Гергьовден е! Традицията повелява: Първото родено през годината мъжко агне да се заколи за трапезата
Гергьовден е един от най-важните празници за Българите и бележи началото на лятото и новата стопанска година и пробуждането на природата. Той се отпразнува на 6 май - в разгара на пролетта и по тази причина празникът се назовава още Зелен Георги или Цветен Георги.
Прочетете още
Празникът е толкоз значим за нас, тъй като се празнува и денят на мъченикът Свети Георги, който в националните показа е настойник на овчарите и стадата. Наред с това се празнува и, празникът на храбростта и на българската войска.
Свети Георги е страдалец, с който фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и претекстовете на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възвръща хармонията на битието.
В традицията Св. Георги постоянно е показан като конник, който освен побеждава змея, само че и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е построен и обликът му в националните песни, а даже и в иконографията.
Подготовката за Гергьовден стартира още от предния ден,като се подхваща месенето на обредните хлябове. Момата, която меси би трябвало да е облечена празнично по традиция, а най-големият хляб се назовава на Св. Георги. На 5-ти май момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона и другите постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир и други.
Гергьовският курбан
На Гергьовден наложително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се назовава „ гергьовско агне “.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които авансово се дава на агнето, с цел да има задоволеност, изобилие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, с цел да ражда земята повече.
Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето „ отиде гладно на оня свят “, стадото няма да има приплод.
Празничната софра
На този ден към празничната софра се събират всички близки родственици, прекаждат я, а на масата би трябвало да участват млечни артикули, дроб сърма, свеж чесън и лук, баница, вино, варено жито и ритуален самун.
Веселят се и пеят песни: " Св. Георги обикаля нивите ", " Здравец за Гергьовден ", " Венец за агънцата ". След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
Обичаи за здраве и обич
Обичай за Гергьовден е всички на празника да са закичени със свежи клончета, стръкове или цветя, тъй като се има вяра, че силата на пролетната зеленина се придвижва и върху хората.
Имен ден честват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им.
Прочетете още
Празникът е толкоз значим за нас, тъй като се празнува и денят на мъченикът Свети Георги, който в националните показа е настойник на овчарите и стадата. Наред с това се празнува и, празникът на храбростта и на българската войска.
Свети Георги е страдалец, с който фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и претекстовете на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възвръща хармонията на битието.
В традицията Св. Георги постоянно е показан като конник, който освен побеждава змея, само че и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е построен и обликът му в националните песни, а даже и в иконографията.
Подготовката за Гергьовден стартира още от предния ден,като се подхваща месенето на обредните хлябове. Момата, която меси би трябвало да е облечена празнично по традиция, а най-големият хляб се назовава на Св. Георги. На 5-ти май момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона и другите постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир и други.
Гергьовският курбан
На Гергьовден наложително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се назовава „ гергьовско агне “.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които авансово се дава на агнето, с цел да има задоволеност, изобилие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, с цел да ражда земята повече.
Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето „ отиде гладно на оня свят “, стадото няма да има приплод.
Празничната софра
На този ден към празничната софра се събират всички близки родственици, прекаждат я, а на масата би трябвало да участват млечни артикули, дроб сърма, свеж чесън и лук, баница, вино, варено жито и ритуален самун.
Веселят се и пеят песни: " Св. Георги обикаля нивите ", " Здравец за Гергьовден ", " Венец за агънцата ". След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
Обичаи за здраве и обич
Обичай за Гергьовден е всички на празника да са закичени със свежи клончета, стръкове или цветя, тъй като се има вяра, че силата на пролетната зеленина се придвижва и върху хората.
Имен ден честват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ