Getty ImagesГеографи наричат най-високите точки на земята Третият полюс. И

...
Getty ImagesГеографи наричат най-високите точки на земята Третият полюс. И
Коментари Харесай

Мечтата на всеки алпинист: Хималайската корона - 14-те осемхилядника на планетата

Getty Images

Географи назовават най-високите точки на земята „ Третият полюс ”. И това наименование не е инцидентно - в случай че на Северния полюс човек стъпва през 1909 година, а на Южния през 1911 година, то „ Третият полюс ” е доближат едвам през 1953 година Затова историята на достигането на най-високите точки на планетата е трагична и забавна.   Цел на доста алпинисти от цялостен свят; цел, която преследва и българинът Боян Петров, който изчезна под връх Шиша Панга на 3 май, е Хималайска корона - нанагорнище на всички 14 осемхилядника на планетата. Днес короната имат едвам 39 алпинисти, без помощта на спомагателен О2 са я реализирали 19 от тях. Първият човек, изкачил всички осемхилядници, е Райнхолд Меснер. Той стартира реализацията на плана си през 1970 година с Нанга Парбат и го приключва през 1986 година на Лхотце.   На 17 май 2010 година испанката Едурне Пасабан изкачи Шиша Пангма и стана първата жена в света със всички осемхилядници в актива си. Любопитно е, че първият й връх от категорията на най-високите, е... Еверест.

Стъпва на върха на 23 май 2001 година На 23 август 2011 година австрийката Герлинде Калтенбрунер пък публично стана първата жена, която е била на всички осемхилядници без приложимост на О2. Боян Петров планираше да се завърши с короната през 2019 година Между 2009 до 2017 година той към този момент поредно бе стъпил на девет осемхилядника - Гашербрум-1, Канчендзьонга, Броуд пик, К2, Манаслу, Анапурна, Макалу, Нанга Парбат и Гашербрум-2.   В реалност до 2015 година всеки един от 14-те „ най-високи ” към този момент е покоряван от българин, три от които само от Боян Петров. На процедура българското знаме е било на всеки един от осемхилядниците.   Кои са 14-те осемхилядника?   Всичките се намират в Азия - 10 в Хималаите и 4 в Каракорум. Първото сполучливо нанагорнище на осемхилядник е осъществено на 3 юни 1950 година от французите Морис Ерцог и Луи Лашенал, които покоряват връх Анапурна (8091 м).   Най-високият връх на планетата - бисерът на Хималайската корона, е Еверест (8848 м). Името му на тибетски значи „ Богинята майка на ветровете “ (Джомолунгма), на непалски - „ Високо в небесата “ (Сагарматха), в превод от китайски е „ Богиня на вселената “.   Първото сполучливо нанагорнище на Еверест е направено на 29 май 1953 година от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. В продължение на десетилетия по-късно обаче остава сложен за нанагорнище даже за опитни алпинисти, до момента в който не настава комерсиалната епоха през 1990 година За това спомага и Аерофлот, който пуска пряк полет от Москва до Катманду.

А статутът на Еверест като „ най-голям връх в света ” стартира да притегля катерачи от всички категории, подготвени да платят задоволително на професионални планински водачи, с цел да създадат сполучливо нанагорнище. До март 2012 година Еверест е изкачен 5656 пъти с 223 смъртни случая. Guliver/Getty Images Съществуват два съществени маршрута за нанагорнище на връх Еверест - югоизточният борд (използван от Хилари и Норгей) с начало в Непал и североизточният борд с начало в Тибет. Но с изключение на тях съществуват и голям брой второстепенни и по-рядко употребявани направления. Guliver/Getty Images К2, прочут още като Чогори или Годуин Остен, е вторият по височина връх на Земята - 8611 м.

Това е единственият връх с височина над 8000 м, към който няма механически елементарен маршрут и е доста по-труден за нанагорнище от първенеца Еверест. Guliver/Getty Images Върхът е открит през 1856 година от европейска изследователска експедиция, ръководена от Хенри Хавершъм Гудуин-Остин. Името К2 е обещано от члена на експедицията Томас Монтгомъри, защото върхът е бил вторият, видян в Каракорум. Останалите, открити от експедицията върхове, са получили имена K1, K3, K4 и K5, които следствие са сменени с имената Машербрум, Броуд пик, Гашербрум II и Гашербрум I.  

Първото нанагорнище на К2 е осъществено на 31 юли 1954 година от италианците Лино Лачедели и Ачиле Компаньони. Първата жена, изкачила К2, е полякинята Ванда Руткевич. На 31 юли 2014 година в 9.00 ч. сутринта локално време Боян Петров изкачва сполучливо върха и по този начин става първият българин, изкачил К2. Guliver/Getty Images Кангчендзьонга (или Канченджунга, Кинчинджунга, Канченджанга) е третият по височина връх на Земята, най-източно разположеният осемхилядник.



В превод името му значи „ Петте съкровищници на великия сняг “, тъй като съставлява планински масив от пет върха, най-високият от които доближава височина от 8586 м.   Първото му сполучливо нанагорнище е осъществено на 25 май 1955 година от британците Джордж Бенд и Джо Браун. За България за пръв път е изкачен още веднъж от Боян Петров на 20 май 2014 година ThinkStock/Getty Images Любопитно е, че в Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се населява от богиня, която не разрешава на дами да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно умира при опит за нанагорнище на Дхаулагири.  

В Короната следват:   Лхотце е четвъртият по височина връх в света - 8545 м. Първото сполучливо нанагорнище е направено на 18 май 1956 година от швейцарците Фриц Лухзингер и Ернст Райс. ThinkStock/Getty Images Първата жена, стъпила на върха, е французойката Шантал Модюи на 16 май 1996 година Това е и първият осемхилядник, изкачен от българин - на 30 април 1981 година от Христо Проданов.   Макалу - петият по височина с 8463 м, се смята за един от най-трудните за нанагорнище върхове. Първи сполучливо го изкачват французите Жан Кузи и Лионел Тере на 15 май 1955 година ThinkStock/Getty Images Първите покорили го българи са Иван Вълчев, Здравко Петков, Запрян Хорозов и Дойчин Василев, които стъпват на върха на 18 май 1998 година   Чо Ою (8188 м) - шестият по височина, пък е считан за един от най-лесните за катерене осемхилядници. В превод името му значи „ Богиня на тюркоаза “. ThinkStock/Getty Images За пръв път е изкачен през 1954 година от северозападната страна - Йозеф (Зеп) Йохлер, Пасанг Дава Лама и Херберт Тихи стъпват на върна на 19 октомври.

Българска експедиция изкачва върха през 1990 година   Дхаулагири е седмият по височина връх на Земята - 8172 м. Името му значи „ Бяла планина “. За първи път е изкачен от Курт Димбергер, Петер Динер, Наванг Дордже, Нима Дордже, Ернст Форер и Албин Шелберт на 13 май 1960 година ThinkStock/Getty Images   Осмият по височина връх в света е Манаслу с 8156 м. В превод от санскрит името значи „ Планина на духа “. За първи път е изкачен сполучливо от японците Тошио Иманиши и Гиялцен Норбу на 9 май 1956 година ThinkStock/Getty Images   На 30 септември 2015 година е изкачен сполучливо и от Боян Петров в състава на интернационална експедиция. Само ден по-късно - на 1 октомври, и втори българин - Атанас Скатов изкачва Манаслу.   Нанга Парбат (8126 м) е деветият по височина връх. Името му в превод значи „ Голата планина “. Понякога върхът е именуван и Диамир, което на санскрит значи „ Кралят на планините “. ThinkStock/Getty Images Първото сполучливо нанагорнище е на Херман Бул на 3 юли 1953 година Първият българин, стъпил на върха, е Тончо Тончев през 1993 г.; последният към този момент е Боян Петров през 2016 година   Връх Анапурна I (8091 м) се подрежда на 10-то място по височина в света. Името му безусловно значи „ цялостна с храна “, само че за съзвучие се превежда като „ Богиня на реколтата “. Guliver/Getty Images Анапурна е първият осемхилядник, изкачен изобщо от човек. На 3 юни 1950 година сполучливо на върха стъпват Морис Херцог и Луи Лашенал.

Първото българско нанагорнище е на 28 октомври 1989 година от Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев от северния базов лагер. От осемхилядниците това е върхът с минимум сполучливи изкачвания и най-високата смъртност   Гашербрум I, именуван и Скритият връх или K5, е единадесетият по височина връх на Земята - 8080 м. Името му е комбиниране от думите „ rgasha “ (красив) и „ brum “ (планина), т.е. „ Красива планина “. ThinkStock/Getty Images Върхът е изкачен за първи път от Питър (Пит) Шьонинг и Андрю (Анди) Кауфман на 5 юли 1958 година Първото българско нанагорнище на върха е на 26 юли 2009 година от Дойчин Боянов, Боян Петров, Николай Петков и Николай Вълков.   Броуд Пик (8047 м) е дванадесетият по височина връх в света. Първото сполучливо нанагорнище е направено от австрийска експедиция в състав Херман Бул, Курт Димбергер, Маркус Шмук и Фриц Винтерщелер на 9 юни 1957 година Шмук и Винтерщелер доближават върха първи, а Бул и Димбергер стъпват на него часове по-късно.    

Първите български алпинисти, изкачили Броуд Пик, са Минко Занковски, Емануил Деянов и Тодор Минков на 1 юли 1990 година На 23 юли 2001 година върхът е изкачен и от Станимир Желязков и Петко Тотев. На 23 юли 2014 година е изкачен от Боян Петров и Иван Томов.   Гашербрум II - тринадесетият по височина (8035 м), е връх с отвесни стени и безконечни снегове. Първото му сполучливо нанагорнище е на 7 (8) юли 1956 година от Йозеф (Зеп) Ларх, Фриц Моравец и Ханс Виленпарт.   На 23 юли 1992 година Господин Динев и Радко Рачев стават първите български алпинисти, изкачили върха. От втория си опит върха покорява и Боян Петров през 2017 година   Най-ниският измежду осемхилядниците в низходящата ранглиста на върховете по височина е Шиша Пангма - 8013 м. Върхът, прочут дълги години като Госаинтан - „ Свято място ”, се намира върху голям масив, затрупан с безконечни снегове и ледове.



Считан е за един от най-опасните за катерене осемхилядници, заради което е изкачен най-късно. През 1963 година група китайски алпинисти прави опит за покоряването му, само че доближава до височина 7130 м. Година по-късно - на 2 май 1964 година, още веднъж китайска група щурмува върха и шестима алпинисти - Хсу Джинг, Ванг Фу-джоу, Ву Дзонг-ю, Чанг Кюн-йен, Чен Сан, Ченг Тиен-ланг, Доджи, Йонтен, Мингма Таши, Сонам Доджи, го покоряват.   В реалност на Земята има повече коти с височина над 8000 м, само че те не дават отговор на възприетите критерии за планински връх.   През 2012 година китайски географи и учени от други области въпреки всичко стартират мнението, че към съществуващия лист на Хималайската корона следва да се прибавят още три върха. Според тях за изцяло независими следва да се смятат: Източна Анапурна (8026 м), Централна Анапурна (8051 м) и Западна Шиша Пангма (8008 м).   Решение за сходна смяна обаче няма и до през днешния ден.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР