Тъща ви начело на ЕС
Германският канцлер Ангела Меркел е пред белите страници от последните такива на своята политическа биография. Какво ще напише в тях?
Германското председателство на Съвета на Европейския съюз, което стартира при започване на този месец, e опция за фрау Меркел да постави позитивен завършек на своето наличие в немската и европейска политика. А равносметката за ролята, която Ангела Меркел има за Германия и Европейски Съюз, е, уви, дискусионна. Политическата последователност на немския канцлер е противоречива заради доста аргументи. Да изброим някои от тях телеграфно.
Ценностното олевяване на ръководения от нея Християндемократически съюз, което се мултиплицира и в обезличаването на Европейската национална партия. Това докара до освобождение на дясно пространство, в което незабавно бяха посадени популистки и евроскептични култури из цяла Европа.
Онази Willkommenskultur, " просвета на добре пристигнали ", която бе приложена освен по отношение на потребностите на немския пазар от имигрантска трудова ръка, само че и към бежанските потоци по отношение на Европа от 2015-та година насам. Мигрантската и бежанска рецесия поляризираха настроенията в Европейски Съюз, разклатиха общия ценностен пиедестал на съюза и " сковаха " неговата насрещна политика.
Видимата неспособност на Берлин - в границите на Нормандската група (Украйна, Русия, Германия и Франция) - да се оправи с Москва по отношение на ролята на последната в подклаждането и поддържането на сепаратистките групи в Донецка и Луганска област. По отношение на спора в Източна Украйна като цяло Германия направи няколко неточности. С аргумента, че това е европейски спор, Берлин бе срещу по-активна роля на Съединени американски щати в него. Впоследствие бяха основани слаби Мински съглашения, които и до ден сегашен релативизират позициите на украинското държавно управление (например, в посока на това кое би трябвало да бъде първо - провеждането на избори в Донецк и Луганск или връщането на контрола на Киев върху въпросните територии и границата с Русия). А в целия този развой Германия последователно преотстъпи европейската самодейност в границите на Нормандската група на Франция. Всичко това облагодетелства позициите на Русия.
Строенето на Северен поток 2, което на процедура направи по-трудни опитите на страните членки на Европейски Съюз от Източна Европа да водят политики на енергийна диверсификация по отношение на Русия.
Какво следва оттук насетне обаче?
Германското председателство на Европейски Съюз е опция за Ангела Меркел да направи две базови неща.
Едното е Берлин да смекчи все по-натрапчивите упоритости на френския президент Макрон и отсам Германия да си възвърне въздействието, което по принцип има в границите на Европейски Съюз. Второто е посредством активизиране на външната политика на Брюксел чрез немското председателство, Европейски Съюз да оправдава тежестта си по отношение на процесите от районното му съседство. Последното се постанова от това, че през последните няколко години Берлин загуби политически и дипломатически терен - и в границите на Европейски Съюз, и отвън него. От пакета " Мобилност " до диалозите с Англия (покрай Брекзит) и Русия (покрай Украйна): във всички тези случаи виждахме по какъв начин Берлин отстъпва самодейността на Париж.
Германското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще би трябвало да насочи вниманието си в няколко направления.
Спрямо спора в Либия Ангела Меркел ще има нелеката задача да усмири две държави-членки на НАТО - Франция и Турция. Като продължение на Берлинската конференция от началото на годината Ангела Меркел ще би трябвало да трансформира думите в каузи: да накара забърканите в спора страни да съблюдават наложеното по отношение на Либия оръжейно ембарго и да стартират политическите договаряния сред враждуващите на терен фракции.
По отношение на напрежението сред Гърция и Турция около сондажите за енергийни запаси към Кипър в Източното Средиземноморие, Ангела Меркел ще би трябвало да влезе в ролята на възрастния, който се пробва да посредничи сред другите ползи, а не да взема страна в спора, по образеца на Франция. Отчитайки, несъмнено, позицията на Европейски Съюз по проблема.
Ангела Меркел ще би трябвало да бъде и контратежест на готовността на президентите Макрон и Тръмп да вършат несъразмерни отстъпки пред сръбския държавен глава Александър Вучич в договарянията сред Прищина и Белград. Макар и по разнообразни аргументи, Париж и Вашингтон сега имат предпочитание по-скоро да реализират бързо съглашение сред Косово и Сърбия, в сравнение с заслужено такова.
А на световно равнище, най-важното за Германия и Европейски Съюз ще до края на годината ще бъде вероятно сключване на съглашение на вложенията с Китай, освен това и по опция без европейците да си затварят очите за държанието на Пекин по отношение на самостоятелния статут на Хонконг. В рамките на евроатлантическото пространство летвата на разговора и връзките сред Брюксел и Вашингтон ще остане ниска, при което за триумф може да бъде считано просто неналагането на нови мита сред Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Лошата вест за Ангела Меркел е, че председателството на Съвета на Европейски Съюз ще бъде доминирано от превъзмогването на икономическите последствия от Covid - 19. Това слага въпроса дали Берлин ще има опцията да хвърли задоволително време и запас по упоменатите нагоре процеси на районно и световно равнище.
Какъв ще бъде епилогът на политическата биография на немския канцлер Ангела Меркел обаче зависи на първо място от нейната ръка.
Иначе в случай че би трябвало да използваме дефиницията на владетеля, излязла отдолу под ръката на Николо Макиавели, Ангела Меркел не е нито лисица, нито лъв. Германският канцлер е различен род: тя е по-скоро тъщата ви, която може и да не харесвате, само че която по този начин или другояче е дала пари за сватбата ви и взема децата от детската градина.
Германското председателство на Съвета на Европейския съюз, което стартира при започване на този месец, e опция за фрау Меркел да постави позитивен завършек на своето наличие в немската и европейска политика. А равносметката за ролята, която Ангела Меркел има за Германия и Европейски Съюз, е, уви, дискусионна. Политическата последователност на немския канцлер е противоречива заради доста аргументи. Да изброим някои от тях телеграфно.
Ценностното олевяване на ръководения от нея Християндемократически съюз, което се мултиплицира и в обезличаването на Европейската национална партия. Това докара до освобождение на дясно пространство, в което незабавно бяха посадени популистки и евроскептични култури из цяла Европа.
Онази Willkommenskultur, " просвета на добре пристигнали ", която бе приложена освен по отношение на потребностите на немския пазар от имигрантска трудова ръка, само че и към бежанските потоци по отношение на Европа от 2015-та година насам. Мигрантската и бежанска рецесия поляризираха настроенията в Европейски Съюз, разклатиха общия ценностен пиедестал на съюза и " сковаха " неговата насрещна политика.
Видимата неспособност на Берлин - в границите на Нормандската група (Украйна, Русия, Германия и Франция) - да се оправи с Москва по отношение на ролята на последната в подклаждането и поддържането на сепаратистките групи в Донецка и Луганска област. По отношение на спора в Източна Украйна като цяло Германия направи няколко неточности. С аргумента, че това е европейски спор, Берлин бе срещу по-активна роля на Съединени американски щати в него. Впоследствие бяха основани слаби Мински съглашения, които и до ден сегашен релативизират позициите на украинското държавно управление (например, в посока на това кое би трябвало да бъде първо - провеждането на избори в Донецк и Луганск или връщането на контрола на Киев върху въпросните територии и границата с Русия). А в целия този развой Германия последователно преотстъпи европейската самодейност в границите на Нормандската група на Франция. Всичко това облагодетелства позициите на Русия.
Строенето на Северен поток 2, което на процедура направи по-трудни опитите на страните членки на Европейски Съюз от Източна Европа да водят политики на енергийна диверсификация по отношение на Русия.
Какво следва оттук насетне обаче?
Германското председателство на Европейски Съюз е опция за Ангела Меркел да направи две базови неща.
Едното е Берлин да смекчи все по-натрапчивите упоритости на френския президент Макрон и отсам Германия да си възвърне въздействието, което по принцип има в границите на Европейски Съюз. Второто е посредством активизиране на външната политика на Брюксел чрез немското председателство, Европейски Съюз да оправдава тежестта си по отношение на процесите от районното му съседство. Последното се постанова от това, че през последните няколко години Берлин загуби политически и дипломатически терен - и в границите на Европейски Съюз, и отвън него. От пакета " Мобилност " до диалозите с Англия (покрай Брекзит) и Русия (покрай Украйна): във всички тези случаи виждахме по какъв начин Берлин отстъпва самодейността на Париж.
Германското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще би трябвало да насочи вниманието си в няколко направления.
Спрямо спора в Либия Ангела Меркел ще има нелеката задача да усмири две държави-членки на НАТО - Франция и Турция. Като продължение на Берлинската конференция от началото на годината Ангела Меркел ще би трябвало да трансформира думите в каузи: да накара забърканите в спора страни да съблюдават наложеното по отношение на Либия оръжейно ембарго и да стартират политическите договаряния сред враждуващите на терен фракции.
По отношение на напрежението сред Гърция и Турция около сондажите за енергийни запаси към Кипър в Източното Средиземноморие, Ангела Меркел ще би трябвало да влезе в ролята на възрастния, който се пробва да посредничи сред другите ползи, а не да взема страна в спора, по образеца на Франция. Отчитайки, несъмнено, позицията на Европейски Съюз по проблема.
Ангела Меркел ще би трябвало да бъде и контратежест на готовността на президентите Макрон и Тръмп да вършат несъразмерни отстъпки пред сръбския държавен глава Александър Вучич в договарянията сред Прищина и Белград. Макар и по разнообразни аргументи, Париж и Вашингтон сега имат предпочитание по-скоро да реализират бързо съглашение сред Косово и Сърбия, в сравнение с заслужено такова.
А на световно равнище, най-важното за Германия и Европейски Съюз ще до края на годината ще бъде вероятно сключване на съглашение на вложенията с Китай, освен това и по опция без европейците да си затварят очите за държанието на Пекин по отношение на самостоятелния статут на Хонконг. В рамките на евроатлантическото пространство летвата на разговора и връзките сред Брюксел и Вашингтон ще остане ниска, при което за триумф може да бъде считано просто неналагането на нови мита сред Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Лошата вест за Ангела Меркел е, че председателството на Съвета на Европейски Съюз ще бъде доминирано от превъзмогването на икономическите последствия от Covid - 19. Това слага въпроса дали Берлин ще има опцията да хвърли задоволително време и запас по упоменатите нагоре процеси на районно и световно равнище.
Какъв ще бъде епилогът на политическата биография на немския канцлер Ангела Меркел обаче зависи на първо място от нейната ръка.
Иначе в случай че би трябвало да използваме дефиницията на владетеля, излязла отдолу под ръката на Николо Макиавели, Ангела Меркел не е нито лисица, нито лъв. Германският канцлер е различен род: тя е по-скоро тъщата ви, която може и да не харесвате, само че която по този начин или другояче е дала пари за сватбата ви и взема децата от детската градина.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ