Уникалната история на графа, който успя да продаде Айфеловата кула
Главният воин в тази история, която въпреки да звучи необикновено е същинска, е самоуверен нарушител, който бяга от закона, както би го направил фиктивен персонаж. Той освен продал Айфеловата кула, а съумял да заплаши стопанската система на Съединени американски щати, написа Военновъздушни сили.
Не на вятъра бил най-издирваният човек в света. Но също по този начин бил съобразителен, с изискани обноски и висока просвета. Таен американски сътрудник го разказва като човек, който „ се изплъзва като цигарен пушек и е обаятелен като съня на младо момиче “.
Кой е той?
Ако към момента не сме ви споделили името на този човек, то е, тъй като не го знаем. В документ на ФБР от 1935 година попада явен автограф: „ Виктор Лъстиг “, само че това е единствено едно от най-малко 47 имена, с които е прочут този човек.
„ Когато бяга от ФБР, да вземем за пример, с цел да се подиграва на преследващите го сътрудници, употребява имената си, с цел да се записва в хотелите или да се качва на кораби “, споделя пред Военновъздушни сили Джеф Мейш, създател на книгата „ Красивият демон “, разказваща историята на този мистериозен публичен зложелател. „ Дори не знаем къде е роден, разказвал е толкоз разнообразни истории “, добавя Мейш.
Според документа на ФБР е роден на 1 октомври 1890 година в град Хостине, някогашната Австро-Унгарска империя, а през днешния ден на територията на Чехия. Това най-малко е най-разпространената версия. „ Свързах се с локален историк и не беше регистриран на никое място с нито едно от известните ни имена. Просто не съществуваше “, споделя Мейш. Макар че не разполагал с данните, с които по традиция стартира една история – името и произхода на основния воин, писателят се поровил в документи като тези на ФБР, в архивите на именития затвор Алкатрас в Калифорния, записките на дъщерята на известния шарлатанин и във вестникарски публикации от това време.
Така разкрил „ подвизите “ на героя, който ще назоваваме „ граф Вистор Лъстиг “. Това е единствено част от неговата история.
Очарователен шарлатанин
Граф Виктор Лъстиг, купа, която, несъмнено, самичък е дал на себе си, се обличал като хубавец от филмите, бил хипнотично обаятелен и говорел пет езика. Вестник New York Times отбелязва, че „ не бил от лицемерните графове, които целували ръка. Вместо да театралничи, постоянно се държал като заслужен аристократ “.
Когато дошъл в Съединени американски щати в края на Първата международна война, ерата на сухия режим, Ал Капоне и джаза, страната била в своя разцвет, а доларите идвали и си отивали с напрегнат темп. Детективите в 40 американски града му лепнали прозвището „ Белегът “ поради раната на лявата му буза вследствие на не изключително другарска среща с съперник в любовта в Париж.
Графът бил прочут най-много с така наречен „ румънска каса “. „ Това бил типичен трик, не го е измислил той, само че бил доста добър в убеждаването на хората, че можел да копира банкнотите им. Давали му банкнота и употребявал фокуси, с цел да я промени благодарение на белтък на яйце, с цел да направи други серийни номера “.
Така изглеждало, че поставя в касата една банкнота, а от нея излизат две идентични. Негова жертва даже станала една банкова каса, която трябвало да промени „ копираната “ банкнота. Работата му била толкоз добра, че касиерът не забелязал смяната.
След като успявал да убеди жертвата, й продавал румънската каса за огромни суми. Тази и още доста измами го трансформирали в публичен зложелател и милионер.
„ Не може да се измами почтен човек “
През 1925 година графът се забъркал в измамата, с която станал прочут. Според записките на американския скришен сътрудник Джеймс Джонсън Лъстиг дошъл в Париж през май същата година и се показал на рецепцията на първокласния Hôtel de Crillon на площад Конкордия.
Представяйки се за чиновник на френското държавно управление, Лъстиг писал до ръководителите на металургичната промишленост във Франция и ги поканил на среща в хотела. „ Предвид инженерни пропуски, скъпи ремонти и политически проблеми, които не мога да разисквам, разрушаването на Айфеловата кула е наложително “, написал им той.
Кулата щяла да бъде продадена на най-хубавия претендент, оповестил измамникът. Всички присъстващи считали, че се намират пред огромна договорка и че това е измама на френското държавно управление. Поради това запазили безмълвие и не се осмелили да приказват с полицията.
Мълчание и позор, които създали добра услуга на рубрика.
„ Както описват някои източници, графът повторил измамата. Скрил се в хотела за няколко дни и когато се удостоверило, че е съумял, направил измамата още един път “. Незаконно, аморално..., само че можем да не признаем хитростта му.
Десетилетието минало, както и лудите години. През 1929 година пристигнала Голямата меланхолия, която стартира от Съединени американски щати и бързо се придвижва в целия свят. „ Съединени американски щати са финансово на колене и Лъстиг взема решение да стартира да печата лични пари. Правел така наречен суперфалшификати. Той бил един от най-талантливите фалшификатори в историята “.
Дейността му дотолкоз се разширила, че заплашила да разклати доверието в американската стопанска система. „ По това време Сикрет сървис имала две задания – да пази президента и да не позволява подправянето на пари “.
Таен сътрудник на име Питър Рубано се зарекъл, че ще сложи Лъстиг зад решетките. Когато графът почнал да печата банкнотите, попаднал в полезрението на сътрудника. Но залавянето му не било по никакъв начин елементарно. Лъстиг пътувал с куфар с облекла за дегизиране и се променял с едно тракване на пръстите от пазач в хамалин на куфари, с цел да избяга без проблеми.
Но в един пролетен ден на 1935 година на улица в Ню Йорк сътрудник Рубано извършил задачата си – сложил белезниците на графа-беглец.
Няколко месеца по-късно...
На 1 септември същата година Лъстиг се намира във Федералния център за задържане в Манхатън, усъвършенствайки въжето си от чаршафи. Прерязва решетките на прозореца и излиза през него, висейки на саморъчно направеното въже като един градски Тарзан.
Когато вижда, че го гледат, вади парцал от джоба си и се прави на чистач на прозорци. Когато стъпил на твърда почва, се поклонил и си тръгнал. Междувременно в затворническия център служителите на реда влезнали в килията му и разкрили записка върху възглавницата му с откъс от „ Клетниците “ на Виктор Юго, в който се споделя: „ Ами, момчета, тук съм “.
Този път свободата не трае дълго. На 28 септември в Питсбърг, при автомобилно гонене, почтено за Холивуд, двама федерални сътрудници съумели да задържат колата на рубрика. При излизането си той споделил на служителите на реда: „ Ами, момчета, тук съм “, написа ежедневникът Pittsburgh Post-Gazette.
„ В последна сметка ФБР и Сикрет сървис го залавят и го изпращат на единственото място, от където знаят, че не може да избяга: Алкатрас “. Графът идва там на 27 април 1936 година под името Робърт В. Милър и е наказан на минимум 20 години затвор.
Престоят зад решетките не се отразява добре на пандизчия #300. До 1946 година желае 1192 медицински съвещания. Според медицинските отчети графът „ преувеличава физическите си болежки...и се оплаква непрекъснато от действителни и мислени заболявания “.
За всеки случай го местят в медицински център в Спрингфийлд, щата Мисури, където лекарите удостоверяват, че не симулира. На 11 март 1947 година в 20.30 ч. най-екстравагантният лъжец в историята умира от затруднения в резултат на пневмония.
За годините си в пандиза графът оставя поведенчески кодекс за хората, искащи да се посветят на занаята, в който е специалист.
Ето и десетте заповеди на измамника:
1.Бъди толерантен слушател
2.Никога не показвай отегчението си
3. Изчакайте другият човек да разкрие политическите си пристрастия и по-късно се съгласявайте с него
4. Оставете другия човек да разкрие гледната си точка за религията и по-късно направете същото
5. Намекнете, че желаете секс, само че не насочвайте диалога в тази посока, до момента в който другият човек не прояви интерес
6. Никога не обсъждайте заболявания, най-малко до момента в който не проявят специфична угриженост към теб
7. Никога не се месете в персоналните работи на другия човек, той вероятно ще ти разкрие всичко
8. Никога не се перчете (покажете значимостта си дискретно)
9. Никога не бъдете разхвърляни
10. Никога не се напивайте
Не на вятъра бил най-издирваният човек в света. Но също по този начин бил съобразителен, с изискани обноски и висока просвета. Таен американски сътрудник го разказва като човек, който „ се изплъзва като цигарен пушек и е обаятелен като съня на младо момиче “.
Кой е той?
Ако към момента не сме ви споделили името на този човек, то е, тъй като не го знаем. В документ на ФБР от 1935 година попада явен автограф: „ Виктор Лъстиг “, само че това е единствено едно от най-малко 47 имена, с които е прочут този човек.
„ Когато бяга от ФБР, да вземем за пример, с цел да се подиграва на преследващите го сътрудници, употребява имената си, с цел да се записва в хотелите или да се качва на кораби “, споделя пред Военновъздушни сили Джеф Мейш, създател на книгата „ Красивият демон “, разказваща историята на този мистериозен публичен зложелател. „ Дори не знаем къде е роден, разказвал е толкоз разнообразни истории “, добавя Мейш.
Според документа на ФБР е роден на 1 октомври 1890 година в град Хостине, някогашната Австро-Унгарска империя, а през днешния ден на територията на Чехия. Това най-малко е най-разпространената версия. „ Свързах се с локален историк и не беше регистриран на никое място с нито едно от известните ни имена. Просто не съществуваше “, споделя Мейш. Макар че не разполагал с данните, с които по традиция стартира една история – името и произхода на основния воин, писателят се поровил в документи като тези на ФБР, в архивите на именития затвор Алкатрас в Калифорния, записките на дъщерята на известния шарлатанин и във вестникарски публикации от това време.
Така разкрил „ подвизите “ на героя, който ще назоваваме „ граф Вистор Лъстиг “. Това е единствено част от неговата история.
Очарователен шарлатанин
Граф Виктор Лъстиг, купа, която, несъмнено, самичък е дал на себе си, се обличал като хубавец от филмите, бил хипнотично обаятелен и говорел пет езика. Вестник New York Times отбелязва, че „ не бил от лицемерните графове, които целували ръка. Вместо да театралничи, постоянно се държал като заслужен аристократ “.
Когато дошъл в Съединени американски щати в края на Първата международна война, ерата на сухия режим, Ал Капоне и джаза, страната била в своя разцвет, а доларите идвали и си отивали с напрегнат темп. Детективите в 40 американски града му лепнали прозвището „ Белегът “ поради раната на лявата му буза вследствие на не изключително другарска среща с съперник в любовта в Париж.
Графът бил прочут най-много с така наречен „ румънска каса “. „ Това бил типичен трик, не го е измислил той, само че бил доста добър в убеждаването на хората, че можел да копира банкнотите им. Давали му банкнота и употребявал фокуси, с цел да я промени благодарение на белтък на яйце, с цел да направи други серийни номера “.
Така изглеждало, че поставя в касата една банкнота, а от нея излизат две идентични. Негова жертва даже станала една банкова каса, която трябвало да промени „ копираната “ банкнота. Работата му била толкоз добра, че касиерът не забелязал смяната.
След като успявал да убеди жертвата, й продавал румънската каса за огромни суми. Тази и още доста измами го трансформирали в публичен зложелател и милионер.
„ Не може да се измами почтен човек “
През 1925 година графът се забъркал в измамата, с която станал прочут. Според записките на американския скришен сътрудник Джеймс Джонсън Лъстиг дошъл в Париж през май същата година и се показал на рецепцията на първокласния Hôtel de Crillon на площад Конкордия.
Представяйки се за чиновник на френското държавно управление, Лъстиг писал до ръководителите на металургичната промишленост във Франция и ги поканил на среща в хотела. „ Предвид инженерни пропуски, скъпи ремонти и политически проблеми, които не мога да разисквам, разрушаването на Айфеловата кула е наложително “, написал им той.
Кулата щяла да бъде продадена на най-хубавия претендент, оповестил измамникът. Всички присъстващи считали, че се намират пред огромна договорка и че това е измама на френското държавно управление. Поради това запазили безмълвие и не се осмелили да приказват с полицията.
Мълчание и позор, които създали добра услуга на рубрика.
„ Както описват някои източници, графът повторил измамата. Скрил се в хотела за няколко дни и когато се удостоверило, че е съумял, направил измамата още един път “. Незаконно, аморално..., само че можем да не признаем хитростта му.
Десетилетието минало, както и лудите години. През 1929 година пристигнала Голямата меланхолия, която стартира от Съединени американски щати и бързо се придвижва в целия свят. „ Съединени американски щати са финансово на колене и Лъстиг взема решение да стартира да печата лични пари. Правел така наречен суперфалшификати. Той бил един от най-талантливите фалшификатори в историята “.
Дейността му дотолкоз се разширила, че заплашила да разклати доверието в американската стопанска система. „ По това време Сикрет сървис имала две задания – да пази президента и да не позволява подправянето на пари “.
Таен сътрудник на име Питър Рубано се зарекъл, че ще сложи Лъстиг зад решетките. Когато графът почнал да печата банкнотите, попаднал в полезрението на сътрудника. Но залавянето му не било по никакъв начин елементарно. Лъстиг пътувал с куфар с облекла за дегизиране и се променял с едно тракване на пръстите от пазач в хамалин на куфари, с цел да избяга без проблеми.
Но в един пролетен ден на 1935 година на улица в Ню Йорк сътрудник Рубано извършил задачата си – сложил белезниците на графа-беглец.
Няколко месеца по-късно...
На 1 септември същата година Лъстиг се намира във Федералния център за задържане в Манхатън, усъвършенствайки въжето си от чаршафи. Прерязва решетките на прозореца и излиза през него, висейки на саморъчно направеното въже като един градски Тарзан.
Когато вижда, че го гледат, вади парцал от джоба си и се прави на чистач на прозорци. Когато стъпил на твърда почва, се поклонил и си тръгнал. Междувременно в затворническия център служителите на реда влезнали в килията му и разкрили записка върху възглавницата му с откъс от „ Клетниците “ на Виктор Юго, в който се споделя: „ Ами, момчета, тук съм “.
Този път свободата не трае дълго. На 28 септември в Питсбърг, при автомобилно гонене, почтено за Холивуд, двама федерални сътрудници съумели да задържат колата на рубрика. При излизането си той споделил на служителите на реда: „ Ами, момчета, тук съм “, написа ежедневникът Pittsburgh Post-Gazette.
„ В последна сметка ФБР и Сикрет сървис го залавят и го изпращат на единственото място, от където знаят, че не може да избяга: Алкатрас “. Графът идва там на 27 април 1936 година под името Робърт В. Милър и е наказан на минимум 20 години затвор.
Престоят зад решетките не се отразява добре на пандизчия #300. До 1946 година желае 1192 медицински съвещания. Според медицинските отчети графът „ преувеличава физическите си болежки...и се оплаква непрекъснато от действителни и мислени заболявания “.
За всеки случай го местят в медицински център в Спрингфийлд, щата Мисури, където лекарите удостоверяват, че не симулира. На 11 март 1947 година в 20.30 ч. най-екстравагантният лъжец в историята умира от затруднения в резултат на пневмония.
За годините си в пандиза графът оставя поведенчески кодекс за хората, искащи да се посветят на занаята, в който е специалист.
Ето и десетте заповеди на измамника:
1.Бъди толерантен слушател
2.Никога не показвай отегчението си
3. Изчакайте другият човек да разкрие политическите си пристрастия и по-късно се съгласявайте с него
4. Оставете другия човек да разкрие гледната си точка за религията и по-късно направете същото
5. Намекнете, че желаете секс, само че не насочвайте диалога в тази посока, до момента в който другият човек не прояви интерес
6. Никога не обсъждайте заболявания, най-малко до момента в който не проявят специфична угриженост към теб
7. Никога не се месете в персоналните работи на другия човек, той вероятно ще ти разкрие всичко
8. Никога не се перчете (покажете значимостта си дискретно)
9. Никога не бъдете разхвърляни
10. Никога не се напивайте
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ