Главният прокурор Иван Гешев възложи на Държавна агенция Национална сигурност“

...
Главният прокурор Иван Гешев възложи на Държавна агенция Национална сигурност“
Коментари Харесай

Гешев иска ДАНС да провери цялата приватизация

Главният прокурор Иван Гешев разпореди на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) осъществяването на цялостна инспекция на целия приватизационен развой и на последващия надзор от отрасловите министерства, организации и други държавни ведомства, оповестиха от прокуратурата.
Проверката би трябвало да обхване всички приватизационни покупко-продажби, осъществяването на заплащания по тях, без значение от типа на платежните средства, както и всички подхванати дейности по реализирането на следприватизационния контрол. ДАНС следва да откри събрани ли са плануваните в приватизационните контракти неустойки, лихви, компенсации и банкови гаранции, при положение на тяхното отчасти или изцяло несъблюдение. В тази връзка следва да се откри осъществени ли са дейности по повреждане на приватизационните контракти, при положение на тяхното несъблюдение.
Ще се ревизира по какъв начин е била водена цялата документи по настоящия следприватизационен надзор, осъществявани ли са инспекции по осъществяване на приватизационните контракти и била ли е обновена навреме информацията в обществените регистри.
В обсега на инспекцията би трябвало да бъде осъществен разбор на одитните отчети на Сметната палата и какви дейности са били подхванати по осъществяването на дадените инструкции. Съобщението на прокуратурата може да прочетете ТУК.
В известието на прокуратурата не се споделя дали ще се ревизира и всеобщата приватизация или единствено касовата. Припомняме, че в България приватизацията беше касова и всеобща. Масовата (или бонова) приватизация по чешки модел се случи през 1996 – 1997 година с капиталови бонове. За продажба бяха препоръчани пакети акции от 1050 предприятия, вследствие на което са раздържавени активи в размер на 14,58 % от общите активи на държавните предприятия или 22,08 % от подлежащите на приватизация активи. Собственици стават всички пълнолетни български жители поискали да вземат участие в процеса. Те получават бонови книжки с номинал от 25 000 лв., или тогавашни USD 350. В 2017 простата междинна стойност на добитите от всяка бонова брошура активи в 28 приватизационни (сега капиталови фонда) е 190,87 лв. или настоящи USD 113,61. Вследствие на това навсякъде обезценяване участниците в всеобщата приватизация са изгубили интерес към добитите от тях активи.
Касовата приватизация беше против действителни пари. В нея по закон можеха да вземат участие при равни условия всички физически и юридически лица. Първоначално право на преференциално присъединяване е обещано на служащите и чиновниците в приватизиращото се дружество, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на оповестяване на решението за приватизация и други приравнени към тях пенсионирани служащи и чиновници. През 1994 и 1995 преференции получават и лицата, които без трудов контракт са шефове, контрольори, членове на препоръките на шефовете и на управителните препоръки на приватизиращото се дружество в продължение на повече от една година преди датата на оповестяване на решението за приватизация. Така част от тях, които до тогава са взели участие в стихийното комунистическо раздържавяване, се включват в работническо-мениджърска приватизация (РМД).
Всички държавни индустриални активи са оценени към 31 декември 1995 година от Световната банка (СБ) за 580 милиарда лв., или USD 8203.7 млн. Впоследствие с деноминацията на лв. тази оценка става 580 млн. деноминирани лв..
През 2004 Националният статистически институт (НСИ) разгласява доклад за приватизацията: „ Общо за интервала 1 януари 1993 – 31 декември 2004 година, от органите по член 3 от ЗППДОП, са раздържавени дълготрайни активи в размер на 333.2 млн. лева, което съставлява 57,5% от 580-те млн. лева активи на държавните предприятия и 87% от цената на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември 1995 година). Национален статистически институт регистрира тогава, че за тези активи от 333.2 млн. лева (които съгласно оценката на СБ в края на 1995 са възлизали на USD 4713 млн.) са контрактувани заплащания, поети и изплатени отговорности за 8727.8 млн. лева, или USD 5780 млн. съгласно курса на лв. към щатския $, употребен от Национален статистически институт.
Към 31 декември 2016 Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (АПСК) разгласява доклад, съгласно който: „ Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% по отношение на размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн. лв. по балансова стойност към 31 декември 1995 г.). “ … „ Продадени са дялове и акции от 5278 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2339 обособени елементи. Извършени са 4253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на парцели – частна държавна благосъстоятелност. Общият финансов резултат от подписаните покупко-продажби възлиза на USD 12 552 млн., в това число USD 6502 млн. контрактувани заплащания по покупко-продажбите, USD 1192 млн. поети или изплатени отговорности от купувачите, USD 4857 млн. поети задължения за вложения ".АПСК регистрира, че са приватизирани активи за 384.6 млн. лв., които съгласно оценката на СБ от 1995 са били USD 5440 млн. против което са получени заплащания и са поетите или изплатени отговорности за USD 7694 млн.
Ето кои организации и министерства следва да ревизира прокуратурата за интервал от съвсем 28 години: Агенцията за приватизация (след 2009 – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол); всички министерства и общински препоръки. Според докладите на Национален статистически институт до 2004 купувачите по тип са: приватизационни фондове, 162 задгранични лица, 1436 работническо мениджърски сдружения, 530 РМД на служащи и чиновници и други лица с преференции, 614 наематели и арендатори с контракти отпреди 1993 и 2432 други.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР