Законодателната инициатива на Надежда Йорданова за разследване на обвинител №1 - радва олигархията
„ Главният прокурор е безотговорен и безотчетен “; „ Няма по какъв начин да се търси наказателна отговорност на обвинител №1 “, „ Главният прокурор директно управлява работата на всички прокурори, по всички каузи, на всички места в страната “. Сигурни сме, че неведнъж сте чували тези мантри и заклинания. Техни създатели са политици, НПО-активисти и публицисти, чиято обща цел е завладяването на българската прокуратура и слагането u в услуга на корпоративни и олигархични ползи. Кукловодите на тази интервенция са повече от ясни - това са „ предприемачи “, наричащи себе си бизнесмени, издатели и консултанти, а в действителност са горди притежатели на заграбени от български народ милиарди, на които доста им пречи държавното обвиняване и персонално неуместният негов административен началник. Това се показва в разбор на в. „ Труд ”
Черешката на тортата във войната на задкулисието против Иван Гешев и българската прокуратура станаха фамозните хрумвания на правосъдния министър от отишлия към този момент в историята (и управлявал единствено седем месеца) провален кабинет „ Петков “. Какво ни предложиха Надежда Йорданова и нейният заместител Емил Дечев, част от върхушката на грантовозависимия и политизиран Съюз на Съдиите в България (ССБ)?
Нищо кой знае какъв брой ненадейно - основният прокурор да бъде разследван от съдии, които ще бъдат подбрани в специфичен лист. Да оставим настрани противоконституционността на това предложение. Все отново отпътувалата си власт от дълго време потвърди (начело с експремиера Петков), че e подготвена целеустремено да прегазва Основния закон в Републиката. Нека разгледаме от различен ъгъл несъмнено екзотичната концепция. Дори ще опитаме да я доразвием с някои оферти. Като да вземем за пример - за какво напряко в този „ специфичен “ съдийски лист не се планува да бъдат „ избирани “ единствено съдии, които удостоверят, че са си платили членския импорт в ССБ. С преимущество право да проверяват основния прокурор ще се употребяват настоящи или някогашни членове на ръководещата върхушка на съдийската организация. И без това от дълго време гаулайтерите им зоват обвинител №1 да бъде съден персонално от тях. Все отново от техните среди идва концепцията, че основният прокурор по хипотеза е нарушител. Та е доста значимо усърдно да бъде готова репресивната машина, която да изхвърли от кабинета в Съдебната палата всеки неуместен за задкулисието и олигархията началник на обвинителите.
А какви са причините за основаване на „ Списъка ССБ “?
Те до един са подправени, без значение какво ви приказват от ефира на следения (по негови самопризнания) от медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев мейнстрийм. Най-често доводите, които чувате в поддръжка на антиконституционните хрумвания на Надежда Йорданова и Емил Дечев са свързани с прословутото дело на Европейския съд по правата на индивида - „ Колеви против България “ от 2009 година В него се показват три спънки пред ефикасното следствие на българския основен прокурор. Само че към днешна дата нито една от тях не съществува. Ето за какво:
Първо, системата на прокуратурата към този момент не е централизирана, прокурорите не са йерархично подчинени и не се регистрират на основния прокурор. Прокуратурата е с единна, само че децентрализирана конструкция. Тоест подчинени на обвинител №1 са административните ръководители, само че не и обособените прокурори. Те са подчинени само и единствено на законите, регламентиращи действието на правосъдната власт.
Второ, основният прокурор към този момент няма пълномощия да дава съответни инструкции по всяко следствие. Той има само опция да провежда активността на административните ръководители и да издава писмени указания по отношение на активността на прокуратурата.
Трето, основният прокурор не взе участие със свои оферти в кариерното израстване, намаляване или уволняване на магистратите. Това от дълго време е в пълномощията напълно на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет.
И още нещо доста значимо, обвързвано с делото „ Колеви против България “. Едва в три от изследваните европейски страни следствието против основния прокурор се води от органи отвън прокуратурата, каквото е предлагането на някогашния към този момент правосъден министър Надежда Йорданова.
Нека се върнем още веднъж на нейния лист и на изискванията за включване в него. Какво се оказва - че на заложените критерии и условия дават отговор, както Емил Дечев, по този начин и Мирослава Тодорова, дружно с ред други видни представители на ССБ. И какво излиза?
Дечев написа закона, в този момент Дечев ще го извършва като част от Софийски градски съд, където може да се върне след късия си престой в правосъдното министерство - след края на мандата на служебния министър Крум Зарков. Какви висши съдии, какви рангове, описът е „ ССБ “. Там като нищо ще попадне и Калин Калпакчиев, станал прочут на необятната общност със скандалното си решение да пусне на независимост килъра Джок Полфриймън.
Вече е повече от ясно - правосъдната промяна на Йорданова и компания има една единствена цел. А тя е, олигархията да си има основен прокурор, да има нова бухалка. Все отново нито политико-икономическите кръгове, участващи в неспирните офанзиви против прокуратурата, нито адвокатските фирми, обслужващи от дълго време имащите проблеми със закона Бобокови, Божков и Прокопиев и Сие, ще мирясат, до момента в който не видят отпред на прокуратурата някой, дал първото си изявление за „ Капитал “. Това е тяхната правосъдна промяна.
Съдебна промяна е и неспирното позоваване на едно дело на Европейски съд по правата на човека - по което юрист бе Йонко Грозев, а арбитър Здравка Калайджиева - и двамата свързвани с кръга „ Капитал “, а преди седем години дамата предварително отстъпила мястото си на кавалера в скандална процедура, извършена в мандата на Христо Иванов като правосъден министър. Като казахме Европейски съд по правата на човека, се породиха и още няколко въпроса:
1. Сключвали ли са към този момент някогашните български управляващи контракт с Венецианската комисия, чието мнение у нас одобряваме като писано слово Божие и която в този момент ще би трябвало да прави оценка законодателната самодейност на Надежда Йорданова за следствие на обвинител №1? Защото, в случай че са сключвали, то това съставлява спор на ползи. И да, така наречен „ Венецианска комисия “ или Комисия за народна власт посредством право е съвещателен орган, чийто решения нямат обвързващ, още по-малко наложителен темперамент.
2. Българските управляващи, в лицето на проваления кабинет „ Петков-Прокопиев “, ли заложиха в Плана за възобновяване тематиката за следствието на основния прокурор, с което трансфораха в пленник милиардите за България? И по този начин влязохме в капан - или да приемем противоконституционен закон, или да блокираме парите.
3. Необходима ли е смяна на Конституцията, с цел да бъде променено законодателството, тъй че да покрием заложените от самите нас критерии, след което да усвоим европарите?
И в този момент се оказва, че провалената власт вкара България в „ черна дупка “, от която няма излизане. Всичко това в името на поръчаната от олигархията идея - премахване на неуместния основен прокурор. Впрочем - и да се промени Конституцията, те отново няма да са удовлетворени. Вероятно ще скланят единствено на една догадка - основният прокурор да се избира в редакцията на „ Капитал “ от жури в състав Галя Прокопиева, Йово Николов и Николай Стайков, който единствено официално е командирован в едно Неправителствени организации. Едва тогава менторите на сриналото се държавно управление ще са удовлетворени.
Засега Надежда Йорданова и Емил Дечев извършиха своята задача. Ще останат в учебниците по история като най-кратко управлявалите ведомството, в което техни прародители са били Константин Стоилов и Александър Малинов. Кратко, само че за това пък „ качествено “ - съумяха на натворят нелепости на кг, които студентите по право следва да изучват в Юридическия факултет като образец за това, какво не би трябвало да се прави.
А борбата на олигархията за завладяване на прокуратурата продължава. Както от страниците на „ Капитал “, по този начин и до момента в който се въртят кърпички по скъпарските морски курорти на южната ни съседка.
Черешката на тортата във войната на задкулисието против Иван Гешев и българската прокуратура станаха фамозните хрумвания на правосъдния министър от отишлия към този момент в историята (и управлявал единствено седем месеца) провален кабинет „ Петков “. Какво ни предложиха Надежда Йорданова и нейният заместител Емил Дечев, част от върхушката на грантовозависимия и политизиран Съюз на Съдиите в България (ССБ)?
Нищо кой знае какъв брой ненадейно - основният прокурор да бъде разследван от съдии, които ще бъдат подбрани в специфичен лист. Да оставим настрани противоконституционността на това предложение. Все отново отпътувалата си власт от дълго време потвърди (начело с експремиера Петков), че e подготвена целеустремено да прегазва Основния закон в Републиката. Нека разгледаме от различен ъгъл несъмнено екзотичната концепция. Дори ще опитаме да я доразвием с някои оферти. Като да вземем за пример - за какво напряко в този „ специфичен “ съдийски лист не се планува да бъдат „ избирани “ единствено съдии, които удостоверят, че са си платили членския импорт в ССБ. С преимущество право да проверяват основния прокурор ще се употребяват настоящи или някогашни членове на ръководещата върхушка на съдийската организация. И без това от дълго време гаулайтерите им зоват обвинител №1 да бъде съден персонално от тях. Все отново от техните среди идва концепцията, че основният прокурор по хипотеза е нарушител. Та е доста значимо усърдно да бъде готова репресивната машина, която да изхвърли от кабинета в Съдебната палата всеки неуместен за задкулисието и олигархията началник на обвинителите.
А какви са причините за основаване на „ Списъка ССБ “?
Те до един са подправени, без значение какво ви приказват от ефира на следения (по негови самопризнания) от медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев мейнстрийм. Най-често доводите, които чувате в поддръжка на антиконституционните хрумвания на Надежда Йорданова и Емил Дечев са свързани с прословутото дело на Европейския съд по правата на индивида - „ Колеви против България “ от 2009 година В него се показват три спънки пред ефикасното следствие на българския основен прокурор. Само че към днешна дата нито една от тях не съществува. Ето за какво:
Първо, системата на прокуратурата към този момент не е централизирана, прокурорите не са йерархично подчинени и не се регистрират на основния прокурор. Прокуратурата е с единна, само че децентрализирана конструкция. Тоест подчинени на обвинител №1 са административните ръководители, само че не и обособените прокурори. Те са подчинени само и единствено на законите, регламентиращи действието на правосъдната власт.
Второ, основният прокурор към този момент няма пълномощия да дава съответни инструкции по всяко следствие. Той има само опция да провежда активността на административните ръководители и да издава писмени указания по отношение на активността на прокуратурата.
Трето, основният прокурор не взе участие със свои оферти в кариерното израстване, намаляване или уволняване на магистратите. Това от дълго време е в пълномощията напълно на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет.
И още нещо доста значимо, обвързвано с делото „ Колеви против България “. Едва в три от изследваните европейски страни следствието против основния прокурор се води от органи отвън прокуратурата, каквото е предлагането на някогашния към този момент правосъден министър Надежда Йорданова.
Нека се върнем още веднъж на нейния лист и на изискванията за включване в него. Какво се оказва - че на заложените критерии и условия дават отговор, както Емил Дечев, по този начин и Мирослава Тодорова, дружно с ред други видни представители на ССБ. И какво излиза?
Дечев написа закона, в този момент Дечев ще го извършва като част от Софийски градски съд, където може да се върне след късия си престой в правосъдното министерство - след края на мандата на служебния министър Крум Зарков. Какви висши съдии, какви рангове, описът е „ ССБ “. Там като нищо ще попадне и Калин Калпакчиев, станал прочут на необятната общност със скандалното си решение да пусне на независимост килъра Джок Полфриймън.
Вече е повече от ясно - правосъдната промяна на Йорданова и компания има една единствена цел. А тя е, олигархията да си има основен прокурор, да има нова бухалка. Все отново нито политико-икономическите кръгове, участващи в неспирните офанзиви против прокуратурата, нито адвокатските фирми, обслужващи от дълго време имащите проблеми със закона Бобокови, Божков и Прокопиев и Сие, ще мирясат, до момента в който не видят отпред на прокуратурата някой, дал първото си изявление за „ Капитал “. Това е тяхната правосъдна промяна.
Съдебна промяна е и неспирното позоваване на едно дело на Европейски съд по правата на човека - по което юрист бе Йонко Грозев, а арбитър Здравка Калайджиева - и двамата свързвани с кръга „ Капитал “, а преди седем години дамата предварително отстъпила мястото си на кавалера в скандална процедура, извършена в мандата на Христо Иванов като правосъден министър. Като казахме Европейски съд по правата на човека, се породиха и още няколко въпроса:
1. Сключвали ли са към този момент някогашните български управляващи контракт с Венецианската комисия, чието мнение у нас одобряваме като писано слово Божие и която в този момент ще би трябвало да прави оценка законодателната самодейност на Надежда Йорданова за следствие на обвинител №1? Защото, в случай че са сключвали, то това съставлява спор на ползи. И да, така наречен „ Венецианска комисия “ или Комисия за народна власт посредством право е съвещателен орган, чийто решения нямат обвързващ, още по-малко наложителен темперамент.
2. Българските управляващи, в лицето на проваления кабинет „ Петков-Прокопиев “, ли заложиха в Плана за възобновяване тематиката за следствието на основния прокурор, с което трансфораха в пленник милиардите за България? И по този начин влязохме в капан - или да приемем противоконституционен закон, или да блокираме парите.
3. Необходима ли е смяна на Конституцията, с цел да бъде променено законодателството, тъй че да покрием заложените от самите нас критерии, след което да усвоим европарите?
И в този момент се оказва, че провалената власт вкара България в „ черна дупка “, от която няма излизане. Всичко това в името на поръчаната от олигархията идея - премахване на неуместния основен прокурор. Впрочем - и да се промени Конституцията, те отново няма да са удовлетворени. Вероятно ще скланят единствено на една догадка - основният прокурор да се избира в редакцията на „ Капитал “ от жури в състав Галя Прокопиева, Йово Николов и Николай Стайков, който единствено официално е командирован в едно Неправителствени организации. Едва тогава менторите на сриналото се държавно управление ще са удовлетворени.
Засега Надежда Йорданова и Емил Дечев извършиха своята задача. Ще останат в учебниците по история като най-кратко управлявалите ведомството, в което техни прародители са били Константин Стоилов и Александър Малинов. Кратко, само че за това пък „ качествено “ - съумяха на натворят нелепости на кг, които студентите по право следва да изучват в Юридическия факултет като образец за това, какво не би трябвало да се прави.
А борбата на олигархията за завладяване на прокуратурата продължава. Както от страниците на „ Капитал “, по този начин и до момента в който се въртят кърпички по скъпарските морски курорти на южната ни съседка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ