За интеграцията на ромите се нехае. И това предвещава катастрофа
Гета. Мизерия. Изнасилвания, обири, убийства. Бунтове, хвърчащи камъни и бити служители на реда. Пълзяща ислямизация. Своеволие и безочливо безсрамие в лицето на обществото и страната.
Такава визия към този момент години наред се постанова (и утвърждава) измежду българското публично мнение във връзка с ромите. Този призрачен имидж изключително внезапно ги отличава от останалите малцинствени групи у нас. Арменците да вземем за пример се считат за добре интегрирани. На руснаците не се обръща внимание (а би трябвало - при започване на годината туристическият министър Николина Ангелкова разгласи, че съветските жители с втори дом у нас са над 400 хиляди!). Помаците напълно сме ги не запомнили - нали си стоят по селата и (се допуска, че) кротуват. На българските турци гледаме и така, и другояче - виждаме ги като работливи, небогати хора, само че в това време си ги представяме като евентуална " пета колона " на Анкара, показва разбор на в. Сега.
Съвсем друго е отношението към ромите, които провокират измежду българите нерешителност - в най-хубавия случай, а в най-лошия - гневна завист и омерзение. Всеки път когато медиите извадят на показ закононарушение или антиобществена демонстрация, дело на роми, новината се посреща с невероятна жестокост и апели за най-зловещи санкции. Така беше след разкритието, че ром е виновен за гибелта на журналистката Виктория Маринова, по този начин стана и след конфликтите сред роми и служители на реда в Казанлъшко поради противозаконни надпревари с каруци.
" Тази група не е от нашето общество. Живее в тяхно си общество, с техни правила и закони, само че на наш тил. И ще е по този начин - до момента в който изстрелите са във въздуха... " - този коментар от интернет форумите, общо взето, обобщава мнението, което господства в общественото пространство.
Освен очевидната му нехуманност сходен метод има и различен забележим минус - няма да стигнат патроните. Демографската статистика е неумолима- неотдавна изнесени данни демонстрираха, че ромите са най-младата и най-бързо растящата етническа група у нас. Реалният им брой не е 325 хиляди, както твърдеше (за всеобщо недоверие) последното национално броене от 2011 година, а към два пъти по-голям. Прогнозите са, че числеността на малцинството ще надмине 800 хиляди до 2030 година А към средата на века ще бъде към 1/4 от популацията на страната . И което е по-важно, в групата до 18-годишна възраст - т.е. поколенията на бъдещето - ромите ще стигнат 1/3. В същото време така наречен държавотворен етнос - българският, ще продължи стремглаво да понижава, покосен от чудовищно висока смъртност и непрестанна емиграция. Това са обстоятелствата.
Да прибавим и още. Проучванията на Националния статистически институт демонстрират, че през 2017 година зашеметяващите 77.2% от ромите са се самоопределили като небогати. При турците същото декларират 37.7 на 100, а при българите – едвам 15.7 на 100. И това са цифри, които не се трансформират кой знае какъв брой през последните години. По отношение на образованието ситуацията е още по-зле - единствено 0.5% от ромите имат тапия от университет, а от гимназия - 9% . Около 22 на 100 са изцяло необразовани. Разбира се, има и положителни образци - като монтанското село Долни Цибър, известно като " ромския Кеймбридж " поради многото студенти от малцинството измежду неговите поданици. Това обаче са изключения, които единствено удостоверяват правилото.
Сега към този момент можем да обобщим. Разполагаме с едно бързо растящо, младо население, което безнадеждно е заседнало на общественото дъно и няма никакъв късмет да се оттласне от него , защото съвсем изцяло му липсва фундаменталната причина за това - обучение. Оттук и извънредно лимитираният брой житейски разновидности, с които ромите разполагат - от работа в " Чистота " до бързото и елементарно прескачане оттатък границите на закона.
Обществеността е наясно с всичко това, или по-скоро усеща, че нещата с малцинството вървят на зле и ще се утежняват още повече в бъдеще.
Това чувство си пробива път и в политическите среди, от които в последна сметка чакаме да дойдат същинските решения на казуса. Наскоро на колекция на Българска социалистическа партия, на която се обсъждаше партийната стратегия " Визия за България ", някои от участниците упорстваха, че би трябвало да се заложат ограничения, посредством които да бъдат откъснати ромските деца от гетата с тяхната бедност и криминогенна среда.
" Хората желаят да знаят какво ще направи партията, с цел да станат тези деца почтени жители. Родителите сме ги изтървали. Едно дете не може да се интегрира, в случай че не излезе от гетото. Повярвайте, ще се одобри от нашите съграждани и ще гласоподават за нас, в случай че дадем съответни оферти ", обясняваше тогава симпатизантка на левицата. Не всички обаче споделяха това мнение.
" Във визията написа, че ще има обезпечени места и наложително включване на ромските деца в детска градина или детски дневен център. Уважаеми приятели, това е визия на Българска социалистическа партия, а не стратегия за работа с ромите. Такова изречение тук нямаме право да слагаме. Заради това изречение ще избягат от нас българите ", съобщи различен червен покровител.
Подобни спорни съображения тормозят освен редовите партийни деятели, само че и политиците от " огромното добрутро ". От една страна, от тях се чака да подхващат нещо по въпроса. От друга страна, нямат тласък да запретнат ръкави и да се захванат съществено за работа. Защо им би трябвало сходно главоболие, откакто актуалната обстановка работи добре за тях? Разполагат с една маса от необразовани хора, подвластна на своите кланови, мафиотски водачи, която елементарно може да бъде склонена с малко пари и насила да поддържа дадена политическа мощ.
Самите роми нямат политическо посланичество като общественост - ромските партии се появяват и употребяват като патерици на други обединения, а водачите им рано или късно се озовават на подсъдимата пейка (Тома Томов от " Рома ", Цветелин Кънчев от " Евророма ", Илия Илиев от ДРОМ). Ромите даже не умеят да стачкуват като останалите жители, тъй че да привлекат на своя страна публичното мнение. Недоволството им най-често се излива в стихийни вълнения, а тогава полицията блокира махалите им и какво се случва вътре - никой не схваща, а никой не се и интересува (даже противоположното, мнозина българи упорстват за повече бой).
При тези условия не е чудно, че методът към ромската интеграция остава в огромна степен фиктивен, а подхванатите ограничения - палиативни. Така и никой не разбра какво действително (и дали) е било реализирано през така наречен десетилетие на ромското включване - 2005-2015 година Гетоизацията продължава, сегрегацията в детските градини и учебните заведения - също. Неграмотността и мизерията доближават отчайващи равнища. Планове и тактики - бол, резултати - никакви. В общественото пространство се мотаят всякакви неуместни хрумвания като връщане на Строителни войски (абсурдността им се потвърждава от обстоятелството, че никой даже не се е пробвал да ги оформи като съответни предложения). И това е всичко. Нехайството на управляващите в композиция с демографските фактори вещае не просто следващата неприятна вероятност пред страната. Предвещава злополука.
През 2014 година Бойко Борисов беше споделил, че интеграционните мероприятия ще приключат, когато изборът на ром за министър, министър председател или президент няма да бъде събитие. Четири години по-късно се оплаква, че Западът е източил квалифицираната ни работна ръка, само че упорствал да си вземем мигриралите български роми назад у нас. Вицепремиерът Валери Симеонов, който до неотдавна отговаряше за малцинствата, към момента е в дело за обществените му антиромски изявления. А държавният отчет за осъществяването на националната тактика за ромската интеграция даже не беше утвърден от Народното събрание. Това са хората, от които чакаме да вземат основни за бъдещето на малцинството, а оттова и за страната решения. Ще го създадат ли? Точно тези - не.
Редактор: Деница Райкова
Такава визия към този момент години наред се постанова (и утвърждава) измежду българското публично мнение във връзка с ромите. Този призрачен имидж изключително внезапно ги отличава от останалите малцинствени групи у нас. Арменците да вземем за пример се считат за добре интегрирани. На руснаците не се обръща внимание (а би трябвало - при започване на годината туристическият министър Николина Ангелкова разгласи, че съветските жители с втори дом у нас са над 400 хиляди!). Помаците напълно сме ги не запомнили - нали си стоят по селата и (се допуска, че) кротуват. На българските турци гледаме и така, и другояче - виждаме ги като работливи, небогати хора, само че в това време си ги представяме като евентуална " пета колона " на Анкара, показва разбор на в. Сега.
Съвсем друго е отношението към ромите, които провокират измежду българите нерешителност - в най-хубавия случай, а в най-лошия - гневна завист и омерзение. Всеки път когато медиите извадят на показ закононарушение или антиобществена демонстрация, дело на роми, новината се посреща с невероятна жестокост и апели за най-зловещи санкции. Така беше след разкритието, че ром е виновен за гибелта на журналистката Виктория Маринова, по този начин стана и след конфликтите сред роми и служители на реда в Казанлъшко поради противозаконни надпревари с каруци.
" Тази група не е от нашето общество. Живее в тяхно си общество, с техни правила и закони, само че на наш тил. И ще е по този начин - до момента в който изстрелите са във въздуха... " - този коментар от интернет форумите, общо взето, обобщава мнението, което господства в общественото пространство.
Освен очевидната му нехуманност сходен метод има и различен забележим минус - няма да стигнат патроните. Демографската статистика е неумолима- неотдавна изнесени данни демонстрираха, че ромите са най-младата и най-бързо растящата етническа група у нас. Реалният им брой не е 325 хиляди, както твърдеше (за всеобщо недоверие) последното национално броене от 2011 година, а към два пъти по-голям. Прогнозите са, че числеността на малцинството ще надмине 800 хиляди до 2030 година А към средата на века ще бъде към 1/4 от популацията на страната . И което е по-важно, в групата до 18-годишна възраст - т.е. поколенията на бъдещето - ромите ще стигнат 1/3. В същото време така наречен държавотворен етнос - българският, ще продължи стремглаво да понижава, покосен от чудовищно висока смъртност и непрестанна емиграция. Това са обстоятелствата.
Да прибавим и още. Проучванията на Националния статистически институт демонстрират, че през 2017 година зашеметяващите 77.2% от ромите са се самоопределили като небогати. При турците същото декларират 37.7 на 100, а при българите – едвам 15.7 на 100. И това са цифри, които не се трансформират кой знае какъв брой през последните години. По отношение на образованието ситуацията е още по-зле - единствено 0.5% от ромите имат тапия от университет, а от гимназия - 9% . Около 22 на 100 са изцяло необразовани. Разбира се, има и положителни образци - като монтанското село Долни Цибър, известно като " ромския Кеймбридж " поради многото студенти от малцинството измежду неговите поданици. Това обаче са изключения, които единствено удостоверяват правилото.
Сега към този момент можем да обобщим. Разполагаме с едно бързо растящо, младо население, което безнадеждно е заседнало на общественото дъно и няма никакъв късмет да се оттласне от него , защото съвсем изцяло му липсва фундаменталната причина за това - обучение. Оттук и извънредно лимитираният брой житейски разновидности, с които ромите разполагат - от работа в " Чистота " до бързото и елементарно прескачане оттатък границите на закона.
Обществеността е наясно с всичко това, или по-скоро усеща, че нещата с малцинството вървят на зле и ще се утежняват още повече в бъдеще.
Това чувство си пробива път и в политическите среди, от които в последна сметка чакаме да дойдат същинските решения на казуса. Наскоро на колекция на Българска социалистическа партия, на която се обсъждаше партийната стратегия " Визия за България ", някои от участниците упорстваха, че би трябвало да се заложат ограничения, посредством които да бъдат откъснати ромските деца от гетата с тяхната бедност и криминогенна среда.
" Хората желаят да знаят какво ще направи партията, с цел да станат тези деца почтени жители. Родителите сме ги изтървали. Едно дете не може да се интегрира, в случай че не излезе от гетото. Повярвайте, ще се одобри от нашите съграждани и ще гласоподават за нас, в случай че дадем съответни оферти ", обясняваше тогава симпатизантка на левицата. Не всички обаче споделяха това мнение.
" Във визията написа, че ще има обезпечени места и наложително включване на ромските деца в детска градина или детски дневен център. Уважаеми приятели, това е визия на Българска социалистическа партия, а не стратегия за работа с ромите. Такова изречение тук нямаме право да слагаме. Заради това изречение ще избягат от нас българите ", съобщи различен червен покровител.
Подобни спорни съображения тормозят освен редовите партийни деятели, само че и политиците от " огромното добрутро ". От една страна, от тях се чака да подхващат нещо по въпроса. От друга страна, нямат тласък да запретнат ръкави и да се захванат съществено за работа. Защо им би трябвало сходно главоболие, откакто актуалната обстановка работи добре за тях? Разполагат с една маса от необразовани хора, подвластна на своите кланови, мафиотски водачи, която елементарно може да бъде склонена с малко пари и насила да поддържа дадена политическа мощ.
Самите роми нямат политическо посланичество като общественост - ромските партии се появяват и употребяват като патерици на други обединения, а водачите им рано или късно се озовават на подсъдимата пейка (Тома Томов от " Рома ", Цветелин Кънчев от " Евророма ", Илия Илиев от ДРОМ). Ромите даже не умеят да стачкуват като останалите жители, тъй че да привлекат на своя страна публичното мнение. Недоволството им най-често се излива в стихийни вълнения, а тогава полицията блокира махалите им и какво се случва вътре - никой не схваща, а никой не се и интересува (даже противоположното, мнозина българи упорстват за повече бой).
При тези условия не е чудно, че методът към ромската интеграция остава в огромна степен фиктивен, а подхванатите ограничения - палиативни. Така и никой не разбра какво действително (и дали) е било реализирано през така наречен десетилетие на ромското включване - 2005-2015 година Гетоизацията продължава, сегрегацията в детските градини и учебните заведения - също. Неграмотността и мизерията доближават отчайващи равнища. Планове и тактики - бол, резултати - никакви. В общественото пространство се мотаят всякакви неуместни хрумвания като връщане на Строителни войски (абсурдността им се потвърждава от обстоятелството, че никой даже не се е пробвал да ги оформи като съответни предложения). И това е всичко. Нехайството на управляващите в композиция с демографските фактори вещае не просто следващата неприятна вероятност пред страната. Предвещава злополука.
През 2014 година Бойко Борисов беше споделил, че интеграционните мероприятия ще приключат, когато изборът на ром за министър, министър председател или президент няма да бъде събитие. Четири години по-късно се оплаква, че Западът е източил квалифицираната ни работна ръка, само че упорствал да си вземем мигриралите български роми назад у нас. Вицепремиерът Валери Симеонов, който до неотдавна отговаряше за малцинствата, към момента е в дело за обществените му антиромски изявления. А държавният отчет за осъществяването на националната тактика за ромската интеграция даже не беше утвърден от Народното събрание. Това са хората, от които чакаме да вземат основни за бъдещето на малцинството, а оттова и за страната решения. Ще го създадат ли? Точно тези - не.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ