Главният проблем е, че при влизането в еврозоната правителствения дълг

Главният проблем е, че при влизането в еврозоната държавния дълг се усилва приблизително 2 пъти. Това сподели за „ Фокус “ създателят на Института за пазарна стопанска система и учител в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ Красен Станчев.
Той изясни, че политическата неустойчивост няма връзка с влизането в еврозоната, тъй като то е първи акт, до момента в който стоенето там може да отнеме 8-9г., само че е вероятен и по-кратък интервал. Съществуват обаче спънки, които биха могли да ни спънат по пътя към еврозоната, изясни той. „ Това са неустойчивост в банковата система и огромни държавни планове, които не могат да бъдат финансирани по бизнес способи. Такива планове са АЕЦ „ Белене “ и продължението на газопровода „ Южен поток “. Първо ще се усети по кредитния рейтинг. Тогава, когато няма повишение по кредитния рейтинг, явно външните кредитори и вложители правят оценка страната като рискова в този сегмент. Това към този момент беше декларирано и участва в мненията на „ Стандарт енд Пуърс " и на другите два огромни кредитори ", изясни той.
Красен Станчев сподели още, че в края на престоя в „ чакалнята “ има инструмент за въздействие в общественото ръководство. За жал в последните години във философията на ръководещите партии се промъква желанието да се харчат безразборни пари. Той е песимистичен във връзка с ръководството на обществените финанси у нас. " От нас се чака икономическа, управническа и политическа дисциплинираност, както и неявяване на не обществено частно партньорство ", сподели още той.