Гладенето е сред домашните задължения, които едни мразят, а на

Гладенето е измежду домашните отговорности, които едни ненавиждат, а на други работи отпускащо. Толкова сме привикнали с тази активност, че надали първият въпрос, който изниква в съзнанието ни, когато забележим купчината смачкани облекла, е по какъв начин тъкмо ютията съумява да ги приведе в усърден тип. Но в този момент ще отговорим на този въпрос и ще разберем за какво облеклата се мачкат.

Естествените материи като памук и лен се мачкат най-вече. Тези материи са построени от полимери - дълги целулозни вериги, формирани от крепко свързани между тях глюкозни молекули, а сред обособените вериги на полимера има динамични химически връзки, наречени водородни.

Тези връзки държат целулозните молекули дружно и придават здравината на плата. Те имат способността непрестанно да се образуват, разграждат и още веднъж да се образуват на друго място, което разрешава разбъркване на молекулите на полимера една по отношение на друга и, надлежно, намачкване или изглаждане на плата.

За тази динамичност на водородните групи имат значение високата температура и водата - главните съставни елементи в процеса на гладене. Топлината внася сила, която разрешава по-бързото разграждане и създаване на водородни връзки.

Водните молекули пък се вмъкват сред целулозните вериги и също унищожават водородните връзки; оказват помощ и на целулозните молекули да се приплъзнат една по отношение на друга. В същото време ние прилагаме напън с ютията и принуждаваме нишките да заемат формата, която желаеме. Когато изстива, платът остава в тази форма.

Следващият път, когато посегнем към ютията, ще знаем, че зад досадното на пръв взор домашно обвързване, се крие нещо много любопитно - магията на химията и физиката. /lifestyle.bg