, че „високият брой смъртни случаи, свързани с наркотици в Шотландия [са] не просто статистика ”.
„Представете си оживен град като Глазгоу, известен с богатата си култура и история, но също така борещ се с много очевидна и неизбежна епидемия“, обясни тя. „В целия град има хора и семейства, които се борят със суровата реалност на пристрастяването. … Това е историята на майки и бащи, синове и дъщери, приятели и съседи, които са били пометени от безмилостната хватка на пристрастяването.“
„Става въпрос за разбити мечти, разделени общности и здравна система, претоварена от търсенето на лечение“, каза тя.
Но в Шотландия, която отдавна е поляризирана между поддръжници и противници на шотландската независимост, този въпрос също стана жертва на политически сблъсъци за конституцията.
Въпреки че предишният лорд-адвокат на Шотландия Джеймс Улф отхвърли идеята за DCR през 2017 г., политиците против независимостта на шотландския парламент се възползваха от съобщението на Бейн като доказателство, че настоящата законодателна рамка на нацията е повече от способна да се справи с това, което мнозина наричат „Смъртният срам от наркотици“ в Шотландия.
Но други, като базирания в Глазгоу вестникарски колумнист и юридически академик Андрю Тикел, който пише в блога си под „Lallands Peat Worrier“, твърдят, че „конституционното измерение“ на този въпрос е било и остава „неизбежно“.
„Законът за злоупотреба с наркотици от 1971 г. е запазен за Уестминстър, но наказателното правосъдие и общественото здраве са широко делегирани“, каза Тикел пред Ал Джазира. „Това означава, че [шотландските законодатели] не могат едностранно да променят, променят или отменят акта от 1971 г., но могат да харчат пари, например за услуги за лечение на наркотици, което означава, че [Единбург] има или няма инициатива за справяне с този проблем на общественото здраве.“
Въпреки това, като се присъедини към други нации като Германия и Швейцария в управлението на DCRs, Шотландия ще се изправи пред трагичната реалност на своята криза с наркотиците, както никога досега.
„Виждахме хора с инвалидни колички да губят крака [заради употреба на наркотици]“, спомня си Крайкант за преживяванията си, управлявайки своя собствена неразрешена DCR през 2020 г. и 2021 г. „И хора с гниеща плът, при които миризмата беше просто непреодолима.“ Източник: Ал Джазира
