Герой - тази патетична дума днес като че ли сме

Герой - тази патетична дума през днешния ден сякаш сме оставили за жанра на фентъзито, където той надхитря тирани и побеждава чудовища с вълшебен средства, дадени му от благоразположен дявол. Учебниците по история ги откриват в далечното минало, когато дистанцията на времето ясно разграничава положително от зло – героите подвигат въстания, повеждат народа против врага, жертват се за свободата и нямат никакъв, но никакъв, персонален живот. Колкото повече се приближаваме до сегашното, толкоз по-объркани стават нещата; почват да се виждат човешки дефекти, стават вероятни тълкувания.

Един актуален воин

И не щеш ли 25-годишната присъда на Кремъл над Владимир Кара-Мурза разклати целия ми песимизъм. Ако това не е актуален воин, то кой? Из международните медии отекна защитната му тирада с поантата „ Не единствено не се разкайвам за всичко това – гордея се с него! “.

Подобна присъда за 41-годишния деятел и публицист е на практика доживотна; тя идва след два предупредителни (?) опита за отравяне, които обаче очевидно са усилили решителността му. Роден е в семейство на потомствени борци против тиранията, където двама от дядовците му са убити от руския режим по фамозната „ 58-ая статья “, т.е. по члена от Наказателен кодекс за „ контрареволюционна активност “, а татко му е репресиран от същия режим. Смелостта очевидно се наследява. В жанра на фентъзито е символиката на фамилното име, идващо от татарски благородник през 15 век, което значи „ черен стопанин “.

Обвиненията против Кара-Мурза започнаха с това, че сякаш отказвал да се подчини на полицейски разпоредби и бързо стигнаха до обвиняване в държавна измяна, под което се схваща неприемане на съветската експанзия и на лъжите за това, което става в Украйна (новият член 58?). През годините раздразнението на Кремъл растеше поради неговия ангажимент към разнообразни демократични партии, както и в отбрана на гражданските права или разобличаването на комунистическите зверства.

Ирония на ориста или възмездие на злопаметния деспот?

Може би най-силно ядосва Путин лобирането на Кара-Мурза пред Американския Конгрес за приемането на глобите „ Магнитски “ и пламенната му тирада за това, че те в действителност са помощ за съветския народ, тъй като удрят корумпираната олигархия. Дали е подигравка на ориста или целеустремено възмездие на злопаметния деспот, само че съдията Сергей Подопригоров, който го праща за оптималния период на каторга в Сибир, е един от глобените по „ Магнитски “.

Кара-Мурза е непосредствен сподвижник на опозиционери като Немцов, сътрудничи на фондацията „ Отворено общество “ на милиардера (тогава) Ходорковски. Първият е убит на пъпа на Москва, без изключително усърдие да се открият причинителите, вторият – затворен, заставен да загуби компанията си и да емигрира.

Ролята на емиграцията в Русия

Темата за емиграцията в Русия ми се коства значим детайл в съветската героика. В най-чист тип я видяхме при Навални: знаеше, че ще го арестуват, само че се върна, с цел да не им достави това наслаждение да се отърват от него. Върна се, откакто беше съвсем смъртоносно токсичен, а съветските лекари лъгаха и едвам го пуснаха на лекуване в Германия (сега споделят, че в колонията още веднъж има внезапно утежняване на здравето му по неразбираеми причини). Върна се, подготвен да почине, като във всяка героична митология.

Всъщност доста сходно е решението на Кара-Мурза - наместо да стои при жена си и децата си в Америка, да се върне и да се ангажира в борбата за страната си. Той освен има сериозна кариера на публицист в англосаксонския свят, само че има и английски паспорт, което прочее прибавя интернационален скандал към присъдата му. Подобно изявление той прави в едно свое изявление - няма да им достави това наслаждение да се отърват от него.

Често чувате съветски дейци, които признават, че са емигрирали, тъй като не са героични персони. Споменатият Ходорковски да вземем за пример продължава да поддържа с пари, доколкото са му останали, демократичната идея, само че бих се учудил, в случай че се върне, с цел да лежи още веднъж някъде из Сибир. Емигрираха компютърджии, финансисти или просто свободолюбиви хора. Но единиците, които се върнаха, ще бъдат знак за дългото време, прекарано в съветските тъмници.

Послушание или лагер

Най-известният съветски бежанец на 19-ти век Александър Херцен не се взема решение да се прибере и написа пламенните си текстове отдалеко, тъй като счита, че още няма условия за смяна и един човек нищо не може да направи. Вярно, връща се Ленин (някои споделят, че го връщат германците в запечатан вагон), само че той единствено усилва трендовете към свирепост и тирания в съветското общество и, както се споделя, по-добре да си беше стоял в емиграция.

Връща се Осип Манделщам след бурна интелектуална кариера в Ззападна Европа, с цел да бъде затворен, непреодолим и погубен. Впрочем тук има един колорит. Сталинският режим затваря компактно границите през 30-те, тъй че емиграцията престава да е алтернатива - алтернативата е смирение или лагер. После хватката се трансформира, на избрани лица се дава опция да отърват режима от себе си. Например през 1972 година Йосиф Бродски интензивно бива посъветван да емигрира, което той, като негероична (много талантлива) персона и прави. В Германска демократична република даже развиха търговия с искащите да емигрират: продаваха ги на Федерална Република Германия, с което хем се отърваваха от тях, хем закърпваха някоя бюджетна дупка. Но режимът не приема назад хора като Бродски, емигрантът е „ невъзвращенец “.

Новите дисиденти

Днес очевидно влизаме в последваща фаза: новите дисиденти могат да заминат, могат и да се върнат, само че това се трансформира в един величествен агитационен театър. Едни се възхищават на смелостта на сложилия непринудено глава на дръвника воин, други треперят от боязън пред властта на самодържеца, трети се успокояват с мисълта, че трайността на политическите присъди в Русия е директно подвластна от политическата конюнктура, която пък е мощно непредсказуема. („ Не бързайте да се простите с мен “, написа Кара-Мурза на поддръжниците си.)

И по този начин върви до през днешния ден тази голяма страна, където се опълчват единствено единици – от декабристите през дисидентите до опозиционери като Немцов, Навални и Кара-Мурза. Подкрепяни непроменяемо от изумително преданите си дами, които нерядко ги следват и в каторгата. Първият инакомислещ Пьотр Чаадаев написа: „ Ние сме изключение измежду хората. Ние не сме съставка на човечеството и съществуваме единствено с цел да му дадем един огромен урок “. Както знаем, създателят на тези думи е разгласен за вманиачен и затворен.

Урокът от саможертвата

Какъв ще е огромният урок, който ще научим от саможертвата на Кара-Мурза? Хрумва ми финалът от „ Животът на Галилей “ на Бертолд Брехт. Андреас Сарати, покъртен от разкаянието на учителя си, споделя „ Нещастна е страната, която няма герои! “. На което Галилей отвръща с фамозната имитация: „ Нещастна е страната, която има потребност от герои “.

Написано е като че ли таман за днешна фашистка Русия.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.