Гийом Кане е симпатичен и младолик френски актьор, известен не

Гийом Кане е приветлив и младолик френски артист, прочут не толкоз с функциите си, колкото с дамата, с която споделя живота си и от която има две деца –. Да живее в сянката на една от най-известните французойки и евентуално най-успялата в киното модерна френскоговоряща актриса, е предизвикателство, с което Гийом се оправя по най-хубавия метод – с комизъм. Този филм е точно това – една смешка. При това отлично измислена и осъществена в най-хубавите обичаи на френското кино. В този филм всички играят със личните си имена. Разбира се, те не играят себе си, а нещо доста по-интересно – визията на публиката за тях. Така Гийом е добросърдечен и безрезервен мъж и татко, Марион е вманиачена актриса, която непрекъснато живее в следващата си роля и по този начин нататък, по листата с млади и по-възрастни звезди на френското кино.

Гийом Кане, филмовият, има своята скромна кариера и даже номинация за „ Сезар “. От церемонията фамилията се връща с премия, само че тя не е за Гийом (победен от Пиер Нини) а за, още веднъж. Това е четвъртият „ Сезар “ на Марион и по този начин масичката за кафе към този момент има крайници от кино награди. Марион е облечена в Dior, до нея чака индивидът от бижутерската къща, с цел да прибере диамантите, а Гийом стои в профил и приказва с бавачката. Нищо чудно, че в гилдията се приказва, че той е под чехъл, че му липсва рокендрол. И тогава Гийом отива при единствения човек във Франция, който в действителност знае какво е рокендрол - при великия Джони Холидей. По злокобна подигравка на ориста това е един от двата последни кино лентата на именития рок музикант, който умря преди броени дни. Джони във кино лентата е лъв в клетка, охраняван зорко от красивата си пета жена, димящ скрито обичания си голоаз (уви, с филтър), само че все по този начин всесилен, даже единствено с удивителната дарба да пародира себе си - сигурен белег за великолепие. Дори по тези 10 минути във кино лентата излиза наяве за какво Джони Холидей ще остане вечен.

Последвалото развиване на събитията изначало е изцяло правдиво и по тази причина неудобно – празненства в клубове с подсмихващи се младежи, прекомерно тесни дънки, кокаин. След това смешно – диалозите за неизбежността на филърите, провеждани с еластичен хирург, сбърчен като стафида, са едно от най-хубавите попадения на кино лентата. И най-после безконечната младост – неуместната и неизпълнима фантазия на нашето време, която във кино лентата се оказва изпълнима.

Гийом Кане стартира кино лентата си като елементарна, доста симпатична история и го извежда до такива небеса на парадокса, от които просто няма връщане обратно. Именно това е и най-хубавото – че в никой миг действието не забавя ход и не се връща към безвкусен хепиенд, а всичко ескалира до своя натурален свършек в парадайса на безконечната младост – Холивуд.