Главният прокурор постави три основни въпроса към ВСС
Главният прокурор внесе искане в Конституционния съд /КС/ за наложително пояснение на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията на Република България /КРБ/, оповестиха от Прокуратурата.
В настояването се слагат три съществени въпрос а, свързани с най-представителния орган на правосъдната власт – Висшия правосъден съвет. Два от въпросите са – приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд /ВКС/ и Върховния административен съд /ВАС/ и основният прокурор.
Третият въпрос е – конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
В настояването се показва, че отправеното запитване за наложително пояснение е от извънредно значение за образуването и действието на Висш съдебен съвет . То се отнася до действителен проблем – най-висшият кадрови орган на правосъдната власт действа отвън мандата си, макар че е налице избор на членове от професионалната квота.
Конституционно откритият мандат на членовете на Висш съдебен съвет е 5 години. Сега настоящият Висш правосъден съвет е конституиран на 03.10.2017 година, а мандатът му е изминал на 03.10.2022 година
В интервала 4 юни-9 юли 2022 година на общи събрания на съдиите /18.06 и 25.06.2022г./, на прокурорите /02.07. и 09.07.2022г./ и на следователите /04.06. и 11.06.2022г./ са определени 11 нови членове на Висш съдебен съвет. До сегашния миг обаче те не са встъпили в служба, защото Народното събрание не е упражнило пълномощията си да избере останалите нови 11 члена на кадровия орган на правосъдната власт. Така актуалният състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност, се показва в настояването до Конституционния съд.
В настояването на основния прокурор до Конституционния съд се прави обзор на другите тълкования за вероятни решения на казуса с изтеклия мандат на сегашния Висш съдебен съвет и неговата легитимност да взема кадрови решения. Обръща се внимание на практиката на Конституционен съд, в това число на решение №12 от 27.09.2022 година на Конституционен съд по к. д. № 7/2022г. В него категорично е посочено, че „ конституционно плануваните пълномощия на държавни органи не могат да се лишават с безучастие на различен орган, който е виновен за тяхното конституиране и Народното събрание не прави изключение “.
Главният прокурор обръща внимание , че несъщинското удължение на мандата на Инспектората на Висш съдебен съвет е несъмнено от Конституционния съд като „ предпазен механизъм, използван в изключителни обстановки, при който не са определени членовете на състава на избран групов конституционно открит орган, минимално нужни, с цел да действа “ . В случая обаче е налице избор на членовете от професионалната квота на Висш съдебен съвет.
Наличието на несъгласия и разнообразни тълкувания на наредбата на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията заплашва действително правната сигурност и визира значими публични връзки . Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт, се показва в настояването за пояснение, отправено до Конституционния съд.
