Пламен Киров, професор по конституционно право в СУ, пред „Труд“: Президентът може да блокира с вето Истанбулската конвенция
Гласуваната от Министерски съвет Истанбулска спогодба не бе еднопосочно призната даже от членовете на държавното управление. Осем от министрите – четирима от Обединени патриоти и четирима от ГЕРБ гласоподаваха срещу интернационалния контракт. Патриоти и Българска социалистическа партия оповестиха, че няма да поддържат ратификацията в Народното събрание. Основателни ли са терзанията на Вътрешна македонска революционна организация, че конвенцията легитимира „ третия пол “ и отваря врата за еднополовите бракове. На тези въпроси дава отговор професорът по конституционно право Пламен Киров .
– Проф. Киров, като правист можете ли да обясните за какво една добра на пръв взор концепция като Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулска конвенция), среща такава гневна опозиция?
– Има два аспекта на казуса – чисто юридически и политически. Ще стартира с политическия, тъй като той се проектира върху юридическия. Цялата акция, която се проектира върху утвърждението на конвенцията е от вида на „ да разлаем кучетата “. Защото се притегля публичното внимание върху един проблем, който може да се окаже, че не е чак толкоз важен. Всъщност има президентско несъгласие върху един доста значим закон, признат от Народното събрание – за битка с корупцията по високите етажи на властта. Има заявена и подготвеност за внасяне на избор на съмнение по тематиката корупция. Някой да е чул тези две тематики да се разискват в общественото пространство? Всички се занимават с Истанбулската спогодба. Приемането на самата спогодба от Министерски съвет е още един удар върху позицията на патриотите в обединението. Защото авансово бе ясно, че първите, които ще реагират доста изрично срещу и даже прочувствено ще бъдат патриотите. На последващо място Българска социалистическа партия съобщи обществено, че няма да гласоподава ратификацията на конвенцията, и по този начин се намести в полето на патриотите от позиция на национални и обществени полезности. Така че има избран възел от политически моменти, които се придвижват върху правното деяние, което ще предприеме Народното събрание.
– Основателни ли са възраженията на патриотите, които настояват, че зад благовидната фасада на конвенцията е прикрит опит за признание на „ третия пол “?
– Моето мнение е, че са изцяло основателни и ще се обосновавам по един доста елементарен метод. Който и доктор да попитате що е пол, той ще ви отговори, че полът е биологично детерминиран, че има два пола – женски и мъжки и че те са свързани с избрани атрибути, посредством които се реализира биологичното възпроизводство. Когато приказваме за пол или за секс, имаме поради мъже и дами. Нямаме поради никакви обществени функции, нито самоопределяне, нито самоизживяване. При това за задачите на Истанбулската спогодба, които са афиширани още в заглавието – за битка и попречване на домашно принуждение и принуждение върху дами – биологичното схващане за пол – мъжки и женски – прави идеална работа. Не е належащо да бъдат вкарвани други понятия. Т.е. конвенцията може да употребява понятието секс, а не да вкарва нови понятия, много необятни, неопределени и витиевати, с цел да бъдат изпълнени задания, които стоят на втори проект и не са свързани с насилието над дами. Ако погледнем нашето вътрешно законодателство, то България на практика е взела всички ограничения да предотврати и накаже деянията на домашно принуждение и на насилието над дами. Струва ми се, че с тази спогодба и нейната ратификация се чука на отворени порти.
– Какво имате поради?
– Ние сме се съобразили с условията, свързани с цивилизованото отношение към нежния пол и деянията на домашно принуждение, което би трябвало да бъде лимитирано. Конвенцията, в частта обвързвана с насилието над дами съдържа текстове, които могат да бъдат адмирирани и подкрепени. Но когато става въпрос за приемане на нови дефиниции на понятието пол, и когато, извинявайте конвенцията споделя, че полът е обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете, ние вкарваме ново определение за пол. Това даже не е джендър. Това е друго разбиране за пол, така наречения „ обществен пол “, т.е. по какъв начин един човек се самоопределя от позиция на позициите мъж или жена и по какъв начин обществото го възприема по отношение на това самоопределяне. И тук поражда сериозен проблем във връзка с българската конституция. Когато в този главен документ се борави с понятието пол – преди всичко текстът, който е обвързван с правилото на равноправието (недопускането на дискриминация или на привилегии), конституцията ни споделя: Не се позволяват никаква дискриминация или привилегии на съображение на пола (чл. 6). Във връзка с понятието брак, нашата конституция споделя: Бракът е непринуден съюз сред мъж и жена (чл.46, ал.1). Но нашата конституция има поради биологичното разбиране за пол, за мъж или за жена, а няма поради обществена роля.
– Това значи ли, че Истанбулската спогодба отваря врата и за еднополовите бракове, както настояват от Вътрешна македонска революционна организация?
– Разбира се, че значи, в случай че въведем едно необятно, размито разбиране за пол. Ако един мъж се разпознава като жена, въз основата на самоопределяне и изиска да подписа брак с различен мъж, който се самовъзриема като мъж, би трябвало да може да подписа този брак. Т.е. без да променяме конституционния текст, посредством вкарване на друго разбиране за пол, ние заобикаляме смисъла на конституционния текст, подменяме наличието на конституцията. И тези текстове в Истанбулската спогодба най-вероятно са плод на някое гей лоби, което е пробило на интернационално равнище.
– Тази спогодба изключение ли е?
– За страдание, не е. Има и друга спогодба, която ратифицирахме през 2012 година и в този момент се чудим какво да вършим. И отново камъните са в градината на министър Цецка Цачева. Какво вършим с понятието „ забраняване “? Защото има спогодба на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, в която не се прави разлика сред двигателно и психическо увреждане. Конституцията борави с понятието забраняване и от позиция на дейното и от позиция на пасивното изборно право.
– Преди да се подпише една спогодба не се ли вършат работни групи от специалисти, които да огледат деликатно текстовете за подводни камъни?
– Не се търсят специалисти, знаем и можем всичко и действаме огромно и безконтролно. Това е правилото на който се построява както вътрешната ни политика, по този начин и външната.
– Реалистични ли са изразените опасения, че след ратификацията на Истанбулската спогодба, всяка хомосексуална двойка, на която е отказано да подписа брак, би могла да съди и осъди страната в Страсбург?
– Отваря се такава врата. Искам обаче да внеса едно конкретизиране, тъй като започнах с тезата, че шумът е малко стихия в чаша вода. Международните контракти позволяват да се вършат така наречен запаси и съпътстващи заявления при ратификацията. Резервата значи, че когато ратифицираме и създадем наложителен за осъществяване текстът на една спогодба, за избрани текстове от нея ние споделяме, че не ни обвързват. При декларациите разгласяваме, че възприемаме избрани текстове, с несъмнено наличие. Т.е. по отношение на тълкуването на текстовете. По принцип не всяка спогодба позволява да се вършат запаси и заявления. Вероятно по Истанбулската могат да се вършат, само че Конвенцията за отбрана правата на хората с увреждания не позволява запаси и ангажименти. Тепърва следва в Народното събрание при законодателния развой по отношение на ратификацията да се види дали Народното събрание ще я ратифицира с декларация или с запаса. Т.е. ние ще приемем, че избрани текстове не ни обвързват.
– Кой е по-добрият метод – запаса или декларация?
– Правилният метод във връзка с определението за пол е да кажем, че стоим зад биологичното наличие на категорията „ пол “. Трябва обаче да се направи доста деликатен обзор на целия текст на конвенцията, тъй като в случай че смисълът? е построен върху определението на понятието за пол като обществено построена роля, то ние като създадем декларация по отношение на този текст, то на практика с какво се съгласяваме? Въпросът не е толкоз елементарен, само че пък не е и толкоз комплицирано, стига конвенцията във връзка с противоречивите избрания да позволява заявления или запаси. Конвенцията ще бъде гледана от комисии в Народно събрание, ще има несъмнено и необятен публичен спор, може би ще бъдат привлечени за отзиви експерти в региона на интернационалното обществено право, както и конституционалисти и ще се стигне до някакво решение. Има един подобен миг, че вицепрезидентът Илияна Йотова малко избърза с оценката във връзка с конвенцията. Защото в случай че се наложи президентът да наложи несъгласие на закона за ратификацията на Истанбулската спогодба, в случай, че Народното събрание одобри контракта без запаси или декларация, тогава ще бъде предизвикан спор сред президента и вицепрезидента.
– Какво би станало, в случай че в Народното събрание бъде неодобрена ратификацията?
– Европарламентът още предходната година гласоподава Истанбулската спогодба. Ако нашият я неодобрява, ще възникне въпрос дали не сме длъжни просто поради участието ни в Европейски Съюз да се съобразяваме с нея, въпреки и да не сме я утвърдили.
– Има ли метод това да се избегне?
– Има метод, в случай че се намерят мъже или дами, които да изберат обществената роля на мъже. Ако Конституционният съд каже, че българската конституционна еднаквост не ни разрешава, въпросът завършва. Европейското право не може да се слага над конституционното право на страните.
– Т.е. би трябвало да бъде сезиран Конституционния съд?
– Точно по този начин. Но това следва и зависи какъв ще е изходът – дали ще има ратификация на конвенцията, дали ще има декларация или запаси към нея и дали те ще удовлетворят обществото.
Нашият посетител
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната изборна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 година е парламентарен арбитър. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за народна власт посредством право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати.
В момента проф. Киров е комисар в Комисия за защита на конкуренцията.
– Проф. Киров, като правист можете ли да обясните за какво една добра на пръв взор концепция като Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулска конвенция), среща такава гневна опозиция?
– Има два аспекта на казуса – чисто юридически и политически. Ще стартира с политическия, тъй като той се проектира върху юридическия. Цялата акция, която се проектира върху утвърждението на конвенцията е от вида на „ да разлаем кучетата “. Защото се притегля публичното внимание върху един проблем, който може да се окаже, че не е чак толкоз важен. Всъщност има президентско несъгласие върху един доста значим закон, признат от Народното събрание – за битка с корупцията по високите етажи на властта. Има заявена и подготвеност за внасяне на избор на съмнение по тематиката корупция. Някой да е чул тези две тематики да се разискват в общественото пространство? Всички се занимават с Истанбулската спогодба. Приемането на самата спогодба от Министерски съвет е още един удар върху позицията на патриотите в обединението. Защото авансово бе ясно, че първите, които ще реагират доста изрично срещу и даже прочувствено ще бъдат патриотите. На последващо място Българска социалистическа партия съобщи обществено, че няма да гласоподава ратификацията на конвенцията, и по този начин се намести в полето на патриотите от позиция на национални и обществени полезности. Така че има избран възел от политически моменти, които се придвижват върху правното деяние, което ще предприеме Народното събрание.
– Основателни ли са възраженията на патриотите, които настояват, че зад благовидната фасада на конвенцията е прикрит опит за признание на „ третия пол “?
– Моето мнение е, че са изцяло основателни и ще се обосновавам по един доста елементарен метод. Който и доктор да попитате що е пол, той ще ви отговори, че полът е биологично детерминиран, че има два пола – женски и мъжки и че те са свързани с избрани атрибути, посредством които се реализира биологичното възпроизводство. Когато приказваме за пол или за секс, имаме поради мъже и дами. Нямаме поради никакви обществени функции, нито самоопределяне, нито самоизживяване. При това за задачите на Истанбулската спогодба, които са афиширани още в заглавието – за битка и попречване на домашно принуждение и принуждение върху дами – биологичното схващане за пол – мъжки и женски – прави идеална работа. Не е належащо да бъдат вкарвани други понятия. Т.е. конвенцията може да употребява понятието секс, а не да вкарва нови понятия, много необятни, неопределени и витиевати, с цел да бъдат изпълнени задания, които стоят на втори проект и не са свързани с насилието над дами. Ако погледнем нашето вътрешно законодателство, то България на практика е взела всички ограничения да предотврати и накаже деянията на домашно принуждение и на насилието над дами. Струва ми се, че с тази спогодба и нейната ратификация се чука на отворени порти.
– Какво имате поради?
– Ние сме се съобразили с условията, свързани с цивилизованото отношение към нежния пол и деянията на домашно принуждение, което би трябвало да бъде лимитирано. Конвенцията, в частта обвързвана с насилието над дами съдържа текстове, които могат да бъдат адмирирани и подкрепени. Но когато става въпрос за приемане на нови дефиниции на понятието пол, и когато, извинявайте конвенцията споделя, че полът е обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете, ние вкарваме ново определение за пол. Това даже не е джендър. Това е друго разбиране за пол, така наречения „ обществен пол “, т.е. по какъв начин един човек се самоопределя от позиция на позициите мъж или жена и по какъв начин обществото го възприема по отношение на това самоопределяне. И тук поражда сериозен проблем във връзка с българската конституция. Когато в този главен документ се борави с понятието пол – преди всичко текстът, който е обвързван с правилото на равноправието (недопускането на дискриминация или на привилегии), конституцията ни споделя: Не се позволяват никаква дискриминация или привилегии на съображение на пола (чл. 6). Във връзка с понятието брак, нашата конституция споделя: Бракът е непринуден съюз сред мъж и жена (чл.46, ал.1). Но нашата конституция има поради биологичното разбиране за пол, за мъж или за жена, а няма поради обществена роля.
– Това значи ли, че Истанбулската спогодба отваря врата и за еднополовите бракове, както настояват от Вътрешна македонска революционна организация?
– Разбира се, че значи, в случай че въведем едно необятно, размито разбиране за пол. Ако един мъж се разпознава като жена, въз основата на самоопределяне и изиска да подписа брак с различен мъж, който се самовъзриема като мъж, би трябвало да може да подписа този брак. Т.е. без да променяме конституционния текст, посредством вкарване на друго разбиране за пол, ние заобикаляме смисъла на конституционния текст, подменяме наличието на конституцията. И тези текстове в Истанбулската спогодба най-вероятно са плод на някое гей лоби, което е пробило на интернационално равнище.
– Тази спогодба изключение ли е?
– За страдание, не е. Има и друга спогодба, която ратифицирахме през 2012 година и в този момент се чудим какво да вършим. И отново камъните са в градината на министър Цецка Цачева. Какво вършим с понятието „ забраняване “? Защото има спогодба на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, в която не се прави разлика сред двигателно и психическо увреждане. Конституцията борави с понятието забраняване и от позиция на дейното и от позиция на пасивното изборно право.
– Преди да се подпише една спогодба не се ли вършат работни групи от специалисти, които да огледат деликатно текстовете за подводни камъни?
– Не се търсят специалисти, знаем и можем всичко и действаме огромно и безконтролно. Това е правилото на който се построява както вътрешната ни политика, по този начин и външната.
– Реалистични ли са изразените опасения, че след ратификацията на Истанбулската спогодба, всяка хомосексуална двойка, на която е отказано да подписа брак, би могла да съди и осъди страната в Страсбург?
– Отваря се такава врата. Искам обаче да внеса едно конкретизиране, тъй като започнах с тезата, че шумът е малко стихия в чаша вода. Международните контракти позволяват да се вършат така наречен запаси и съпътстващи заявления при ратификацията. Резервата значи, че когато ратифицираме и създадем наложителен за осъществяване текстът на една спогодба, за избрани текстове от нея ние споделяме, че не ни обвързват. При декларациите разгласяваме, че възприемаме избрани текстове, с несъмнено наличие. Т.е. по отношение на тълкуването на текстовете. По принцип не всяка спогодба позволява да се вършат запаси и заявления. Вероятно по Истанбулската могат да се вършат, само че Конвенцията за отбрана правата на хората с увреждания не позволява запаси и ангажименти. Тепърва следва в Народното събрание при законодателния развой по отношение на ратификацията да се види дали Народното събрание ще я ратифицира с декларация или с запаса. Т.е. ние ще приемем, че избрани текстове не ни обвързват.
– Кой е по-добрият метод – запаса или декларация?
– Правилният метод във връзка с определението за пол е да кажем, че стоим зад биологичното наличие на категорията „ пол “. Трябва обаче да се направи доста деликатен обзор на целия текст на конвенцията, тъй като в случай че смисълът? е построен върху определението на понятието за пол като обществено построена роля, то ние като създадем декларация по отношение на този текст, то на практика с какво се съгласяваме? Въпросът не е толкоз елементарен, само че пък не е и толкоз комплицирано, стига конвенцията във връзка с противоречивите избрания да позволява заявления или запаси. Конвенцията ще бъде гледана от комисии в Народно събрание, ще има несъмнено и необятен публичен спор, може би ще бъдат привлечени за отзиви експерти в региона на интернационалното обществено право, както и конституционалисти и ще се стигне до някакво решение. Има един подобен миг, че вицепрезидентът Илияна Йотова малко избърза с оценката във връзка с конвенцията. Защото в случай че се наложи президентът да наложи несъгласие на закона за ратификацията на Истанбулската спогодба, в случай, че Народното събрание одобри контракта без запаси или декларация, тогава ще бъде предизвикан спор сред президента и вицепрезидента.
– Какво би станало, в случай че в Народното събрание бъде неодобрена ратификацията?
– Европарламентът още предходната година гласоподава Истанбулската спогодба. Ако нашият я неодобрява, ще възникне въпрос дали не сме длъжни просто поради участието ни в Европейски Съюз да се съобразяваме с нея, въпреки и да не сме я утвърдили.
– Има ли метод това да се избегне?
– Има метод, в случай че се намерят мъже или дами, които да изберат обществената роля на мъже. Ако Конституционният съд каже, че българската конституционна еднаквост не ни разрешава, въпросът завършва. Европейското право не може да се слага над конституционното право на страните.
– Т.е. би трябвало да бъде сезиран Конституционния съд?
– Точно по този начин. Но това следва и зависи какъв ще е изходът – дали ще има ратификация на конвенцията, дали ще има декларация или запаси към нея и дали те ще удовлетворят обществото.
Нашият посетител
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната изборна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 година е парламентарен арбитър. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за народна власт посредством право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати.
В момента проф. Киров е комисар в Комисия за защита на конкуренцията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ