На евроизборите броят на негласуващите не спира да расте, достигайки рекорди на изток
Гласуване след гласоподаване, изборите за Европейски парламент са все по-малко мобилизиращи: в Европейски Съюз приблизително всеки втори гласоподавател не влиза в кабината за гласоподаване - възпиране, което е изключително впечатляващо на изток, само че визира и страните основателки.
Непрекъснато нарастване
През 1979 година, по време на първите избори за Европейски парламент, 38 % от гласоподавателите не отидоха до изборните урни. Оттогава делът на негласувалите се усилва с всеки идващ избор, с цел да доближи 57.4 % на последните европейски избори през 2014 година
Парадоксално, въздържането от гласоподаване набъбна паралелно с пълномощията на Европарламента. Институцията, чийто преимущества бяха прекомерно лимитирани през 1979 година, в този момент, по редица тематики, е съзаконодател на равни начала със Съвета на Европейския съюз.
Една далечна Европа
В съвсем всички страни броят не негласуващите на европейски избори е по-висок от този при националните. " Разликата е приблизително 25 пункта и се следи както на запад, по този начин и на изток ", отбелязва Оливие Розенберг, учител в института за политически проучвания " Сианс По " в Париж, интервюиран от Агенция Франс Прес.
Става дума за " обикновено събитие при избори, които се създават на " федерално " ниво, т. е. не толкоз покрай гласоподавателите, колкото националните и локалните избори ", се споделя в разбор от 2014 година на института " Жак Делор " - мозъчен концерн, основан от някогашния ръководител на Европейската комисия.
През септември 2018 година единствено 48 % от европейците имаха чувството, че техният глас " има значение " в Европейски Съюз, против 62 на 100 в личната им страна, съгласно последното изследване " Евробарометър ", поръчано от Европейския парламент.
Намаляване на страните със наложително гласоподаване
През 1979 година гласуването беше наложително в три от деветте страни в Европейската икономическа общественост - Италия, Белгия и Люксембург, които представляваха една четвърт (26 процента) от гласоподавателите.
Този дял спадна през 90-те години на предишния век до към 5 на 100 след премахването на наложителното гласоподаване в Италия, което " евентуално е изиграло значима роля за намаляването на общия % на присъединяване " на европейските избори, проучва през 2014 година институтът " Жак Делор ".
Задължителното гласоподаване не всеки път е гаранция за всеобщо присъединяване, защото гласоподавателите не се двоумят да нарушат закона. Въпреки че въздържането от гласоподаване остава доста ниско в Белгия и Люксембург (между 10 и 15 процента), през 2014 година то доближи 40 на 100 в Гърция и 56 % в Кипър.
През май тази година гласуването ще е наложително в пет страни: Белгия, Гърция, България, Кипър и Люксембург.
Рекорди на изток
През 2014 година Словакия сложи връх с 87 % въздържали се от гласоподаване. Като оставим настрани този съответен случай, измежду 12-те страни, където изборната интензивност е най-ниска, 10 са от някогашния Източен блок. След като са били под комунистическо ръководство, тези млади демокрации влязоха неотдавна в Европейския съюз при разширяванията през 2004, 2007 и 2013 година
Там актът на гласоподаване е " малко по-малко заветен ", в сравнение с в другите европейски страни, съгласно Оливие Розенберг. " За нас гласуването е синоним на народна власт, до момента в който тази връзка е по-малко явна в страните на изток, където още съществува споменът за неплуралистичните избори " през комунистическия интервал.
Нещо повече, " в тези страни има мощна неустойчивост на партийната система, като партии сменят своите имена, съдружници и т. н. Това не благоприятства партийната идентификация, а оттова - и гласуването ".
Страните основателки не са пощадени
С изключение на Белгия и Люксембург, страните основателки на Европейски Съюз също записват повишение на нивото на въздържащите се от гласоподаване. Във Франция и Холандия делът на негласуващите се усили от към 40 % през 1979 година до към 60 на 100 през 2014 година Този дял е повишен от 14 на 43 на 100 в Италия и от 34 на 50 % в Германия. Ерозията на присъединяване визира освен европейските, само че и националните избори.
От 2004 година делът на въздържащите се от гласоподаване във Франция и Германия обаче се стабилизира. " Достигнат е нов стадий ", счита Розенберг. Това се изяснява най-много, съгласно него, с " несъмнено осъзнаване от страна на популацията, изключително с рецесията, при която Европейският съюз беше част от казуса и може би е част от решението ". /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (251)
Непрекъснато нарастване
През 1979 година, по време на първите избори за Европейски парламент, 38 % от гласоподавателите не отидоха до изборните урни. Оттогава делът на негласувалите се усилва с всеки идващ избор, с цел да доближи 57.4 % на последните европейски избори през 2014 година
Парадоксално, въздържането от гласоподаване набъбна паралелно с пълномощията на Европарламента. Институцията, чийто преимущества бяха прекомерно лимитирани през 1979 година, в този момент, по редица тематики, е съзаконодател на равни начала със Съвета на Европейския съюз.
Една далечна Европа
В съвсем всички страни броят не негласуващите на европейски избори е по-висок от този при националните. " Разликата е приблизително 25 пункта и се следи както на запад, по този начин и на изток ", отбелязва Оливие Розенберг, учител в института за политически проучвания " Сианс По " в Париж, интервюиран от Агенция Франс Прес.
Става дума за " обикновено събитие при избори, които се създават на " федерално " ниво, т. е. не толкоз покрай гласоподавателите, колкото националните и локалните избори ", се споделя в разбор от 2014 година на института " Жак Делор " - мозъчен концерн, основан от някогашния ръководител на Европейската комисия.
През септември 2018 година единствено 48 % от европейците имаха чувството, че техният глас " има значение " в Европейски Съюз, против 62 на 100 в личната им страна, съгласно последното изследване " Евробарометър ", поръчано от Европейския парламент.
Намаляване на страните със наложително гласоподаване
През 1979 година гласуването беше наложително в три от деветте страни в Европейската икономическа общественост - Италия, Белгия и Люксембург, които представляваха една четвърт (26 процента) от гласоподавателите.
Този дял спадна през 90-те години на предишния век до към 5 на 100 след премахването на наложителното гласоподаване в Италия, което " евентуално е изиграло значима роля за намаляването на общия % на присъединяване " на европейските избори, проучва през 2014 година институтът " Жак Делор ".
Задължителното гласоподаване не всеки път е гаранция за всеобщо присъединяване, защото гласоподавателите не се двоумят да нарушат закона. Въпреки че въздържането от гласоподаване остава доста ниско в Белгия и Люксембург (между 10 и 15 процента), през 2014 година то доближи 40 на 100 в Гърция и 56 % в Кипър.
През май тази година гласуването ще е наложително в пет страни: Белгия, Гърция, България, Кипър и Люксембург.
Рекорди на изток
През 2014 година Словакия сложи връх с 87 % въздържали се от гласоподаване. Като оставим настрани този съответен случай, измежду 12-те страни, където изборната интензивност е най-ниска, 10 са от някогашния Източен блок. След като са били под комунистическо ръководство, тези млади демокрации влязоха неотдавна в Европейския съюз при разширяванията през 2004, 2007 и 2013 година
Там актът на гласоподаване е " малко по-малко заветен ", в сравнение с в другите европейски страни, съгласно Оливие Розенберг. " За нас гласуването е синоним на народна власт, до момента в който тази връзка е по-малко явна в страните на изток, където още съществува споменът за неплуралистичните избори " през комунистическия интервал.
Нещо повече, " в тези страни има мощна неустойчивост на партийната система, като партии сменят своите имена, съдружници и т. н. Това не благоприятства партийната идентификация, а оттова - и гласуването ".
Страните основателки не са пощадени
С изключение на Белгия и Люксембург, страните основателки на Европейски Съюз също записват повишение на нивото на въздържащите се от гласоподаване. Във Франция и Холандия делът на негласуващите се усили от към 40 % през 1979 година до към 60 на 100 през 2014 година Този дял е повишен от 14 на 43 на 100 в Италия и от 34 на 50 % в Германия. Ерозията на присъединяване визира освен европейските, само че и националните избори.
От 2004 година делът на въздържащите се от гласоподаване във Франция и Германия обаче се стабилизира. " Достигнат е нов стадий ", счита Розенберг. Това се изяснява най-много, съгласно него, с " несъмнено осъзнаване от страна на популацията, изключително с рецесията, при която Европейският съюз беше част от казуса и може би е част от решението ". /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (251)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ