Глава втора Бяха минали по-малко от пет години, откакто връзката

Глава втора
Бяха минали по-малко от пет години, откогато връзката му със Зоуи бе завършила, само че Круз не бе сигурен, че ще я познае, в случай че я срещне на улицата. Тя седеше, извънредно сериозна, сред татко си и брат си под тентата, раменете ѝ опираха в техните. Косата ѝ, в миналото алена, в този момент бе руса. Някога естествено къдрава, в този момент бе изправена и се развяваше от мартенския ветрец.
Круз заобиколи надгробните плочи и се смеси с тълпата. Беше пристигнал за погребението в последната минута и бе седнал най-отзад в църквата, тъй като го бяха задържали на работа повече от плануваното. Все още не бе поднесъл съболезнованията си.
Миг по-късно свещеник Джак стартира службата. Говореше задоволително високо и гласът му стигаше даже до тези, които бяха най-отзад. Нели Ръсел беше фаворитка на целия град. Борбена жена със мощно развито възприятие за правдивост. Тя му беше дала късмет. Докато другите го мислеха за следващия несретник от оскъдно родословие. Той я обичаше като родна баба.
Службата бе къса, само че прочувствена. Когато свърши, Круз застана настрана от тълпата и зачака реда си, с цел да сервира съболезнованията си на фамилията. Брейди – най-хубавият му другар, наподобява, се държеше и приемаше съболезнованията със стоическа усмивка и твърдо здрависване. Това бе огромен удар за него, изключително след развода му с Одри.
Круз непрестанно поглеждаше към Зоуи, само че тя бе навела глава и не вдигаше взор. Наум му идваше думата смирена. Не, нямаше да я познае на улицата. Какво се бе случило с неговата лъвица? С неговата leona? Имаше предусещане, че се бе случило нещо неприятно.
От очите му се търкулнаха издайнически сълзи. Изпита мощно предпочитание да я закриля. Къде беше Кайл в този момент? Трябваше да е тук и да я държи за ръката. Тримата бяха пристигнали в града през вчерашния ден с червен мустанг. Клюката, че двамата са още веднъж в родния си град, бе прясна и не можеше да бъде подмината.
Придвижваше се все по-напред и сърцето му стартира да блъска като парен чук. Почти пет години, откогато го бе зарязала поради своя фантазия. Откакто бе отпътувала и разрушила момчешкото му сърце.
Все още бе хубавица – с безупречната си кожа и грациозното си тяло. Макар че в този момент бе леко напълняла и към този момент не беше дългокрако жребче, краката ѝ бяха все по този начин стройни.
Точно тогава тя подвигна взор и го погледна упорито. Директен удар. За един къс момент погледът ѝ стана гальовен, устните ѝ се полуотвориха.
Сърцето му замря, а в мозъка му нахлуха десетки мемоари – по какъв начин Зоуи се подава от прозореца на колата, алената ѝ коса се развява като гордо знаме. Как тя скача от високия бряг на Сатърс Бенд и топлият вятър разнася писъкът ѝ. Как до момента в който тичат през овощната градина, смехът ѝ звъни като най-красивата мелодия.
Премигна, с цел да прогони спомените. Чувстваше се комплициран. Образът на Зоуи още веднъж пристигна на фокус.
Тя приемаше съболезнованията и говореше с хората. И не щеш ли пристигна неговият ред.
Тя се обърна към него. Очите ѝ блестяха, беше вирнала брадичка.
– Здравей, Круз.
Ето, това беше неговата лъвица. Макар че не знаеше за какво, за бога, му се сърди. Той престана да мисли за предишното и стисна ръката ѝ.
– Съжалявам за загубата ти, Зоуи. Тя в действителност беше специфична жена.
– Да, беше.
Вече не провлачваше думите, а гласът ѝ бе като кадифе, гальовен и спокоен. Но не го погледна нито един път. Издърпа ръката си.
– Баба Нел доста те обичаше. Непрекъснато говореше за теб. Много се гордееше с теб.
Но не е ѝ сподели каква болежка изпитваше да чува името на Зоуи толкоз постоянно от нейната уста. Както и това на Кайл.
Зоуи премигна няколко пъти и скръсти ръце.
– Благодаря ти, че го казваш.
– Брейди не ми сподели, че ще дойдеш.
– Не знаеше сигурно.
Круз бе прободен от възприятие на виновност. Тя и брат ѝ бяха доста близки в миналото. Круз бе отговорен за тяхното отдалечаване. Негова беше виновността и за утежняване на връзките му с Брейди. Бяха нужни месеци, с цел да възстановят връзките си след заминаването на Зоуи.
Мигът се проточи, несръчен и неуместен, споменът за казаните думи в предишното изпълваше съзнанието му.
От мига, в който се бяха разделили, Зоуи се ужасяваше от вероятната среща с Круз. Това не обясняваше за какво сърцето ѝ се сви, като го видя, а докосването му провокира тръпки по гърба ѝ.
– Как си, Зоуи?
Беше не запомнила гърления му глас, който я караше да потреперва.
– Не е зле. Не е зле.
– Радвам се да го чуя.
Ако имаше премия за най-скучния диалог на годината, този сигурно щеше да я завоюва.
– Поздравления за триумфа ти – сподели той.
Тя не се усещаше преуспяла. Но за постигнатото в групата беше платила висока цена. И към този момент не беше сигурна, че си е коствало.
– Благодаря ти.
Запита се дали в миналото бе проверявал какво има в гугъл за нея и дали бе разглеждал страниците на групата в обществените мрежи. Тя трябваше да престане да се интересува от него. Кайл можеше да разбере и следствията щяха да бъдат ужасни.
– А ти какво прави през цялото това време? – запита тя.
– Извини ме, Зоуи – сподели Джоуи Конъли и пристъпи към нея.
Съвсем в точния момент ги прекъснаха и тя въздъхна с облекчение.
– Съжалявам, че ви преустановявам, само че имам ангажимент в два часа – Джоуи изглеждаше тъкмо като юрист в изгладения си костюм и с вчесаната на една страна коса. – Трябва да си насрочим среща за разглеждането на наследството.
– О! – възкликна Зоуи. – Съжалявам, само че си потеглям през днешния ден. Имам ангажимент. Мислех, че Брейди може да се оправи с всичко.
Джоуи направи мимика, след това погледна часовника си.
– Наистина би трябвало да си тук за наследството. Чуй, имам свободно време в четири часа. Ще бъде ли комфортно за теб? Знам, че искаш да прекараш време със фамилията си.
Планираше да запознае щерка си Грейси с татко си – не че той я бе помолил.
– Устройва ме отлично. Ще кажа на Брейди. Благодаря, Джоуи.
Той стисна ръката ѝ.
– Баба ти доста те обичаше, Зоуи. И не го криеше.
Много неприятно, че Зоуи бе захвърлила тази обич. В очите ѝ се събраха сълзи, гърлото ѝ се сви.
– Благодаря.
Той кимна и си потегли.
Едва тогава тя видя, че Круз си бе тръгнал. Така бързо и безшумно като любовта му.