Разширяването на ЕС на Изток не беше някакво самарянско решение, а добра сделка – и за двете страни
Главният проблем на Европа са не бежанците, а солидното обезлюдяване на Източна Европа, твърди Иво Мийнсен в разбор, оповестен в швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг ” и представен от Дойче веле.
В Европа през днешния ден доста се приказва за миграцията, само че хората имат поради най-много вълната бежанци след 2015 година; а тази вълна е нищо спрямо голямото мигриране на източноевропейци в западна посока. Това са сред 12 и 15 милиона единствено за интервала след 1989 година, съгласно оценката на виенски откриватели.
Новите професионални вероятности, които им се откриха на Запад, за източноевропейците бяха и опция да избягат от бедността. От Западна Европа и от Брюксел потекоха стотици милиарди евро вложения в фабрики, пътища и обучение.
За " старите " държави-членки на Европейски Съюз пък се отвориха нови пазари, а стимулираните и евтини служащи от Източна Европа помогнаха за конкурентоспособността на западноевропейските стопански системи.
Независимо от всичко това, Изтокът и Западът към момента не са се слели. Една от аргументите е другият им исторически опит през 20 век, друга пък е миграцията.
През последните 30 години двете елементи на континента живеят под напълно противоположни знаци. В резултат от миграцията на хора вътре в Европа, западноевропейците започнаха да се опасяват, че ще изгубят еднаквост или част от благополучието си. И назад: в Средна и Източна Европа причина за страховете са не новопристигащите, а напускащите. И това по абсурден метод укрепва национално-консервативните течения.
Съзнанието, че най-способната част от популацията напуща в западна посока, породи комплекси за непълноценност. Ето за какво източноевропейците изключително се нервират, в случай че усетят действително или мислено високомерно отношение и поучителен звук от страна на Запада.
От друга страна обаче е реалност, че на Запад в действителност е публикувано леко покровителственото отношение към " по-малките братя " или към " полския водопроводчик ".
По-опасно е това, което българският политолог Иван Кръстев назовава " демографска суматоха ". С този термин Кръстев разказва страховете на източноевропейците, че измират. През последните десетилетия популацията там понижава, а прогнозите за бъдещето са напряко пагубни, тъй че в действителност би трябвало да чакаме трайно размразяване на популацията. Ако се насърчи миграцията към тези страни, ситуацията може да се пооправи, само че страни като Полша, Унгария или България не желаят и удрят ключа на входната врата.
Сблъсъкът по въпроса обаче отклонява вниманието от основния проблем: миграцията на източноевропейци в западна посока. Политиците от двете елементи на континента би трябвало да седнат и дружно да обсъдят този проблем. Главната цел: хем да се запазят преимуществата от свободното напредване, хем западното благополучие да не става за сметка на обезлюдяването на Изтока. Пита се също по този начин: Може ли да оцелее една обединена Европа, в случай, че миграцията от бедните към богатите страни в допълнение разтваря обществената ножица, вместо да я затваря?
По-високи заплати и по-ясни тласъци биха могли да накарат част от емигриралите да се завърнат на Изток. Моментът така и така е преференциален, като имаме поради, че за доста от тях бъдещето стана неразбираемо след решението на Англия да напусне Европейски Съюз. Освен това Будапеща и Варшава последователно признават пред себе си, че самоизолирането не е добра тактика за бъдещето. Полша към този момент приема хора, които имат " културна непосредственост " с локалното население – украинци, белоруси, филипинци – само че към момента съвсем не им оказва поддръжка. Държавите от тогавашния Източен блок, които толкоз дълго живяха в изолираност, несъмнено занапред би трябвало да привикват, че към тях ще има миграция.
Вътре в самата Европа миграцията също ще продължи. Но доколкото в Източна Европа има от ден на ден вероятности, миграцията се трансформира в свободен избор, а не в насила, каквато беше преди. Така пораждат условия за една по-добра атмосфера. Свой принос към нея могат да дадат и западноевропейските политици, като признаят каква голяма изгода носят мигрантите за техните стопански системи. Разширяването на Европейски Съюз на изток не беше някакво самарянско решение, а добра договорка – и за двете страни. Така източноевропейците имат цялостно съображение със самочувствие да прибавят и своите ползи към уравнението. Ако това докара до развой на европейско уравновесяване, сегашните напрежения ще се окажат просто неточности на растежа. Ако обаче Западът и Изтокът продължат да копаят този трап между тях, тогава Европейски Съюз ще се разпадне ". /faktor.bg
В Европа през днешния ден доста се приказва за миграцията, само че хората имат поради най-много вълната бежанци след 2015 година; а тази вълна е нищо спрямо голямото мигриране на източноевропейци в западна посока. Това са сред 12 и 15 милиона единствено за интервала след 1989 година, съгласно оценката на виенски откриватели.
Новите професионални вероятности, които им се откриха на Запад, за източноевропейците бяха и опция да избягат от бедността. От Западна Европа и от Брюксел потекоха стотици милиарди евро вложения в фабрики, пътища и обучение.
За " старите " държави-членки на Европейски Съюз пък се отвориха нови пазари, а стимулираните и евтини служащи от Източна Европа помогнаха за конкурентоспособността на западноевропейските стопански системи.
Независимо от всичко това, Изтокът и Западът към момента не са се слели. Една от аргументите е другият им исторически опит през 20 век, друга пък е миграцията.
През последните 30 години двете елементи на континента живеят под напълно противоположни знаци. В резултат от миграцията на хора вътре в Европа, западноевропейците започнаха да се опасяват, че ще изгубят еднаквост или част от благополучието си. И назад: в Средна и Източна Европа причина за страховете са не новопристигащите, а напускащите. И това по абсурден метод укрепва национално-консервативните течения.
Съзнанието, че най-способната част от популацията напуща в западна посока, породи комплекси за непълноценност. Ето за какво източноевропейците изключително се нервират, в случай че усетят действително или мислено високомерно отношение и поучителен звук от страна на Запада.
От друга страна обаче е реалност, че на Запад в действителност е публикувано леко покровителственото отношение към " по-малките братя " или към " полския водопроводчик ".
По-опасно е това, което българският политолог Иван Кръстев назовава " демографска суматоха ". С този термин Кръстев разказва страховете на източноевропейците, че измират. През последните десетилетия популацията там понижава, а прогнозите за бъдещето са напряко пагубни, тъй че в действителност би трябвало да чакаме трайно размразяване на популацията. Ако се насърчи миграцията към тези страни, ситуацията може да се пооправи, само че страни като Полша, Унгария или България не желаят и удрят ключа на входната врата.
Сблъсъкът по въпроса обаче отклонява вниманието от основния проблем: миграцията на източноевропейци в западна посока. Политиците от двете елементи на континента би трябвало да седнат и дружно да обсъдят този проблем. Главната цел: хем да се запазят преимуществата от свободното напредване, хем западното благополучие да не става за сметка на обезлюдяването на Изтока. Пита се също по този начин: Може ли да оцелее една обединена Европа, в случай, че миграцията от бедните към богатите страни в допълнение разтваря обществената ножица, вместо да я затваря?
По-високи заплати и по-ясни тласъци биха могли да накарат част от емигриралите да се завърнат на Изток. Моментът така и така е преференциален, като имаме поради, че за доста от тях бъдещето стана неразбираемо след решението на Англия да напусне Европейски Съюз. Освен това Будапеща и Варшава последователно признават пред себе си, че самоизолирането не е добра тактика за бъдещето. Полша към този момент приема хора, които имат " културна непосредственост " с локалното население – украинци, белоруси, филипинци – само че към момента съвсем не им оказва поддръжка. Държавите от тогавашния Източен блок, които толкоз дълго живяха в изолираност, несъмнено занапред би трябвало да привикват, че към тях ще има миграция.
Вътре в самата Европа миграцията също ще продължи. Но доколкото в Източна Европа има от ден на ден вероятности, миграцията се трансформира в свободен избор, а не в насила, каквато беше преди. Така пораждат условия за една по-добра атмосфера. Свой принос към нея могат да дадат и западноевропейските политици, като признаят каква голяма изгода носят мигрантите за техните стопански системи. Разширяването на Европейски Съюз на изток не беше някакво самарянско решение, а добра договорка – и за двете страни. Така източноевропейците имат цялостно съображение със самочувствие да прибавят и своите ползи към уравнението. Ако това докара до развой на европейско уравновесяване, сегашните напрежения ще се окажат просто неточности на растежа. Ако обаче Западът и Изтокът продължат да копаят този трап между тях, тогава Европейски Съюз ще се разпадне ". /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ