Четвъртият мандат на Меркел тръгва с мощен енергиен удар срещу Русия
Германия има намерение да направи внезапна смяна що се отнася до развиването на енергийния си бранш, която ще бъде в огромен ущърб на Русия. Това разясняват съветските медии " Финанс " и " Руский мир ", базирайки се на информация от съветското издание на Deutsche Welle.
Промяната е генерална, защото новата енергийна тактика е част от съглашението, което новият-стар немски канцлер Ангела Меркел изкова с немските социалисти, с цел да има настоящо държавно управление в Германия.
Основен акцент в програмата що се отнася до енергетиката е да се залага на ВЕИ . До 2030 година задачата е 66% от немското ползване да бъде задоволявано от възобновими енергийни източници, откакто все още процентът е 33 на 100. Това значи прибавяне на мощности от 8 гигавата единствено в този бранш – нови ветропаркове и слънчеви панели, което се равнява на 7-8 нуклеарни централи, като задачата единствено в това направление е новите мощности да са факт в период от до 2 години. Изграждането на офшорни вятърни паркове би трябвало да продължи. Коалиционното съглашение натъртва на тяхната значима роля в индустриалната политика на Германия, както и на нуждата да се натрупа опит.
Особено внимание се обръща на " газовата част " от немската енергетика – тъкмо тематиката, която визира най-вече Русия. Новата немска власт възнамерява потреблението на газ в страната да бъде понижено на половина до 2050 година по отношение на настоящето равнище . Към момента 12% от енергийното ползване на Германия идва от газ. Затова проектите на новия кабинет на Меркел са сериозен удар особено за " Газпром ", защото най-малко към този момент съветският енергиен монополист прави планове за напредък в Европа. Само на немския пазар през 2017 година са доставени 53,4 милиарда куб. метра природен газ, което е 27% от съветския експорт за Европейски Съюз. В тактиката няма и дума за плана " Северен поток 2 ", само че се натъртва на диверсификацията на енергийните източници – посредством градеж на терминал за полутечен газ във Вилхелмсхафен, на Северно море т.е. отлична насочна точка към скандинавските страни .
Показателно по тематиката е изявление от януари тази година на президента на Siemens Джо Кезер, който съобщи, че има трагичен спад в търсенето на турбини за електростанции, работещи на газ. Кезер сподели, че продажбите на тези турбини за две години са намалели с съвсем 50%.
Друг удар що се отнася също до Русия е желанието на Германия да орязва зависимостта си от въглища и изобщо потребни изкопаеми (въглеводороди). До края на актуалната година немското държавно управление би трябвало да създаде проект за изваждане от употреба на всички електроцентрали, които работят с въглища. В проектът би трябвало да има посочена и последна дата на прекъсването на всички централи, работещи с въглища.
Освен всичко друго, Германия залага и на енергийната успеваемост – до 2050 година да бъде понижено с 50% потреблението на ток в страната .
Промяната е генерална, защото новата енергийна тактика е част от съглашението, което новият-стар немски канцлер Ангела Меркел изкова с немските социалисти, с цел да има настоящо държавно управление в Германия.
Основен акцент в програмата що се отнася до енергетиката е да се залага на ВЕИ . До 2030 година задачата е 66% от немското ползване да бъде задоволявано от възобновими енергийни източници, откакто все още процентът е 33 на 100. Това значи прибавяне на мощности от 8 гигавата единствено в този бранш – нови ветропаркове и слънчеви панели, което се равнява на 7-8 нуклеарни централи, като задачата единствено в това направление е новите мощности да са факт в период от до 2 години. Изграждането на офшорни вятърни паркове би трябвало да продължи. Коалиционното съглашение натъртва на тяхната значима роля в индустриалната политика на Германия, както и на нуждата да се натрупа опит.
Особено внимание се обръща на " газовата част " от немската енергетика – тъкмо тематиката, която визира най-вече Русия. Новата немска власт възнамерява потреблението на газ в страната да бъде понижено на половина до 2050 година по отношение на настоящето равнище . Към момента 12% от енергийното ползване на Германия идва от газ. Затова проектите на новия кабинет на Меркел са сериозен удар особено за " Газпром ", защото най-малко към този момент съветският енергиен монополист прави планове за напредък в Европа. Само на немския пазар през 2017 година са доставени 53,4 милиарда куб. метра природен газ, което е 27% от съветския експорт за Европейски Съюз. В тактиката няма и дума за плана " Северен поток 2 ", само че се натъртва на диверсификацията на енергийните източници – посредством градеж на терминал за полутечен газ във Вилхелмсхафен, на Северно море т.е. отлична насочна точка към скандинавските страни .
Показателно по тематиката е изявление от януари тази година на президента на Siemens Джо Кезер, който съобщи, че има трагичен спад в търсенето на турбини за електростанции, работещи на газ. Кезер сподели, че продажбите на тези турбини за две години са намалели с съвсем 50%.
Друг удар що се отнася също до Русия е желанието на Германия да орязва зависимостта си от въглища и изобщо потребни изкопаеми (въглеводороди). До края на актуалната година немското държавно управление би трябвало да създаде проект за изваждане от употреба на всички електроцентрали, които работят с въглища. В проектът би трябвало да има посочена и последна дата на прекъсването на всички централи, работещи с въглища.
Освен всичко друго, Германия залага и на енергийната успеваемост – до 2050 година да бъде понижено с 50% потреблението на ток в страната .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ