Ще унищожи ли Европа своята икономика
Германският министър на стопанската система Роберт Хабек сподели, че страните от Г-7 не са съгласни с настояването на Русия да заплаща за енергийни запаси в рубли.
В същото време групова Европа, вярна на съюзническия си дълг, тъкмо в този момент се среща с осезаемите последствия от антируските наказания, които към този момент наложи. Например в Испания има всеобщи стачки на фермери, които отхвърлят да стартират сеитбената акция, до момента в който Брюксел не намали продажните цени на горивата. Ситуацията е толкоз сериозна, че на 25 март водачите на европейските страни желаеха Европейската комисия и Агенцията за съдействие на енергийните регулатори да подхващат всички вероятни ограничения за нормализиране на цените на електрическата енергия, които настойчиво се покачваха с помощта на пандемията преди, а предишния месец внезапно се скочиха до небето, поставяйки нови исторически върхове.
Забавно е да гледаме европейските служители, разкрили ненадейно, че законите на глобализацията работят двустранно, а Русия въобще не е слаба външна страна, а основен снабдител на запаси, без който привичното ниво на всекидневен европейски комфорт става мъчително скъпо. При това антируските наказания не водят само до растящи числа в битовите сметки.
Благодарение на множеството изявления в съзнанието на всеобщия четец крепко се е закрепило убеждението, че отводът от съветски газ като машина на времето ще върне Стария свят в недалечното минало, когато запалената лампичка е знамение, а за топлото кранче във всяка квартира мечтаят надали не писателите фантасти.
Зад кулисите на необятното схващане се крие непретенциозно фактът, че газът, както се споделяше в остарелия анекдот, е освен скъпа светлина и топлота, само че и голяма елементна база, без която нормалният живот на актуалния човек е просто неосъществим.
Нашият диалог през днешния ден може да наподобява отегчителен за някои и ще ви подсети за учебните уроци по химия, само че ви уверяваме, че до края ще разберете доста по-ясно анекдотичността от актуалната обстановка, когато ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се кълне освен да избави европейската промишленост и стопанска система, само че и изцяло да се откаже от вноса на съветски енергийни запаси до 2027 година
Да стартираме с просветителната стратегия.
Природният газ се разделя на лоен и изсъхнал съгласно свойствата му. Метанът се назовава лоен, той съдържа разнообразни примеси (тежки въглеводороди), чието наличие прави извличането и последващата им обработка финансово жизнеспособни. Сухият газ, както се досещате, е метанът, от който са отстранени тези най-тежки фракции. Това е изсъхнал газ, който нормално се изпомпва през основните тръбопроводи до клиентите, макар че по съглашение на страните може да се доставя и лоен газ. Това нормално се случва, когато доставчикът не разполага със лични уреди за преправка на газ. Такива контракти лишават експортьора от лъвския дял от евентуалните облаги, защото той продава надолу по веригата първични материали, а не вторични артикули с висока добавена стойност. Ето за какво индустриализираните страни толкоз обичат да подписват съглашения и да изпомпват запаси от по-изостаналите и по-бедни страни, като разменят личните си свръхпечалби в действителност за мъниста.
Нека създадем резервация незабавно, че всичко е наред с преработката на газ в Русия. И скоро ще бъде още по-добре. В непосредственост до град Свободни приключва строителството на гигантско дружество, Амурски газопреработвателен цех, и в близко бъдеще ще стартира построяването на по-скромен цех в Уст-Луга. Тоест, на практика чист метан ще идва от Русия, а всички потребни примеси ще донесат пари в държавния бюджет. В същото време, повтаряме още един път, лоен газ може да се доставя и на задгранични купувачи по взаимно единодушие.
Последният е толкоз забавен по простата причина, че в него, като в приказно ковчеже, чакат същински съкровища, които радват всеки химик. Съвременната промишленост се е научила да извлича етан, пропан, бутан, хелий и пентан-хексанова секта от природен газ.
Нека изброим в резюме областите на тяхното приложение.
Етанът е промеждутъчен артикул на по-познатия етилен. Това е най-масовото органично съединяване в света, получено индустриално. Всяка година химическите фабрики създават над 100 милиона тона етилен и този пазар пораства устойчиво със приблизително пет % годишно. На негова основа се прави още един международен рекордьор по индустриален тонаж - полиетилен. Тук, несъмнено, въобще не става дума за опаковките в супермаркетите. Полиетиленът се употребява за произвеждане на необятна гама от пластмаси (хранителни, опаковъчни, селскостопански, термосвиваеми), тръби за вода и газ, химически нишки, електроизолационни материали, протези на вътрешни органи, пластмаси за автомобилната и електронната промишленост и доста други.
Пропанът е доста по-известен заради потреблението му като гориво за газови печки и бойлери. Именно той стана необятно публикуван като запас за отопление на огромни промишлени пространства като работилници, ферми или оранжерии. В допълнение към чисто топлинното генериране, пропанът се употребява за рязане и заваряване на метали.
Бутанът също е издирван като гориво, съхранявано и превозено в бутилки, само че има и още нещо. Използва се като хладилен сътрудник във фризери и от ден на ден измества фреона от тази ниша, който се смята за отровен и нездравословен за околната среда и атмосферата.
Пропанът и бутанът се употребяват необятно като гориво за коли.
Пентан-хексанова секта е може би минимум познатият потребен съставен елемент на природния газ, само че експертите от нефтената и газовата промишленост са добре осведомени с нея. Фракцията се употребява необятно като суровина в нефте- и газохимическите предприятия, без нея процесите на обособяване на въглеводороди са невъзможни. При такова безотпадно произвеждане, самата секта първо се отделя от природния газ, а по-късно се употребява за добиване на други съставни.
Последното нещо, което ще получим от нашето ковчеже със съкровища, е хелият.
Не се среща в природата в чист тип, само че заради изключителното търсене производството на слънчевия газ непрестанно пораства. Достатъчно е да се каже, че международният пазар на хелий е 160 милиона кубически метра и непрестанно пораства. Подобно на своите сътрудници, изброени нагоре, благородният газ не е толкоз елементарен и е нужен освен за пълнене на балони. Хелият е в модерните ЛЕД-осветителни устройства, течно-кристалните екрани и монитори, магнитно-резонансни томографи, галактическите кораби и ракетните мотори, специфичните дихателни смеси, които са еднообразно нужни за водолази и лекари, актуалната металургия е невъзможна без него, а и адронният колайдер не работи.
Съединените щати преобладават на интернационалния пазар на хелий, произвеждайки към 87 милиона кубически метра годишно, само че въпреки всичко не е допустимо бързо повишаване на производството – за облекчаване на потребностите, да речем, на Европа. В момента, заради най-силното опълчване на американските Зелени, построяването и стартирането на четиринадесет нови индустриални линии за полутечен природен газ е възпрепятствано. Това значи, че не би трябвало да се чака увеличение на производството на изсъхнал природен газ и надлежно хелий. В същото време, съгласно последните оценки, към 28 % от международния хелий чака в недрата на страната ни, а след стартирането на Амурския газопреработвателен цех Русия ще претендира за една трета от международната търговия.
Отделно, би трябвало да се спрем на подобен съставен елемент като амоняк.
Безцветен газ с присъща остра миризма се получава и от природен газ посредством преработката му при ниски температури и високо налягане. Хоризонтът на неговото приложение е необятен и значим. По-голямата част от амоняка в света се употребява за произвеждане на азотни торове, амониев нитрат и сулфат и урея. От един звук амоняк се получават приблизително 800 кг торове, без които е невероятно ранната пролетна похранка на зимни, зеленчукови и редови култури. Съвсем просто казано: няма амоняк - няма годишна продукция. Съвременното селско стопанство е комплициран механизъм, при който съвсем всички вероятни опасности от натурален темперамент са отстранени от достиженията на науката и промишлеността.
През уикенда канцлерът Олаф Шолц излезе с изказване, че отхвърлянето на Германия и цяла Европа наруските въглеводороди, по-специално природния газ, е станало необратимо.
Г-н Шолц е политик и гръмките популистки максими са извинителни за него. Би било доста по-интересно да слушаме, да речем, основния изпълнителен шеф на немската корпорация БАСФ, една от най-големите компании за сложна химия. БАСФ има годишен оборот от 64 милиарда евро и необятна гама от артикули от полиуретани до обвивки за хапчета. Като се има поради, че немската промишленост е повече от една трета подвластна от доставките на природен газ, остава въпросът: от кое място немските химици ще получат първични материали, по какъв начин немските фермери ще наторяват обработваема земя и по какъв начин немските финансисти ще пълнят хазната?
Превод: В. Сергеев
В същото време групова Европа, вярна на съюзническия си дълг, тъкмо в този момент се среща с осезаемите последствия от антируските наказания, които към този момент наложи. Например в Испания има всеобщи стачки на фермери, които отхвърлят да стартират сеитбената акция, до момента в който Брюксел не намали продажните цени на горивата. Ситуацията е толкоз сериозна, че на 25 март водачите на европейските страни желаеха Европейската комисия и Агенцията за съдействие на енергийните регулатори да подхващат всички вероятни ограничения за нормализиране на цените на електрическата енергия, които настойчиво се покачваха с помощта на пандемията преди, а предишния месец внезапно се скочиха до небето, поставяйки нови исторически върхове.
Забавно е да гледаме европейските служители, разкрили ненадейно, че законите на глобализацията работят двустранно, а Русия въобще не е слаба външна страна, а основен снабдител на запаси, без който привичното ниво на всекидневен европейски комфорт става мъчително скъпо. При това антируските наказания не водят само до растящи числа в битовите сметки.
Благодарение на множеството изявления в съзнанието на всеобщия четец крепко се е закрепило убеждението, че отводът от съветски газ като машина на времето ще върне Стария свят в недалечното минало, когато запалената лампичка е знамение, а за топлото кранче във всяка квартира мечтаят надали не писателите фантасти.
Зад кулисите на необятното схващане се крие непретенциозно фактът, че газът, както се споделяше в остарелия анекдот, е освен скъпа светлина и топлота, само че и голяма елементна база, без която нормалният живот на актуалния човек е просто неосъществим.
Нашият диалог през днешния ден може да наподобява отегчителен за някои и ще ви подсети за учебните уроци по химия, само че ви уверяваме, че до края ще разберете доста по-ясно анекдотичността от актуалната обстановка, когато ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се кълне освен да избави европейската промишленост и стопанска система, само че и изцяло да се откаже от вноса на съветски енергийни запаси до 2027 година
Да стартираме с просветителната стратегия.
Природният газ се разделя на лоен и изсъхнал съгласно свойствата му. Метанът се назовава лоен, той съдържа разнообразни примеси (тежки въглеводороди), чието наличие прави извличането и последващата им обработка финансово жизнеспособни. Сухият газ, както се досещате, е метанът, от който са отстранени тези най-тежки фракции. Това е изсъхнал газ, който нормално се изпомпва през основните тръбопроводи до клиентите, макар че по съглашение на страните може да се доставя и лоен газ. Това нормално се случва, когато доставчикът не разполага със лични уреди за преправка на газ. Такива контракти лишават експортьора от лъвския дял от евентуалните облаги, защото той продава надолу по веригата първични материали, а не вторични артикули с висока добавена стойност. Ето за какво индустриализираните страни толкоз обичат да подписват съглашения и да изпомпват запаси от по-изостаналите и по-бедни страни, като разменят личните си свръхпечалби в действителност за мъниста.
Нека създадем резервация незабавно, че всичко е наред с преработката на газ в Русия. И скоро ще бъде още по-добре. В непосредственост до град Свободни приключва строителството на гигантско дружество, Амурски газопреработвателен цех, и в близко бъдеще ще стартира построяването на по-скромен цех в Уст-Луга. Тоест, на практика чист метан ще идва от Русия, а всички потребни примеси ще донесат пари в държавния бюджет. В същото време, повтаряме още един път, лоен газ може да се доставя и на задгранични купувачи по взаимно единодушие.
Последният е толкоз забавен по простата причина, че в него, като в приказно ковчеже, чакат същински съкровища, които радват всеки химик. Съвременната промишленост се е научила да извлича етан, пропан, бутан, хелий и пентан-хексанова секта от природен газ.
Нека изброим в резюме областите на тяхното приложение.
Етанът е промеждутъчен артикул на по-познатия етилен. Това е най-масовото органично съединяване в света, получено индустриално. Всяка година химическите фабрики създават над 100 милиона тона етилен и този пазар пораства устойчиво със приблизително пет % годишно. На негова основа се прави още един международен рекордьор по индустриален тонаж - полиетилен. Тук, несъмнено, въобще не става дума за опаковките в супермаркетите. Полиетиленът се употребява за произвеждане на необятна гама от пластмаси (хранителни, опаковъчни, селскостопански, термосвиваеми), тръби за вода и газ, химически нишки, електроизолационни материали, протези на вътрешни органи, пластмаси за автомобилната и електронната промишленост и доста други.
Пропанът е доста по-известен заради потреблението му като гориво за газови печки и бойлери. Именно той стана необятно публикуван като запас за отопление на огромни промишлени пространства като работилници, ферми или оранжерии. В допълнение към чисто топлинното генериране, пропанът се употребява за рязане и заваряване на метали.
Бутанът също е издирван като гориво, съхранявано и превозено в бутилки, само че има и още нещо. Използва се като хладилен сътрудник във фризери и от ден на ден измества фреона от тази ниша, който се смята за отровен и нездравословен за околната среда и атмосферата.
Пропанът и бутанът се употребяват необятно като гориво за коли.
Пентан-хексанова секта е може би минимум познатият потребен съставен елемент на природния газ, само че експертите от нефтената и газовата промишленост са добре осведомени с нея. Фракцията се употребява необятно като суровина в нефте- и газохимическите предприятия, без нея процесите на обособяване на въглеводороди са невъзможни. При такова безотпадно произвеждане, самата секта първо се отделя от природния газ, а по-късно се употребява за добиване на други съставни.
Последното нещо, което ще получим от нашето ковчеже със съкровища, е хелият.
Не се среща в природата в чист тип, само че заради изключителното търсене производството на слънчевия газ непрестанно пораства. Достатъчно е да се каже, че международният пазар на хелий е 160 милиона кубически метра и непрестанно пораства. Подобно на своите сътрудници, изброени нагоре, благородният газ не е толкоз елементарен и е нужен освен за пълнене на балони. Хелият е в модерните ЛЕД-осветителни устройства, течно-кристалните екрани и монитори, магнитно-резонансни томографи, галактическите кораби и ракетните мотори, специфичните дихателни смеси, които са еднообразно нужни за водолази и лекари, актуалната металургия е невъзможна без него, а и адронният колайдер не работи.
Съединените щати преобладават на интернационалния пазар на хелий, произвеждайки към 87 милиона кубически метра годишно, само че въпреки всичко не е допустимо бързо повишаване на производството – за облекчаване на потребностите, да речем, на Европа. В момента, заради най-силното опълчване на американските Зелени, построяването и стартирането на четиринадесет нови индустриални линии за полутечен природен газ е възпрепятствано. Това значи, че не би трябвало да се чака увеличение на производството на изсъхнал природен газ и надлежно хелий. В същото време, съгласно последните оценки, към 28 % от международния хелий чака в недрата на страната ни, а след стартирането на Амурския газопреработвателен цех Русия ще претендира за една трета от международната търговия.
Отделно, би трябвало да се спрем на подобен съставен елемент като амоняк.
Безцветен газ с присъща остра миризма се получава и от природен газ посредством преработката му при ниски температури и високо налягане. Хоризонтът на неговото приложение е необятен и значим. По-голямата част от амоняка в света се употребява за произвеждане на азотни торове, амониев нитрат и сулфат и урея. От един звук амоняк се получават приблизително 800 кг торове, без които е невероятно ранната пролетна похранка на зимни, зеленчукови и редови култури. Съвсем просто казано: няма амоняк - няма годишна продукция. Съвременното селско стопанство е комплициран механизъм, при който съвсем всички вероятни опасности от натурален темперамент са отстранени от достиженията на науката и промишлеността.
През уикенда канцлерът Олаф Шолц излезе с изказване, че отхвърлянето на Германия и цяла Европа наруските въглеводороди, по-специално природния газ, е станало необратимо.
Г-н Шолц е политик и гръмките популистки максими са извинителни за него. Би било доста по-интересно да слушаме, да речем, основния изпълнителен шеф на немската корпорация БАСФ, една от най-големите компании за сложна химия. БАСФ има годишен оборот от 64 милиарда евро и необятна гама от артикули от полиуретани до обвивки за хапчета. Като се има поради, че немската промишленост е повече от една трета подвластна от доставките на природен газ, остава въпросът: от кое място немските химици ще получат първични материали, по какъв начин немските фермери ще наторяват обработваема земя и по какъв начин немските финансисти ще пълнят хазната?
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ