Княгиня Мария Луиза: Дворецът „Врана” ще бъде отворен като музей
Германците и англичаните не са умъртвили татко ми, от Изток е. Това съобщи княгина Мария Луиза Българска в изявление по. Тя уточни, че фамилията й към момента не е получило отговор кой е разкопал гроба на татко й, Цар Борис Трети.
“Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „ Знаете ли нещо? ” –„ Не. ” „ Знаете ли, кой разкопа татко ми тук от гроба и не го остави на мира? ” –„ Не! ” – Една стена от безмълвие. Брат ми като беше министър председател и той не съумя да научи какво направиха с тялото на татко ми”, сподели княгина Мария Луиза.
Цялото изявление:
– Ваше Височество, ние се намираме в кабинета на Вашия татко. Като деца имахте ли право да влизате тук?
– О, да. несъмнено. Но той беше постоянно ангажиран и ние не влизахме просто по този начин, когато ни хрумне. Виждахме го заран на закуска. Винаги пиеше липов чай. Казвахме „ Добро утро! ” и след това ние имахме уроци. Учителите идваха тук да ни учат, а той тръгваше по работа – в София или тук.
Винаги когато идваше да ни види, беше огромна наслада. Чакахме го, а той ни водеше на разходки. Имахме доста екскурзии през лятото, в планината изключително. За нас беше огромна наслада да вървим по езерата, да ловим пъстърви и да спим на палатки. Това за децата да не спят в легла и нещо доста значимо.
– Излезе албум с историята и фотоси от персоналния списък на фамилията. Коя фотография Ви е най-скъпа и коя липсва в албума?
– Думата „ най ” и брат ми и аз не я обичаме. Няма „ най ”. Но фотосите са доста хубави. Има чудесни фотоси на дядо ми с четирите деца. Ние ги назоваваме „ четирите сирачета ”. Баща ми бил на шест години, когато се спомина майка му. Другите бяха още по-малки. Дядо беше доста непоколебим с тях.
– Тази суровост съобщи ли се в фамилията?
– И майка ми беше доста строга с нас. След като се спомина татко ми, тя сподели: „ Аз съм в този момент и татко, и майка ”. Аз ѝ благодаря всеки ден, че направи хора от Симеон и от мен. Но не ѝ беше елементарно. Човек не би трябвало да не помни на какъв брой години беше тогава – млада, войната, ужасиите и в никакъв случай не я видях да плаче. Дори когато татко ми се спомина и ни заведоха, с цел да се помолим – в никакъв случай. Имаше една страшна воля и религия.
– Все още има секрети към гибелта на Вашия татко? Кой се опасява от истината?
– Защото няма отговор. Може да се търси на всички места. Има доста теории, гадания, измислици, само че към този момент за жал нищо не излезе нескрито. Човек стартира да отстрани: не са германците, тъй като въпреки че той се опъна на Хитлер и беше единственият човек – не споделям цар или президент, а човек и му сподели: „ Не адресирам българските войски на Източния фронт и не си давам евреите! ” Никой различен не го направи. Това се крие несъмнено, само че и това ще излезе. Значи, не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият, тъй като татко ми опитваше да направи завой на Запад. Единственото, което може да се каже, че е от Изток. И аз съм уверена в това.
Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „ Знаете ли нещо? ” –„ Не. ” „ Знаете ли, кой разкопа татко ми тук от гроба и не го остави на мира? ” –„ Не! ” – Една стена от безмълвие. Брат ми като беше министър председател и той не съумя да научи какво направиха с тялото на татко ми. Това е нещо много непоносимо. Всеки има право да отиде на гроба на татко си или на майка си. Затова, когато майка ми умря, аз споделих – „ Дума да не става, да я погребат в България! Пак да създадат такава подигравка – Благодаря! ”
– Може ли да елементарни човек?
– Като християнин би трябвало да прости, само че няма потребност да не помни. Аз постоянно споделям, че тези нещастните бойци, които изкопаха татко ми – аз не им вързвам недостатък, тъй като те бяха под заповед. Какво да вършат?! Сега, които са дали заповедта – това е различен въпрос…Това са едни секрети, които някой ден ще излезнат. Знаете, че нищо не остава прикрито.
– Какво се случи с Вашия чичо – принц Кирил?
– Чичо Кирил него го помня доста добре. Особено откакто татко ми умря. Той се зае да се грижи за нас. Ние доста го обичахме. Като го осъдиха на гибел, ние бяхме тук във Врана, и го чухме по радиото и се разплакахме. Мама искаше да отиде да го види, да му заведе католически духовник, само че ѝ споделиха: „ Не може! ” Няколко часа по-късно го убиха. Това не беше елементарно за мама. След това пристигнаха да ѝ изкажат съболезнования от държавното управление, че бяха умъртвили девера ѝ.
На другите гробища има една плоча, където се знае, че е чичо ми Кирил и другите, които бяха разстреляни. То е една яма, където са всички вътре. Знае се, че ямата е някъде там. Дали е тъкмо под този пантеон или монумент – това не се знае. Никой не помни тъкмо къде е. Но по този начин е.
– А Вашата вуйна Евдокия? Какво разказваше тя?
– Тя беше огромен човек. Тя беше доста близка до татко ми. Тя доста се усещаше българка. Често я посещавах в Германия. Тя пристигна един път да ни види и в Канада.
И тя прекара мъчни години тук като я затвориха – от един затвор в различен. Ужасно, извънредно. Тя беше на 40 и няколко годни тогава. Не говореше за тези неща доста, тъй като беше доста тежко. Тя научи по високоговорителите, че са осъдили брат ѝ на гибел. Горката. И след това идваше да ни вижда с защита. Не я пускаха на никое място. Накрая беше под домакински арест в къщата си. Наблизо имаше един склад, който се взриви. Нейните пазачи се уплашили от снарядите и отишли в мазето. Питали я: „ Не Ви ли е боязън? ”. Леля ми споделила: „ Не. Аз знам къде отивам като умра, а вие?! ”. Беше превъзходен човек. Никога не сподели боязън. До края на живота си милееше за България. Имаше непрекъснато една саксия със здравец на своя прозорец.
– Дворецът „ Врана ” през последните години още веднъж връща блясъка си. Тук към този момент е огромна част от сбирката на царското семейство. Какво ще бъде ролята му?
– Музеят малко по малко ще се отвори и за публиката. Поне хората да помнят, че е имало нещо. Много неща се изтриват преднамерено от предишното. Учебниците са бели. Понякога кажат – Борис, цар Борис да не кажат… И годините на комунизма ги няма в днешните учебници. Децата не знаят какво е било. Много е значимо хората да знаят какво е било, с цел да не вършат неточности в бъдещето. Но това ще продължи още във времето.
“Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „ Знаете ли нещо? ” –„ Не. ” „ Знаете ли, кой разкопа татко ми тук от гроба и не го остави на мира? ” –„ Не! ” – Една стена от безмълвие. Брат ми като беше министър председател и той не съумя да научи какво направиха с тялото на татко ми”, сподели княгина Мария Луиза.
Цялото изявление:
– Ваше Височество, ние се намираме в кабинета на Вашия татко. Като деца имахте ли право да влизате тук?
– О, да. несъмнено. Но той беше постоянно ангажиран и ние не влизахме просто по този начин, когато ни хрумне. Виждахме го заран на закуска. Винаги пиеше липов чай. Казвахме „ Добро утро! ” и след това ние имахме уроци. Учителите идваха тук да ни учат, а той тръгваше по работа – в София или тук.
Винаги когато идваше да ни види, беше огромна наслада. Чакахме го, а той ни водеше на разходки. Имахме доста екскурзии през лятото, в планината изключително. За нас беше огромна наслада да вървим по езерата, да ловим пъстърви и да спим на палатки. Това за децата да не спят в легла и нещо доста значимо.
– Излезе албум с историята и фотоси от персоналния списък на фамилията. Коя фотография Ви е най-скъпа и коя липсва в албума?
– Думата „ най ” и брат ми и аз не я обичаме. Няма „ най ”. Но фотосите са доста хубави. Има чудесни фотоси на дядо ми с четирите деца. Ние ги назоваваме „ четирите сирачета ”. Баща ми бил на шест години, когато се спомина майка му. Другите бяха още по-малки. Дядо беше доста непоколебим с тях.
– Тази суровост съобщи ли се в фамилията?
– И майка ми беше доста строга с нас. След като се спомина татко ми, тя сподели: „ Аз съм в този момент и татко, и майка ”. Аз ѝ благодаря всеки ден, че направи хора от Симеон и от мен. Но не ѝ беше елементарно. Човек не би трябвало да не помни на какъв брой години беше тогава – млада, войната, ужасиите и в никакъв случай не я видях да плаче. Дори когато татко ми се спомина и ни заведоха, с цел да се помолим – в никакъв случай. Имаше една страшна воля и религия.
– Все още има секрети към гибелта на Вашия татко? Кой се опасява от истината?
– Защото няма отговор. Може да се търси на всички места. Има доста теории, гадания, измислици, само че към този момент за жал нищо не излезе нескрито. Човек стартира да отстрани: не са германците, тъй като въпреки че той се опъна на Хитлер и беше единственият човек – не споделям цар или президент, а човек и му сподели: „ Не адресирам българските войски на Източния фронт и не си давам евреите! ” Никой различен не го направи. Това се крие несъмнено, само че и това ще излезе. Значи, не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият, тъй като татко ми опитваше да направи завой на Запад. Единственото, което може да се каже, че е от Изток. И аз съм уверена в това.
Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „ Знаете ли нещо? ” –„ Не. ” „ Знаете ли, кой разкопа татко ми тук от гроба и не го остави на мира? ” –„ Не! ” – Една стена от безмълвие. Брат ми като беше министър председател и той не съумя да научи какво направиха с тялото на татко ми. Това е нещо много непоносимо. Всеки има право да отиде на гроба на татко си или на майка си. Затова, когато майка ми умря, аз споделих – „ Дума да не става, да я погребат в България! Пак да създадат такава подигравка – Благодаря! ”
– Може ли да елементарни човек?
– Като християнин би трябвало да прости, само че няма потребност да не помни. Аз постоянно споделям, че тези нещастните бойци, които изкопаха татко ми – аз не им вързвам недостатък, тъй като те бяха под заповед. Какво да вършат?! Сега, които са дали заповедта – това е различен въпрос…Това са едни секрети, които някой ден ще излезнат. Знаете, че нищо не остава прикрито.
– Какво се случи с Вашия чичо – принц Кирил?
– Чичо Кирил него го помня доста добре. Особено откакто татко ми умря. Той се зае да се грижи за нас. Ние доста го обичахме. Като го осъдиха на гибел, ние бяхме тук във Врана, и го чухме по радиото и се разплакахме. Мама искаше да отиде да го види, да му заведе католически духовник, само че ѝ споделиха: „ Не може! ” Няколко часа по-късно го убиха. Това не беше елементарно за мама. След това пристигнаха да ѝ изкажат съболезнования от държавното управление, че бяха умъртвили девера ѝ.
На другите гробища има една плоча, където се знае, че е чичо ми Кирил и другите, които бяха разстреляни. То е една яма, където са всички вътре. Знае се, че ямата е някъде там. Дали е тъкмо под този пантеон или монумент – това не се знае. Никой не помни тъкмо къде е. Но по този начин е.
– А Вашата вуйна Евдокия? Какво разказваше тя?
– Тя беше огромен човек. Тя беше доста близка до татко ми. Тя доста се усещаше българка. Често я посещавах в Германия. Тя пристигна един път да ни види и в Канада.
И тя прекара мъчни години тук като я затвориха – от един затвор в различен. Ужасно, извънредно. Тя беше на 40 и няколко годни тогава. Не говореше за тези неща доста, тъй като беше доста тежко. Тя научи по високоговорителите, че са осъдили брат ѝ на гибел. Горката. И след това идваше да ни вижда с защита. Не я пускаха на никое място. Накрая беше под домакински арест в къщата си. Наблизо имаше един склад, който се взриви. Нейните пазачи се уплашили от снарядите и отишли в мазето. Питали я: „ Не Ви ли е боязън? ”. Леля ми споделила: „ Не. Аз знам къде отивам като умра, а вие?! ”. Беше превъзходен човек. Никога не сподели боязън. До края на живота си милееше за България. Имаше непрекъснато една саксия със здравец на своя прозорец.
– Дворецът „ Врана ” през последните години още веднъж връща блясъка си. Тук към този момент е огромна част от сбирката на царското семейство. Какво ще бъде ролята му?
– Музеят малко по малко ще се отвори и за публиката. Поне хората да помнят, че е имало нещо. Много неща се изтриват преднамерено от предишното. Учебниците са бели. Понякога кажат – Борис, цар Борис да не кажат… И годините на комунизма ги няма в днешните учебници. Децата не знаят какво е било. Много е значимо хората да знаят какво е било, с цел да не вършат неточности в бъдещето. Но това ще продължи още във времето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ