Румънският град Яш иска да спечели новия завод на Volkswagen
Германският тръст Volkswagen търси подобаващи местоположения в Източна Европа за построяването на нов цех за коли Skoda. Като евентуални претенденти бяха посочени Румъния и България, а по-късно измежду тях беше прибавен и трети вероятен - Турция. Главният изпълнителен шеф на групата Хърбърт Дайс удостовери, че компанията търси локация за новия цех, като той сигурно ще се намира в Източна Европа. Според проектите производството би трябвало да стартира след 2022 година, а то пък ще обезпечи сред 4000 и 5000 работни места.
На този декор от страни с дългогодишни обичаи в производството на коли, нашите шансове по никакъв начин не са огромни. Вярно, през последните години производството на съставни елементи за автоиндустрията бележи забележителен напредък у нас, само че към момента няма цех, който да сглобява цялостен автомобил. Приходите от този сегмент възлизат на близо 2.5 милиарда евро за предходната година, а сектора образува 5% от брутния вътрешен артикул на България. В същото време броят на заетите продължава да нараства и към този момент надвишава 50 000 индивида, като над 170 компании създават съставни елементи и системи за водещите интернационалните автомобилни марки. От 2005 година до момента по Закона за поощряване на вложенията са сертифицирани 31 плана в автомобилната индустрия с 14 209 нови работни места.
Новината от началото на ноември засилва локалните управляващи в един от бързо разрастващите се стопански центрове в Румъния, които обявиха упоритостите си да привлекат вниманието на автомобилния производител. Според кмета на Яш Михай Чирица градът, който той ръководи, е най-хубавата локация за новата фабрика на немската група в Източна Европа.
Яш (на румънски: Iaşi) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Той е административен център на окръг Яш. Населението на града е 290 422 индивида, което го подрежда на четвърто място в страната. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на река Прут.
Град Яш е упоменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 година от молдовския държател Александру чел Бун (Александру Добрия). Името на града евентуално идва от язигите или от узите, които съпровождат куманите.
Градът постоянно е посещаван от дворяните от молдовския двор. А към 1564 година княз Александру Лапушняну, на чието име по-късно е наречена една от основните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш към този момент е бил прочут културен център. Яш е столица на Молдова в продължение на три века (1564-1862 г.). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александру Лапушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.
По силата на Яшкия кротичък контракт втората Руско-турска война завършва през 1792 година. Учредителното заседание, което през 1861 година взема решение да реалокира седалището на държавното управление в Букурещ, гласоподава да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, само че в действителност Яш не получава никакви пари.
Градът е преживявал голям брой спешни моменти (ограбван и опожаряван от татарите и казаците, потърпевш тежко през Втората международна война), само че постоянно се възражда.
В града се намира Яшкият университет - най-старият в Румъния, учреден от княз Александър Йоан Куза през 1860 година. Днес в града има 5 университета.
Яш е считан от мнозина за културното "сърце " на "Старото царство " (т.е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава). Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава учебно заведение и лутеранска черква сред 1561 и 1563 година. През 1643 година първата печатна книга, оповестена в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той основава и учебно заведение - първото, в което гръцкият бил преместен от майчиния език.
Градът пази и български следи в дългата си история. В яшката черква "Три светители " се съхраняват от 1641 година мощите на Света Петка Българска .
В град Яш е роден княз Никола (Николай) Стефанов Богориди - османски и молдовски общественик от български генезис, правнук на Софроний Врачански, наследник на Стефан Богориди, и брат на Александър Богориди. Княз Никола Богориди е прочут настойник на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия контракт от 1856 година.
Княз Никола Богориди е свален от молдовския трон през октомври 1858 година. След това той живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди поставя главния камък на новостроящата се българска черква в Цариград станала по-късно Желязната черква , върху парцела, дарен от татко му Стефан Богориди. Богориди поддържа преписка с Иван Чомаков, Димитър Гешов, Константин Славчевич - одринчанин, изтъкнат търговец в Цариград и труженик за българската черква и култура, Константин Ранов от Самоков, консултант в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.
В 1862 година, до момента в който Богориди е във Виена, с него още веднъж се свързва Георти С. Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в дребното румънско пристанище Груя. Срещата е държана в цялостна загадка, само че съгласно турски управляващи Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското държавно управление счита Богориди за глава на скришен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е по отношение на българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.
Никола Богориди умира в Букурещ на през 1863 година.
На този декор от страни с дългогодишни обичаи в производството на коли, нашите шансове по никакъв начин не са огромни. Вярно, през последните години производството на съставни елементи за автоиндустрията бележи забележителен напредък у нас, само че към момента няма цех, който да сглобява цялостен автомобил. Приходите от този сегмент възлизат на близо 2.5 милиарда евро за предходната година, а сектора образува 5% от брутния вътрешен артикул на България. В същото време броят на заетите продължава да нараства и към този момент надвишава 50 000 индивида, като над 170 компании създават съставни елементи и системи за водещите интернационалните автомобилни марки. От 2005 година до момента по Закона за поощряване на вложенията са сертифицирани 31 плана в автомобилната индустрия с 14 209 нови работни места.
Новината от началото на ноември засилва локалните управляващи в един от бързо разрастващите се стопански центрове в Румъния, които обявиха упоритостите си да привлекат вниманието на автомобилния производител. Според кмета на Яш Михай Чирица градът, който той ръководи, е най-хубавата локация за новата фабрика на немската група в Източна Европа.
Яш (на румънски: Iaşi) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Той е административен център на окръг Яш. Населението на града е 290 422 индивида, което го подрежда на четвърто място в страната. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на река Прут.
Град Яш е упоменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 година от молдовския държател Александру чел Бун (Александру Добрия). Името на града евентуално идва от язигите или от узите, които съпровождат куманите.
Градът постоянно е посещаван от дворяните от молдовския двор. А към 1564 година княз Александру Лапушняну, на чието име по-късно е наречена една от основните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш към този момент е бил прочут културен център. Яш е столица на Молдова в продължение на три века (1564-1862 г.). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александру Лапушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.
По силата на Яшкия кротичък контракт втората Руско-турска война завършва през 1792 година. Учредителното заседание, което през 1861 година взема решение да реалокира седалището на държавното управление в Букурещ, гласоподава да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, само че в действителност Яш не получава никакви пари.
Градът е преживявал голям брой спешни моменти (ограбван и опожаряван от татарите и казаците, потърпевш тежко през Втората международна война), само че постоянно се възражда.
В града се намира Яшкият университет - най-старият в Румъния, учреден от княз Александър Йоан Куза през 1860 година. Днес в града има 5 университета.
Яш е считан от мнозина за културното "сърце " на "Старото царство " (т.е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава). Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава учебно заведение и лутеранска черква сред 1561 и 1563 година. През 1643 година първата печатна книга, оповестена в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той основава и учебно заведение - първото, в което гръцкият бил преместен от майчиния език.
Градът пази и български следи в дългата си история. В яшката черква "Три светители " се съхраняват от 1641 година мощите на Света Петка Българска .
В град Яш е роден княз Никола (Николай) Стефанов Богориди - османски и молдовски общественик от български генезис, правнук на Софроний Врачански, наследник на Стефан Богориди, и брат на Александър Богориди. Княз Никола Богориди е прочут настойник на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия контракт от 1856 година.
Княз Никола Богориди е свален от молдовския трон през октомври 1858 година. След това той живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди поставя главния камък на новостроящата се българска черква в Цариград станала по-късно Желязната черква , върху парцела, дарен от татко му Стефан Богориди. Богориди поддържа преписка с Иван Чомаков, Димитър Гешов, Константин Славчевич - одринчанин, изтъкнат търговец в Цариград и труженик за българската черква и култура, Константин Ранов от Самоков, консултант в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.
В 1862 година, до момента в който Богориди е във Виена, с него още веднъж се свързва Георти С. Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в дребното румънско пристанище Груя. Срещата е държана в цялостна загадка, само че съгласно турски управляващи Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското държавно управление счита Богориди за глава на скришен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е по отношение на българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.
Никола Богориди умира в Букурещ на през 1863 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ