Германия не е „болният човек на Европа“, заяви президентът на Bundesbank
Германия „ не е болният човек на Европа “, това е „ неверна диагноза “ и „ немският стопански модел не е стар “.
Това споделя президентът на централната банка на страната Йоахим Нагел по време на изявление за вестник Ханделсблат, представено от международните организации. По този метод немският централен банкер разяснява техническата криза, в която се намира страната му, чиито стопански прогнози наподобяват мрачни.
Преди два дни Ханс-Вернер Зин, почетен президент на института Ifo, съобщи пред CNBC, че Германия още веднъж е „ болният човек “ на Европа.
По думите му, провокациите в най-силната стопанска система в Европейски Съюз, изключително във връзка с енергийната тактика, могат да се употребяват от по-популярните десни партии.
Прозвището " болният човек на Европа " се появи още веднъж през последните седмици, защото индустриалното произвеждане във водещата стопанска система продължава да се задъхва, а страната се бори с високите цени на силата.
Ръководителят на Бундесбанк обаче е оптимист в вероятностите си. " Трябва да сме по-уверени в себе си “, показва той пред Ханделсблат. " В съпоставяне с други страни Германия е в добра позиция като цяло, а освен във връзка с заетостта и устойчивостта на дълга. Не би трябвало да разрешаваме марката " Произведено в Германия “ да бъде омаловажавана. Германският стопански модел не е стар, само че се нуждае от актуализация ", споделя още Нагел. Той приказва за нуждата от ръководство на енергийния преход, разбиране на цифровизацията и нуждата интернационалните търговски връзки да станат по-устойчиви. Нагел обаче е срещу продължаването на дотациите за електрическа енергия за немската промишленост, предложение, което сега се разисква от водещи политици.
В същото време Институтът за международна стопанска система (IfW) ревизира надолу прогнозата си за Брутният вътрешен продукт на Германия, като към този момент чака той да се намали с 0,5% за 2023 година, вместо с по-рано плануваните 0,3%.
От IfW показват, че макар намаляването на проблемите по веригите на доставките, не се чака нов подтик до края на годината, който да преобърне отрицателната наклонност. За 2024 година прогнозата също беше намалена, като вместо растеж от 1,8%, упованията са Брутният вътрешен продукт на най-голямата стопанска система в Европа да нарасне с 1,3%. Относно опцията Европейската централна банка (ЕЦБ) да увеличи още веднъж лихвените проценти в борбата си с инфлацията в еврозоната, Нагел акцентира, че банкерите ще вземат решение въз основа на наличните данни.
Следващото съвещание на управителния орган на ЕЦБ е планувано за 14 септември, като през вчерашния ден банкерите предизвестиха вложителите, които преобладаващо залагат против повишение на лихвения %, че нарастването на разноските по заемите е измежду вариантите на масата.
Това споделя президентът на централната банка на страната Йоахим Нагел по време на изявление за вестник Ханделсблат, представено от международните организации. По този метод немският централен банкер разяснява техническата криза, в която се намира страната му, чиито стопански прогнози наподобяват мрачни.
Преди два дни Ханс-Вернер Зин, почетен президент на института Ifo, съобщи пред CNBC, че Германия още веднъж е „ болният човек “ на Европа.
По думите му, провокациите в най-силната стопанска система в Европейски Съюз, изключително във връзка с енергийната тактика, могат да се употребяват от по-популярните десни партии.
Прозвището " болният човек на Европа " се появи още веднъж през последните седмици, защото индустриалното произвеждане във водещата стопанска система продължава да се задъхва, а страната се бори с високите цени на силата.
Ръководителят на Бундесбанк обаче е оптимист в вероятностите си. " Трябва да сме по-уверени в себе си “, показва той пред Ханделсблат. " В съпоставяне с други страни Германия е в добра позиция като цяло, а освен във връзка с заетостта и устойчивостта на дълга. Не би трябвало да разрешаваме марката " Произведено в Германия “ да бъде омаловажавана. Германският стопански модел не е стар, само че се нуждае от актуализация ", споделя още Нагел. Той приказва за нуждата от ръководство на енергийния преход, разбиране на цифровизацията и нуждата интернационалните търговски връзки да станат по-устойчиви. Нагел обаче е срещу продължаването на дотациите за електрическа енергия за немската промишленост, предложение, което сега се разисква от водещи политици.
В същото време Институтът за международна стопанска система (IfW) ревизира надолу прогнозата си за Брутният вътрешен продукт на Германия, като към този момент чака той да се намали с 0,5% за 2023 година, вместо с по-рано плануваните 0,3%.
От IfW показват, че макар намаляването на проблемите по веригите на доставките, не се чака нов подтик до края на годината, който да преобърне отрицателната наклонност. За 2024 година прогнозата също беше намалена, като вместо растеж от 1,8%, упованията са Брутният вътрешен продукт на най-голямата стопанска система в Европа да нарасне с 1,3%. Относно опцията Европейската централна банка (ЕЦБ) да увеличи още веднъж лихвените проценти в борбата си с инфлацията в еврозоната, Нагел акцентира, че банкерите ще вземат решение въз основа на наличните данни.
Следващото съвещание на управителния орган на ЕЦБ е планувано за 14 септември, като през вчерашния ден банкерите предизвестиха вложителите, които преобладаващо залагат против повишение на лихвения %, че нарастването на разноските по заемите е измежду вариантите на масата.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ