Германец поиска 68 000 лв. от прокуратурата заради присъда за шпионаж в България от 1983 г.
Германецът Вили Бенкер е изискал обезщетение от над 68 000 лв., тъй като преди 37 години е бил нелегално арестуван, упрекнат и наказан за шпионаж в България, заяви правният уебсайт.
Бенкер твърди, че е станал жертва на " инсталиран развой " през 1983 година, в който единствената цел е била да бъде наказан, с цел да бъде по-късно сменен с българин, вкаран по същото време в затвор в Германия.
Преди дни Софийският градски съд е отхвърлил желае му против прокуратурата, откакто е решил, че е безпочвен, а и е погасен по отминалост.
От решението на арбитър Мария Кузманова от Софийски градски съд излиза наяве, че германецът е бил задържан на 14 октомври 1982 година и до 2 февруари 1983 година е държан в следствения арест в София. След това е изместен в пандиза, а делото против него бързо е завършено и той е наказан на 6 години затвор за шпионаж и за рушвет на длъжностно лице. На 27 април 1983 година Бенкер е освободен след декрет на Държавния съвет за опрощение и е сменен с наказан в Германия българин.
Преди 3 години той е завел дело против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Година по-късно то е било прекъснато заради недопустимост на желае, само че Софийският апелативен съд (САС) е отменил определението с претекста, че фактически не е налице нелегално обвиняване, защото присъдата не е била анулирана, а в противен случай - влезнала е в действие, само че въпросът е по съществото на разногласието и не е трябвало делото да бъде прекратявано, а съдът да се произнесе по него с решението си. Отделно САС отбелязва, че градският съд е трябвало да даде инструкции на Бенкер да посочи дали претендира обезщетение на претърпените вреди по специфичния ред на ЗОДОВ или по общия - член 45 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД).
След това арбитър Кузманова е дала опция на германеца да уточни съответните дейности или бездействия на прокуратурата, какво е трябвало да бъде осъществено или пък не е било сторено и вследствие на това е претърпял твърдените от него вреди.
Бенкер и юристът му Дунав Савов, който по времето, когато германецът е арестуван и наказан, е бил следовател , обаче не сочат такива доказателства, а само, че задържането му е било нелегално, защото не е направил закононарушенията, за които е бил упрекнат и наказан, както и че изискванията в следствения арест и в Софийския затвор са били непоносими. Чужденецът декларира също, че е бил нелегално лишен от независимост за 164 дни в " скалъпено наказателно произвеждане ", като доказателство за това съгласно него е писмо на зам.-министъра на вътрешните работи от 12 април 1983 година, с предложение за размяната му с наказания в Германия българин и последвалия декрет за помилването на Бенкер.
Решението на съда да откаже да се търси обезщетение от прокуратурата обаче не е дефинитивно и той може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Бенкер твърди, че е станал жертва на " инсталиран развой " през 1983 година, в който единствената цел е била да бъде наказан, с цел да бъде по-късно сменен с българин, вкаран по същото време в затвор в Германия.
Преди дни Софийският градски съд е отхвърлил желае му против прокуратурата, откакто е решил, че е безпочвен, а и е погасен по отминалост.
От решението на арбитър Мария Кузманова от Софийски градски съд излиза наяве, че германецът е бил задържан на 14 октомври 1982 година и до 2 февруари 1983 година е държан в следствения арест в София. След това е изместен в пандиза, а делото против него бързо е завършено и той е наказан на 6 години затвор за шпионаж и за рушвет на длъжностно лице. На 27 април 1983 година Бенкер е освободен след декрет на Държавния съвет за опрощение и е сменен с наказан в Германия българин.
Преди 3 години той е завел дело против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Година по-късно то е било прекъснато заради недопустимост на желае, само че Софийският апелативен съд (САС) е отменил определението с претекста, че фактически не е налице нелегално обвиняване, защото присъдата не е била анулирана, а в противен случай - влезнала е в действие, само че въпросът е по съществото на разногласието и не е трябвало делото да бъде прекратявано, а съдът да се произнесе по него с решението си. Отделно САС отбелязва, че градският съд е трябвало да даде инструкции на Бенкер да посочи дали претендира обезщетение на претърпените вреди по специфичния ред на ЗОДОВ или по общия - член 45 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД).
След това арбитър Кузманова е дала опция на германеца да уточни съответните дейности или бездействия на прокуратурата, какво е трябвало да бъде осъществено или пък не е било сторено и вследствие на това е претърпял твърдените от него вреди.
Бенкер и юристът му Дунав Савов, който по времето, когато германецът е арестуван и наказан, е бил следовател , обаче не сочат такива доказателства, а само, че задържането му е било нелегално, защото не е направил закононарушенията, за които е бил упрекнат и наказан, както и че изискванията в следствения арест и в Софийския затвор са били непоносими. Чужденецът декларира също, че е бил нелегално лишен от независимост за 164 дни в " скалъпено наказателно произвеждане ", като доказателство за това съгласно него е писмо на зам.-министъра на вътрешните работи от 12 април 1983 година, с предложение за размяната му с наказания в Германия българин и последвалия декрет за помилването на Бенкер.
Решението на съда да откаже да се търси обезщетение от прокуратурата обаче не е дефинитивно и той може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ