Гестационният диабет представлява всяко нарушение във въглехидратния толеранс, което възниква

Гестационният диабет съставлява всяко нарушаване във въглехидратния толеранс, което поражда и се диагностицира за първи път през актуалната бременност.

Рисковите фактори за развиване на гестационен диабет са BMI (body mass index

– показател на телесната маса) над 30, предходно раждане на плод с телесна маса над 4,5кг и фамилна история за захарен диабет .

При всяка бременност след 20-тата гестационна седмица, когато плацентата е изцяло развита и плацентарните хормони доближават своето оптимално плазмено равнище, се употребява скрининг за гестационен диабет.

Приемат се 75 грама глюкоза и се мери равнището на кръвната захар след два часа. При резултат над 7.8 ммол/л диагнозата е гестационен диабет. Друг метод за слагане на диагнозата е двукратно премерване на кръвната глюкоза над 5,6ммол/л на гладно.

Гестационният диабет е сложен синдром с друга метаболитна изява при всяка бременна жена. Във втората половина на бременността под въздействието на плацентарните хормони настава инсулинова устойчивост. Това значи, че тъканите стават по-нечувстителни към инсулина и кръвната глюкоза се усилва.

Нарушенията в майчиния метаболизъм водят и до нарушавания във феталния метаболизъм. Майчината хипергликемия обуславя фетална хипергликемия и фетална хиперинсулинемия .

Двете положения в плода са причина за развиване на фетална макрозомия (увеличена телесна маса). Увеличават се и вътрешните органи като сърцето, черния дроб и слезката (далака). Изостават в своето развиване мозъчните структури.

Увеличава се периодичност на вродените малформации . Най-честата особеност е синдром на каудална дистрофия с промени в гръбначния дирек, костите на долните крака и таза и уро-гениталните органи.

Други по-чести малформации са недостатъци на сърдечната бариера, сърдечни пороци , недостатъци в развиването на централанта нервна система.

За да се преодолее феталната хипергликемия , профилактично се ползва инсулиново лекуване. Най-често се употребява бързодействащ инсулин, който се ползва преди хранене, като количеството му се дефинира от типа на храната.

Свързани публикации.. Диабет и бременност: какво би трябвало да знаем преди зачеването? 0 Рискови фактори за гестационен диабет? 0 Диета по време на бременност 0

Диетолечението също води до позитивни резултати. От храната се изключват простите захари и се прибавят храни, богати на фибри като плодовете и зеленчуците.

Приемът на храна не трябва да става по-късно от 30 минути след слагането на инсулина. Храната се разпределя на три съществени хранения с две междинни закуски като купичка ядки да вземем за пример.

Общият дневен калораж при бременна с обикновено телесно тегло и гестационен диабет би трябвало да е към 2400ккал, а за дами с наднормено – 1800-2000ккал. Калориите би трябвало да бъдат разпределени по този начин, че 45% да идват от въглехидрати (150гр. захари), 25% от белтъци (100грама протеини) и 30% мазнини (20грама).

Контролът на гестационния диабет е от извънредно значение. Мониторира се кръвната захар, наблюдава се глюкозурията и ацетонурията (отделянето на кетонни тела посредством урината) в домашна конюнктура.

Когато гестационният диабет е диагностициран във втората половина на бременността е доста мъчно да се отдиференцира дали се касае за гестационен диабет или за същински инсулинозависим диабет.

В такива случаи уточняването се прави след раждането През шестата седмица след раждането се прави орален глюкозо-толерантен тест със 75 грама декстроза. При повишени стойности на кръвната захар диагнозата е захарен диабет. 3299