Ще се откаже ли Меркел от емблематичната си позиция за нулев дефицит?
Германският канцлер Ангела Меркел е под напън да се откаже от съкровената си позиция за уравновесен бюджет и да отблъсне заплахата от криза, като усили държавните разноски след вълна от мрачни стопански данни.
Ангела Меркел в миналото обичаше да се показва като швабска стопанка. В Германия те са известни с внимателното си отношение към разноските в семейството.
През 2008 година нейната реакция по отношение на световния финансов провал и последвалата международна криза бе: " Трябваше просто да попитате една швабска стопанка ".
" Тя щеше да ни съобщи някоя мъдрост: не можете непрекъснато да живеете не съгласно средствата си ", сподели канцлерът.
Сега обаче все по-нарастваща група от политически, бизнес и синдикални водачи приканват Меркел да изостави това, което бе признак на 14-те й години на власт, и да развърже кесията на Берлин на фона на признаците, че най-голямата стопанска система в Европа губи инерция.
Въпросът излиза на напред във времето, тъкмо когато немският парламент разисква бюджета за 2020 година.
Германия регистрира бюджетен остатък от 45,3 милиарда евро (50,3 милиарда долара) за първата половина на годината, откакто предходната година за пети следващ път имаше остатък, подсилен от деветгодишен стопански напредък.
Германската централна банка (Бундесбанк) предизвести, че тази година страната може да изпадне в криза, откакто през второто тримесечие стопанската система се сви с 0,1%, също повдигайки въпроси за това какъв брой дълго Германия може да реализира бюджетни остатъци.
Допълнителни данни обрисуваха мрачна икономическа картина на страната със стесняване на заводските поръчки и производството на фона на комерсиалната война САЩ-Китай и рецесията в немския авто бранш, които удариха основния индустриален бранш в страната.
" Политиците би трябвало бързо да дадат мощен подтик на държавните и частните вложения ", поучава Йоахим Ланг, който оглавява авторитетната Федерация на немската индустрия.
Щефан Кьорцел, водач на Германската конфедерация на профсъюзите (DGB), повтори мненията на Ланг, заявявайки, че немските държавни управления би трябвало да влагат спомагателни пари " неотложно - в разширението на инфраструктурата, налични жилища и бъдещата жизненост на немската стопанска система ".
Миналия месец обаче Меркел настоя Берлин да остане зает с политиката си на уравновесен бюджет или " schwarze null " ( " черна нула ", както е прочут в Германия), изключвайки в това време взимане на нови заеми.
Неотдавнашни търговски данни осигуриха лъч вяра.
Въпреки вълната от световни опасности, включващи ескалиращата комерсиална война САЩ-Китай и рецесията във Англия към Брекзит, месечният експорт скочи с 0,7% през юли по отношение на юни, обърквайки анализаторите, които чакаха стесняване от 0,5% на месечна основа.
Търговският остатък на Германия също набъбна, достигайки 20,2 милиарда евро през юли, като комерсиалните остатъци на страната са обект на нападки от други страни и изключително на администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Германското бизнес доверие обаче бележи седемгодишен най-малко, регистрира деликатно следено изследване, оповестено предишния месец от мюнхенския институт за стопански проучвания Ifo.
А и немските консуматори, в миналото основна опора за икономическия напредък, наподобява губят предпочитание за харчене. Продажбите на дребно означиха през юли най-големия си спад тази година на фона на нарастване на безработицата.
Слагането в ред на държавните финанси бе основна част от програмата на обединението на консервативния Християндемократически съюз с лявоцентристката
Социалдемократическа партия след първата изборна победа на Меркел през 2005 година.
Меркел затвърди имиджа си на бранител на фискалните икономии единствено няколко години по-късно при дълговата рецесия в еврозоната. Тя настоя затъналите в задължения държавни управления от валутния съюз да се придържат към строгите бюджетни правила на 19-членната зона.
Поощрена от поддръжниците си, тогава тя ускори уговорката си за фискална правдивост, като наложи нов бюджетен надзор над европейските сътрудници на Германия.
Меркел е под напън, в миг когато Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за съвещание в четвъртък (утре - бел. прев.), на което се чака да бъде разгласен нов кръг от парични тласъци, с цел да резервира траекторията на напредък в еврозоната и да отблъсне заплахата от свръхниска инфлация.
Само че икономистите са все по-скептично настроени за това какво може да реализира ЕЦБ в стимулирането на растежа и ускоряването на инфлацията, която е под целевото ниво, без най-голямата стопанска система в еврозоната, Германия, също да се включи посредством отваряне на хазната си и да харчи пари.
Миналия месец нобеловият лауреат за стопанска система Пол Кругман упрекна германците от страниците на в. " Ню Йорк таймс ", че " се отнасят неприятно към себе си, с разрушителна фикс идея за държавния дълг. И цената на тази фикс идея се трансферира върху света като цяло ".
Не че няма защо да харчат пари в Германия, написа той. " Просто не желаят да харчат ", заключи икономистът. /БТА
Ангела Меркел в миналото обичаше да се показва като швабска стопанка. В Германия те са известни с внимателното си отношение към разноските в семейството.
През 2008 година нейната реакция по отношение на световния финансов провал и последвалата международна криза бе: " Трябваше просто да попитате една швабска стопанка ".
" Тя щеше да ни съобщи някоя мъдрост: не можете непрекъснато да живеете не съгласно средствата си ", сподели канцлерът.
Сега обаче все по-нарастваща група от политически, бизнес и синдикални водачи приканват Меркел да изостави това, което бе признак на 14-те й години на власт, и да развърже кесията на Берлин на фона на признаците, че най-голямата стопанска система в Европа губи инерция.
Въпросът излиза на напред във времето, тъкмо когато немският парламент разисква бюджета за 2020 година.
Германия регистрира бюджетен остатък от 45,3 милиарда евро (50,3 милиарда долара) за първата половина на годината, откакто предходната година за пети следващ път имаше остатък, подсилен от деветгодишен стопански напредък.
Германската централна банка (Бундесбанк) предизвести, че тази година страната може да изпадне в криза, откакто през второто тримесечие стопанската система се сви с 0,1%, също повдигайки въпроси за това какъв брой дълго Германия може да реализира бюджетни остатъци.
Допълнителни данни обрисуваха мрачна икономическа картина на страната със стесняване на заводските поръчки и производството на фона на комерсиалната война САЩ-Китай и рецесията в немския авто бранш, които удариха основния индустриален бранш в страната.
" Политиците би трябвало бързо да дадат мощен подтик на държавните и частните вложения ", поучава Йоахим Ланг, който оглавява авторитетната Федерация на немската индустрия.
Щефан Кьорцел, водач на Германската конфедерация на профсъюзите (DGB), повтори мненията на Ланг, заявявайки, че немските държавни управления би трябвало да влагат спомагателни пари " неотложно - в разширението на инфраструктурата, налични жилища и бъдещата жизненост на немската стопанска система ".
Миналия месец обаче Меркел настоя Берлин да остане зает с политиката си на уравновесен бюджет или " schwarze null " ( " черна нула ", както е прочут в Германия), изключвайки в това време взимане на нови заеми.
Неотдавнашни търговски данни осигуриха лъч вяра.
Въпреки вълната от световни опасности, включващи ескалиращата комерсиална война САЩ-Китай и рецесията във Англия към Брекзит, месечният експорт скочи с 0,7% през юли по отношение на юни, обърквайки анализаторите, които чакаха стесняване от 0,5% на месечна основа.
Търговският остатък на Германия също набъбна, достигайки 20,2 милиарда евро през юли, като комерсиалните остатъци на страната са обект на нападки от други страни и изключително на администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Германското бизнес доверие обаче бележи седемгодишен най-малко, регистрира деликатно следено изследване, оповестено предишния месец от мюнхенския институт за стопански проучвания Ifo.
А и немските консуматори, в миналото основна опора за икономическия напредък, наподобява губят предпочитание за харчене. Продажбите на дребно означиха през юли най-големия си спад тази година на фона на нарастване на безработицата.
Слагането в ред на държавните финанси бе основна част от програмата на обединението на консервативния Християндемократически съюз с лявоцентристката
Социалдемократическа партия след първата изборна победа на Меркел през 2005 година.
Меркел затвърди имиджа си на бранител на фискалните икономии единствено няколко години по-късно при дълговата рецесия в еврозоната. Тя настоя затъналите в задължения държавни управления от валутния съюз да се придържат към строгите бюджетни правила на 19-членната зона.
Поощрена от поддръжниците си, тогава тя ускори уговорката си за фискална правдивост, като наложи нов бюджетен надзор над европейските сътрудници на Германия.
Меркел е под напън, в миг когато Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за съвещание в четвъртък (утре - бел. прев.), на което се чака да бъде разгласен нов кръг от парични тласъци, с цел да резервира траекторията на напредък в еврозоната и да отблъсне заплахата от свръхниска инфлация.
Само че икономистите са все по-скептично настроени за това какво може да реализира ЕЦБ в стимулирането на растежа и ускоряването на инфлацията, която е под целевото ниво, без най-голямата стопанска система в еврозоната, Германия, също да се включи посредством отваряне на хазната си и да харчи пари.
Миналия месец нобеловият лауреат за стопанска система Пол Кругман упрекна германците от страниците на в. " Ню Йорк таймс ", че " се отнасят неприятно към себе си, с разрушителна фикс идея за държавния дълг. И цената на тази фикс идея се трансферира върху света като цяло ".
Не че няма защо да харчат пари в Германия, написа той. " Просто не желаят да харчат ", заключи икономистът. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ