Германия се смята за страната, която зададе модела за затварянето

Германия се счита за страната, която зададе модела за затварянето на АЕЦ и сериозното нахлуване на ВЕИ в енергийния бранш. Преструктурирането към момента не е свършило. Накъде се готви да тръгне страната?

Делът на въглищата в производството на електрическа енергия в Германия до момента е към 40 %.

В страната (а и отвън нея) сега се водят съществени разногласия във връзка периодите за затварянето на централите на въглища. В Германия тези разногласия откриха израз и в договарянията за сформиране на ново съдружно държавно управление. В същото време няма никакви подозрения, че този развой ще се състои, без значение от това какви периоди се показват, а и без значение от това в каква посока ще тръгнат гласоподавателите, разясняват някои анализатори.

Консервативният метод, към която се придържат ХДС и Свободната демократична партия се състои в това, че бързият отвод от мощностите на въглища ще наруши енергийната сигурност и ще докара до това Германия да внася електрическа енергия от Полша.

В същото време „ Зелените “ упорстват за ясни периоди за отхвърли въглища и това намира отражение в обществеността. По този мотив наскоро в Мюнхен бе извършен референдум, на който жителите на града трябваше да решат „ да бъде, или да не бъде “ единствената централа на въглища в града. Според резултатите от гласуването, 60,2 % се оповестиха за затваряне, само че този % се отнася за общо дали своят вот едвам 17,8% от имащите право на глас. Въпреки това и без значение от диалозите на национално равнище, резултатите от референдума се считат за законни и по този начин до края на 2022 година електроцентралата ще би трябвало да приключи работа. Става въпрос за Топлоелектрическа централа Heizkraftwerk Nord, благосъстоятелност на локална компания, с открита мощ от 900 МВт.

Във връзка с полемиката дали би трябвало, или не да се затворят ТЕЦ-овете на въглища в Германия, Agora Energiewende е подготвила къс разбор, съгласно който Германия може да затвори 20 от най-старите електроцентрали (8,4 ГВт), работещи с кафяви въглища в най-кратки периоди до 1 януари 2020 година и освен това без опасност за енергостнабдяването. Страната даже няма да стане нето вносител на електрическа енергия, считат създателите на изследването. https://www.agora-energiewende.de/de/presse/agoranews/news-detail/news/kurzfristige-stilllegung-von-84-gigawatt-alter-braunkohlekraftwerke-gefaehrdet-versorgungssicherheit-nicht/News/detail/

Това от своя страна ще даде опция да се понижи разликата сред задачите за понижаване на изхвърлянето на парникови газове през 2020 година и плануваните за този интервал цели – като да вземем за пример понижаване на излъчванията с 40% спрямо 1990 година

Трябва да се означи, че В Германия става въпрос за извеждане от употреба към края на 2022 година от 10,8 ГВт мощности от АЕЦ, а през 2023 година към този момент е планувано затварянето на 2,7 ГВт електроцентрали, работещи въз основата на въглища. С други думи става въпрос общо за значителен дял от генериращи мощности. Вземането на решение не е елементарно, макар че на пръв взор наподобява предрешено. За съпоставяне в този момент в Германия в системата има 199,5 ГВТ „ обичайни “ мощности плюс към 100 ГВТ „ нови “ ВЕИ.

Моделът на Agora Energiewende (вижте изследването през линка по-горе) демонстрира, че извеждането от употреба на всички посочени обекти, включително 9,4 ГВт въглищни централи „ над проекта “ няма да се отрази отрицателно на надеждността на енергоснабдяването, в това число и при изискванията на най-лош (Worst Case) сюжет, в който слънчевите и вятърните електроцентрали съвсем не създават електрическа енергия в разстояние на избран интервал от време.

Причината е съществуването на непотребни мощности. Така да вземем за пример в Германия в системата се намират 25 ГВт газови електроцентрали, кито на практика не са и задействани. Извеждането на въглищните електроцентрали може да сътвори стопански тласъци за реанимацията им. За застраховане на надеждността, съгласно сюжета на Agora, би трябвало да се построят още към 4 ГВт нови газови електроцентрали.

Към актуалният миг Германия е един от най-големите нето експортьори на електрическа енергия. Според множеството разбори износът пораства, а вносът спада.

Така да вземем за пример, съгласно данните, през 2016 година са продадени към 8% от създаденото електричество, а позитивното салдо е 57,3 ГВтч. Прогнозата е, че през 2017 година то ще се усили с още 10 %.

Като се има поради, че въглищата в производството на електрическа енергия съставлява към 40%, в действителност излиза наяве, че съгласно по този начин обрисуваният проект Германия ще може да се насочи към произвеждане на така наречен чиста продукция.

Според изчисленията на Agora, при затварянето на мощностите от 8,4 % на кафяви въглища през 2020 година ще докара до понижаване на позитивното салдо от експорта два пъти, само че Германия както и преди ще остане експортьор на електрическа енергия. Плановото затваряне на АЕЦ през 2023 година ще докара до нулиране на комерсиалния баланс, само че не и появяването на нужда от импорт.

Разибра се, единствено бъдещето ще покаже дали този сюжет е изпълним.

Известно време след проучването на Agora, институцията за запазване на околната среда в Германия също излезе с отчет, съгласно който страната може да реализира задачите за запазване на климата, единствено при положение на понижаване на производството на електрическа енергия от ТЕЦ-овете, работещи с въглища. Предложението е до 2020 година откритата мощ на централите да бъде понижена до общо 35 ГВт. https://www.umweltbundesamt.de/publikationen/kohleverstromung-klimaschutz-bis-2030

В сходство с Плана за отбрана на климата, изхвърлянията на излъчвания от енергийния бранш към 2030 година не би трябвало да надвишават 175-183 млн.тона СО2. Намалението е с 61-62 % спрямо 1990 година За съпоставяне, през 2015 година те са били 347 млн. тона.

Освен това, след излизането на АЕЦ през 2022 година, затварянето на ТЕЦ-овете би трябвало да продължи и към 2030 година откритата им мощ би трябвало да е 19 ГВт.

В отчетът се предлага по-активно развиване на ВЕИ. В краткосрочните проекти за развиване на слънчевата и вятърната енергетика се предлага повишение на мощностите до 4 ГВт годишно за всяка от технологиите, а за офшорната вятърна енергетика – до 1 ГВт годишно.
Делът на възобновимите източници в потреблението на електрическа енергия би трябвало да съставлява, както следва – най-малко 50% през 2025 година, най-малко 70 % през 2035 година. и 100 % през 2050 година

Въпреки че тези хрумвания набират известност, само че има и анализатори, които не са толкоз огромни оптимисти.