Европейските вълнения разлюляха пазарите
Главоболията на обединена Европа нямат край. Краткият "евробум ", на който блокът се радваше през 2017-а, отстъпи мястото на занимателен напредък и на цяла поредност неприятни вести. Германската стопанска система, която е считана за мотора на съюза, се охлади през лятото, а Италия съживи гръцкия призрачен сън на районните дългови рецесии. Европейските производители на коли пък гадаят дали и по кое време ще бъдат обложени с вносни мита от Щатите.
Последните данни за показателя за индустриалната интензивност демонстрират, че нещата не престават да се утежняват. Италия клони към следващата криза, а базовият й борсов показател пропадна с 12% през последните шест месеца. Европейският Stoxx Europe 600 се обезцени с 10%, до момента в който загубите на щатския S&P 500 са на половината на европейските през същия интервал.
Франция също се включи в листата на проблемите на Стария континент поради проектите на президента Еманюел Макрон да усили разноските. В отговор на повсеместните митинги, които заливат страната от седмици и прераснаха в намерено принуждение, Макрон се съгласи да усили минималната заплата със 100 евро и да се откаже от данъчно облагане на пенсиите. Което, по сметки на министъра по бюджетните въпроси Жерар Дарманен, може да изстреля бюджетния недостиг на Франция до 3.4% от Брутният вътрешен продукт вместо обещаните 2.8 %. Това несъмнено е неприятна вест за Брюксел и добра за Рим, който също се опъва на апелите да смъкна бюджетния си недостиг за идната година до 2 %. Все отново французите имат преимуществото общественият им дълг да е 99% от Брутният вътрешен продукт (срещу досегашните 130% от БВП), до момента в който италианският е втори по величина в еврозоната след гръцкия.
Безспорният шлагер на седмицата обаче беше вотът на съмнение, който британските консерватори спретнаха на премиера си Тереза Мей поради договореностите по BREXIT. А вълненията към изхода от него и от отделянето на Острова от Европейския съюз провокираха бурни съмнения на валутните пазари и смъкнаха английския паунд до най-ниската му за последните 20 месеца стойност към зелените пари от 1.2478 щ. $.
Облаците започнаха да се раздигат след вота в Англия в късните вечерни часове на 12 декември, който Мей завоюва с 200 гласа в нейна поддръжка и 117 "против ". Което й подсигурява най-малко още една година на поста, само че никога не значи, че пристрастеностите към контракта й с Брюксел за BREXIT ще бъде утвърден от кралството. Резултатът качи британската валута до 1.2660 щ. $, само че валутните анализатори предизвестяват, че валутните съмнения няма да се успокоят.
Рим също направи крачка за помиряване с Европейската комисия като предложи да намали целевия бюджетен недостиг до 2.04% от Брутният вътрешен продукт вместо отхвърлените 2.4% и заканите за наказателна процедура.
Европейската статистическа работа Евростат пък регистрира 2.5% годишен растеж на възнагражденията на чиновниците от еврозоната през третото тримесечие, което бе добра вест за Европейската централна банка доколкото основният й икономист Петер Прает уточни времева рамка от шест до 12 месеца нарастването на заплатите да качи и инфлацията.
Най-важната пазарна вест пристигна от ЕЦБ на 13 декември, когато се състоя последното за тази година заседание на управителния съвет. На него, както се очакваше, бе решено лихвите по главните интервенции за рефинансиране, по краткосрочните заеми и по депозитите да останат без смяна, надлежно: 0%, 0.25% и минус 0.4 %. Те ще се задържат на тези нива най-малко до края на лятото на 2019-а или най-малко до момента в който е належащо, с цел да се подсигурява инфлация наоколо до 2% в средносрочен проект.
Нетрадиционните парични ограничения или чистите покупки по програмата на ЕЦБ за изкупуване на активи ще приключат в края на декември 2018-а. Планът беше в действие четири години и през този интервал бяха добити активи за 2.6 трлн. евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и първите два на тази беше деен. Средният дневен валутен оборот доближи 2356 млн. евро (4607 млн. лева). Щатският $ имаше 1.5% дял от купената и продадена валута.
Последните данни за показателя за индустриалната интензивност демонстрират, че нещата не престават да се утежняват. Италия клони към следващата криза, а базовият й борсов показател пропадна с 12% през последните шест месеца. Европейският Stoxx Europe 600 се обезцени с 10%, до момента в който загубите на щатския S&P 500 са на половината на европейските през същия интервал.
Франция също се включи в листата на проблемите на Стария континент поради проектите на президента Еманюел Макрон да усили разноските. В отговор на повсеместните митинги, които заливат страната от седмици и прераснаха в намерено принуждение, Макрон се съгласи да усили минималната заплата със 100 евро и да се откаже от данъчно облагане на пенсиите. Което, по сметки на министъра по бюджетните въпроси Жерар Дарманен, може да изстреля бюджетния недостиг на Франция до 3.4% от Брутният вътрешен продукт вместо обещаните 2.8 %. Това несъмнено е неприятна вест за Брюксел и добра за Рим, който също се опъва на апелите да смъкна бюджетния си недостиг за идната година до 2 %. Все отново французите имат преимуществото общественият им дълг да е 99% от Брутният вътрешен продукт (срещу досегашните 130% от БВП), до момента в който италианският е втори по величина в еврозоната след гръцкия.
Безспорният шлагер на седмицата обаче беше вотът на съмнение, който британските консерватори спретнаха на премиера си Тереза Мей поради договореностите по BREXIT. А вълненията към изхода от него и от отделянето на Острова от Европейския съюз провокираха бурни съмнения на валутните пазари и смъкнаха английския паунд до най-ниската му за последните 20 месеца стойност към зелените пари от 1.2478 щ. $.
Облаците започнаха да се раздигат след вота в Англия в късните вечерни часове на 12 декември, който Мей завоюва с 200 гласа в нейна поддръжка и 117 "против ". Което й подсигурява най-малко още една година на поста, само че никога не значи, че пристрастеностите към контракта й с Брюксел за BREXIT ще бъде утвърден от кралството. Резултатът качи британската валута до 1.2660 щ. $, само че валутните анализатори предизвестяват, че валутните съмнения няма да се успокоят.
Рим също направи крачка за помиряване с Европейската комисия като предложи да намали целевия бюджетен недостиг до 2.04% от Брутният вътрешен продукт вместо отхвърлените 2.4% и заканите за наказателна процедура.
Европейската статистическа работа Евростат пък регистрира 2.5% годишен растеж на възнагражденията на чиновниците от еврозоната през третото тримесечие, което бе добра вест за Европейската централна банка доколкото основният й икономист Петер Прает уточни времева рамка от шест до 12 месеца нарастването на заплатите да качи и инфлацията.
Най-важната пазарна вест пристигна от ЕЦБ на 13 декември, когато се състоя последното за тази година заседание на управителния съвет. На него, както се очакваше, бе решено лихвите по главните интервенции за рефинансиране, по краткосрочните заеми и по депозитите да останат без смяна, надлежно: 0%, 0.25% и минус 0.4 %. Те ще се задържат на тези нива най-малко до края на лятото на 2019-а или най-малко до момента в който е належащо, с цел да се подсигурява инфлация наоколо до 2% в средносрочен проект.
Нетрадиционните парични ограничения или чистите покупки по програмата на ЕЦБ за изкупуване на активи ще приключат в края на декември 2018-а. Планът беше в действие четири години и през този интервал бяха добити активи за 2.6 трлн. евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и първите два на тази беше деен. Средният дневен валутен оборот доближи 2356 млн. евро (4607 млн. лева). Щатският $ имаше 1.5% дял от купената и продадена валута.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ