Урок по демокрация от немските Свободни демократи за българските им колеги
Германия най-вероятно няма да има ново държавно управление и отива към предварително парламентарни избори. Политическата рецесия в страната стресира огромна част от европейските водачи, които приканиха за решаването й.
В центъра на тази пресилена суматоха обаче се пропуща нещо значително – успеха на правилата над станалите съвременни в последно време „ исторически взаимни отстъпки “.
Един от огромните спечелили на последния парламентарен избор – Свободните демократи на Кристиан Линднер, които завоюваха 10.6% на изборите, избраха да изоставен съдружните договаряния, заради противоречие с изборната им стратегия.
„ По-добре да не управляваме страната, в сравнение с да вършим това по неверен метод. Днес, след седмици на договаряния, ние имаме пред себе си лист с безчет несъгласия, открити въпроси и несъвместими цели “, уточни Линднер, с което бързо се трансформира в воин на десните в разнообразни краища на Европа.
А когато приказваме за несъгласия на такова високо равнище, като договарянията за сформиране на немско държавно управление, можем да бъдем уверени, че те в действителност са съществени. Свободните демократи да вземем за пример упорстваха за по-малко обществени разноски и понижаване на данъчната тежест върху бизнеса и жителите, каквото се чака от техните гласоподаватели. Разбира се, не го получиха.
Различията сред Свободните демократи от една страна и Християндемократите и Зелените от друга избуяха и по въпроса с миграцията, откакто първите упорстват за приемане на законодателство по въпроса, а другите са за продължение на политиката за приемане на от ден на ден мигранти.
Другият по-малък в електорално отношение участник в съдружните договаряния – „ Зелените “, упорстваха за регулации върху енергийната индустрия и затваряне на ТЕЦ-ове, което няма по какъв начин да бъде подкрепено от една дясна партия.
С това не се изчерпват несъгласията в договарянията за коалиция „ Ямайка “. Свободните демократи на Кристиан Линднер обаче демонстрираха, че цената на компромиса, пък бил той и исторически, от време на време е прекомерно висока, изключително когато опонира директно на това, за което са дали своят вот гласоподавателите ти. Урок, който не е зле да научат и българските им сътрудници, които се самоопределят като десни.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
В центъра на тази пресилена суматоха обаче се пропуща нещо значително – успеха на правилата над станалите съвременни в последно време „ исторически взаимни отстъпки “.
Един от огромните спечелили на последния парламентарен избор – Свободните демократи на Кристиан Линднер, които завоюваха 10.6% на изборите, избраха да изоставен съдружните договаряния, заради противоречие с изборната им стратегия.
„ По-добре да не управляваме страната, в сравнение с да вършим това по неверен метод. Днес, след седмици на договаряния, ние имаме пред себе си лист с безчет несъгласия, открити въпроси и несъвместими цели “, уточни Линднер, с което бързо се трансформира в воин на десните в разнообразни краища на Европа.
А когато приказваме за несъгласия на такова високо равнище, като договарянията за сформиране на немско държавно управление, можем да бъдем уверени, че те в действителност са съществени. Свободните демократи да вземем за пример упорстваха за по-малко обществени разноски и понижаване на данъчната тежест върху бизнеса и жителите, каквото се чака от техните гласоподаватели. Разбира се, не го получиха.
Различията сред Свободните демократи от една страна и Християндемократите и Зелените от друга избуяха и по въпроса с миграцията, откакто първите упорстват за приемане на законодателство по въпроса, а другите са за продължение на политиката за приемане на от ден на ден мигранти.
Другият по-малък в електорално отношение участник в съдружните договаряния – „ Зелените “, упорстваха за регулации върху енергийната индустрия и затваряне на ТЕЦ-ове, което няма по какъв начин да бъде подкрепено от една дясна партия.
С това не се изчерпват несъгласията в договарянията за коалиция „ Ямайка “. Свободните демократи на Кристиан Линднер обаче демонстрираха, че цената на компромиса, пък бил той и исторически, от време на време е прекомерно висока, изключително когато опонира директно на това, за което са дали своят вот гласоподавателите ти. Урок, който не е зле да научат и българските им сътрудници, които се самоопределят като десни.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ