Германия, болният човек на Европа, е на път да приключи

Германия, болният човек на Европа, е на път да завърши едно тримесечие, което би предпочела да не помни. Първите три месеца на 2024 година евентуално означиха второто следващо тримесечие на икономическо стесняване и за цялата година се чака да докара до дребен или никакъв напредък. Неговата индустриална мощност се трансформира в пасив, като търсенето към момента е потиснато, а деглобализиращият се свят го ограби от лостове като китайския експорт, евтиния съветски газ и надеждната гаранция за сигурност от Съединени американски щати.Франция, чиято стопанска система, ръководена от търсенето, нормално се развива, когато Германия изостава, реализира слаб напредък макар възходящия бюджетен недостиг, защото по-високите лихвени проценти хапят. Оптимизмът, че рецесията може да бъде избегната, се смекчава от анемичните вложения и растежа на продуктивността.  Това оставя последния огромен водач, останал имобилен - Италия, където чиновниците на Джорджия Мелони се опълчват на мрака, като чакат брутният вътрешен артикул да нарасне с към 1% тази година. Това би било по-добро от междинното за Германия, Франция, Холандия и еврото и би било в сходство с представянето на Италия от 2019 година макар историята на невисок напредък, висок дълг и нестабилна политика. Наред с сходни на Испания и Португалия, които след години на рецесии се радват на по-висока конкурентоспособност и напредък на износа, съгласно изследване на ING, възобновяване на Италия е подтик за Европа.   Проблемът е, че има и признаци на неприятно здраве или това, което италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети неотдавна назова „ болежка в стомаха “. Той имаше поради Superbonus, данъчен заем за екологично чисти поправки на домове на стойност 110% от тяхната цена, който докара до огромен прилив за жилищни вложения и изигра забележителен удар в Италия след пандемията. Икономистът от Financiere de la Cite Николас Гьотцман пресмята, че супербонусът — на стойност умопомрачителните 107 милиарда евро (116 милиарда долара) възможни вложения — е добавил към 15 пъти повече към Брутният вътрешен продукт на еврозоната като италиански вложения в строителни материали, в сравнение с цялата немска стопанска система от края на 2019 г.      Не всичко е обречено и тъмно: има признаци за по-добро доверие на потребителите и по-високи заплати, а финансовите пазари към момента не оказват напън върху италианския дълг. Очакването, че лихвените проценти са достигнали своя връх, съчетано с отстъплението на инфлацията, води до понижаване на залозите за криза.Но най-важното е, че Италия към момента има по-голяма възможност да се забави, в сравнение с да надмине тази година, добавяйки към паниката на европейските чиновници по отношение на дълготрайната разлика сред Европа и стопанската система на Съединени американски щати, която би трябвало да нарасне с 2% тази година. Енрико Лета, някогашен италиански министър председател, който беше определен от Брюксел да напише отчет за бъдещето на единния европейски пазар, предходната седмица сигнализира по този въпрос. Говоренето на вложителите за меко приземяване няма да значи доста в Европа с по-висок дълг и по-висока инфлация, която не може да обезпечи по-голям напредък.Как може да наподобява по-добрият път към възобновяване? Едната е Италия — и Европа — да реализират триумф с фондовете за възобновяване от пандемия, предопределени да лекуват белезите от Covid и да влагат в бъдещето. Рим е похарчил 45,7 милиарда евро, или по-малко от половината от полученото финансиране, което не е задоволително. Европа има големи капиталови потребности — в това число 620 милиарда евро годишно за климатичния преход — и по-успешното използване на пандемичните фондове значи по-голям късмет да бъдат стартирани други нужни начинания за разноски, като да вземем за пример за защита. Това също би компенсирало повече от връщането на супербонуса, добавяйки евентуално 2,5 процентни пункта към растежа на италианския Брутният вътрешен продукт до 2026 г.