Последният нацист чака своята присъда в Хамбург
Германия продължава да търси последните живи палачи, които са служили в концентрационните лагери през Втората Световна война. Преди няколко години съдът в Хамбург повдигна обвиняване на по този начин наречения „ кървясъл счетоводител “, чиято съществена функционалност е да разказва и подрежда парите и полезностите на евреите, преди да влязат в лагера. Историята на последния наказан нацист като че ли щеше да постави завършек на една доста мъчителна и историческа рана за страната.
На 23 юли съдът публично повдига обвиняване на Бруно Дей. Неговото обвиняване е за подкрепяне на 5230 убийства. Според New York Times, възрастният мъж (вече на 93 години) е бил едвам 17-годишен, когато стартира да работи в концентрационният лагер в Щутхов. Като невръстен в интервала от 1944 до 1945 година е наказан от съд за малолетни и лежи в по-лек режим през идващите две години. Желанието и нуждата за правдивост не стопира немския съд да организира делото даже по време на пандемия. Обвинението е повдигнато за всяка породена гибел в лагера. 93-годишният дъртак идва на инвалидна количка и съгласно слуховете съдействал по всеки вероятен метод на управляващите.
Макар и към този момент да няма доста смисъл от присъда, някои критици са разочаровани от обстоятелството, че подсъдимият не е намерил задоволително храброст, с цел да признае грешките си или да се опита да се сдобри с жертвите. За мнозина това дело е показно и едвам тогава може да се смята за наказателно. През последните години се търсят всички нацисти, които може да са взели участие или съдействали за кървавата статистика. Наказанието на Бруно е и обръщение за засилващите се десни екстремисти в страната.
В правосъдната зала Дей споделя, че е тъкмо толкоз отговорен, колкото и жертва. Преди да завърши делото, подсъдимият моли съда да изслуша и неговата част от историята, тъй като никой не е просто отговорен или просто почтен. Бруно споделя, че е бил заставен да работи като надзирател и осъществяването на заповеди подсигурило неговото оцелявани. За жал няма никой, който да удостовери или упрекна един от последните нацисти. Голяма част от тогавашните му „ сътрудници “ към този момент не са измежду живите. Съдия Ане Меяър Гьоринг обаче е на друго мнение:
„ Все още виждате себе си като наблюдаващ, а не като участник в основаването на този човешки пъкъл. Не сте следвали заповеди, с цел да правите такова закононарушение и в никакъв случай не е трябвало да се намесвате в него. “
По време на Студената война може да се забележи изчезналата присъда на всички нацисти, които правят редица закононарушения. Съдът тогава не се намесва. Промяната на настроенията обаче се вижда все по-често в последните години. Не е ясно каква тъкмо е била ролята на Бруно Дей. Не би трябвало да забравяме, че в края на войната безусловно всеки юноша, който може да държи оръжие е заставен да го носи – свободата била далечна фикция. Според съда, ролята на Бруно била да подсигурява, че никой няма да успее да избяга по време на изтезанията. Неговият лагер е и един от първите, които се откриват отвън границата на Германия.
Щутхов се трансформира доста, откакто газовата камера стартира да работи през 1944 година Това е последният освободен лагер и се откриват задоволително очевидци, които да познаят някогашния надзирател. Оцелелите описват, че мнозина са умрели от електрическият потрес по оградата, били принуждавани да събират костите на околните и постоянно били преследвани от нацистите в нулеви температури. Бруно Дей не отхвърля да е чувал виковете на хора в газовата камера, признава, че е виждал и по какъв начин се вадят труповете и се носят в крематориумите. Кълне се пред съда, че в никакъв случай не е употребява оръжието си, само че все пак живее останалите 76 години от живота си с виковете и призраците на жертвите си. Някои от очевидците отхвърлят да одобряват извинението на пазача и декларират, че нямат потребност от него. Адвокатът на Дей – Стефа Ватеркамп задава един различен въпрос на съда:
„ Как може 18-годишен да се опълчи в обстановка като тази? “
Не можем да отхвърляме осъществените зверства и както виждаме, международната памет продължава да помни действието към този момент цели 75 години. Бруно Дей също го помни и употребява правото си да приказва по този начин:
„ Показанията на очевидците и експертните оценки ми помогнаха да осъзная цялостната картина на ужаса и страданието. Днес желая да се извиня на всички, които са минали през този пъкъл и тази полуда. Дела като това не би трябвало да се случват в никакъв случай повече. “
Заглавна фотография: By Anonymous photographer from the Auschwitz Erkennungsdienst. Several sources believe the photographer to have been SS officers Ernst Hoffmann or Bernhard Walter, who ran the Erkennungsdienst. – The source of this version is The Daily Beast. Also see Auschwitz Album, Yad Vashem., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82421763
