Гергана Романска е родена на 30 август в Гоце Делчев.

Гергана Романска е родена на 30 август в Гоце Делчев. Завършила е Начална учебна педагогика с непознат език в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като начална учителка в столичното 93-то приблизително учебно заведение " Александър Теодоров-Балан ".

" Искам да оставя парченце от себе си във всеки един възпитаник "

" Учителят е артист, арбитър, доктор, другар, образец за подражателство "

- Гергана, от една година си начална учителка. Какви са първите ти усещания от специалността?

- И аз, като един първокласник, пристъпих несигурно в класната стая, само че незабавно разбрах, че няма по-невероятна специалност. Тя е динамична и доста прочувствена.

- А по какъв начин и по кое време реши, че искаш да си учителка?

- Още когато бях ученичка, желаех смяна в образованието. Реших, че аз мога да допринеса за тази смяна. Майка ми е всеотдайна учителка и тя ме стимулира и ме въодушевява и аз да бъда такава. Хората доста постоянно споделят, че учителската специалност не е избор, а предопределение. Аз считам, че това е моето предопределение в живота.

- Какво ти харесва в тази специалност?

- Харесва ми работата с деца. Чувството на задоволеност от обучаването и възпитаването на тези дребни хора. Оставяш по парченце от себе си във всеки един възпитаник и го виждаш по какъв начин израства и се развива като персона и става човек.

- Учителка си на първи клас. Какво е да работиш с дребни деца, преди малко прекрачили прага на учебното заведение, които занапред откриват света и знанието за себе си?

- С една дума - забавно. Тяхното безспирно любознание към заобикалящия ги свят ги трансформира в същински откриватели, впускащи се в завършения, търсейки познания. А за мен е наслаждение да ги поведа по пътя на знанието, да им оказвам помощ и да ги направлявам. Уникално е възприятието да бъдеш част от този развой на разширение на техния светоглед.

- Кое е най-важното, на което искаш да научиш учениците си?

- Искам да ги науча на всичко това, което ще им бъде належащо освен в учебно заведение, само че и в живота. Най-вече на това да бъдат хора, да си оказват помощ, да се поддържат и да умеят да ползват всяка от скъпите добродетели. Да бъдат положителни.

- Как мислиш, има ли разлика сред поколенията - твоето и на твоите възпитаници?

- Разбира се. Всяка година хората се трансформират и се трансформират и полезностите. Когато бях на възрастта на моите възпитаници, животът беше по-спокоен и не бяхме толкоз подвластни от технологиите. Учеха ни да бъдем търпеливи, сдържани, толерантни, до момента в който тези качества при някои от днешните деца липсват.

- А какви качества съгласно теб би трябвало да има един преподавател?

- Един преподавател би трябвало да има доста качества, като преди всичко би трябвало да бъде толерантен към своите възпитаници. Да бъде предан на работата си. Да обича специалността си и това, което прави. Учителят е артист, арбитър, доктор. Той е другар. Той е образец за подражателство.

- Уважавани ли са учителите от обществото през днешния ден? И с какви проблеми се сблъскват?

- Учителската специалност е и постоянно ще бъде уважавана, само че обществото през днешния ден я приема за даденост. Пътят на учителя е посипан с компликации. Сблъскваме се с доста трудности, само че те не би трябвало да са спънка пред нашата цел да обогатяваме младото потомство.

- В навечерието на 24 май сме. С какви усеща посрещаш този ден?

- С горделивост, признателност и наслада. Гордея се, че съм българка, че мога да пиша и чета на български и да изучавам децата на родния език. На този ден честваме делата на всички тези хора, съдействали за развиването на българската култура и просвета, и съм признателна на всички тях. Радвам се, че имаме такива празници, които ни " разсънват " и ни напомнят кои сме.

- Да, честваме св. Кирил и Методий. Но ценим ли задоволително тяхното дело? Съхраняваме ли езика си, или в плен на модата елементарно го замърсяваме с непознати думи и непознати букви?

- Всеки от нас би трябвало да бъде признателен за това, че България, въпреки и дребна страна, има собствен личен език и книжовност. Великото дело на двамата братя би трябвало да бъде съхранявано и ценено от идните генерации. Аз като преподавател се стремя да предам на своите възпитаници любовта към родния език. Но все пак навлезлите в нашия живот технологии оказват отрицателно въздействие върху достоверността на нашия език.

- Обичаш ли българската книга? Кой е обичаният ти създател?

- Обичам всяка българска книга, оценявам всеки български роман и стихотворение. Любимият ми създател е Пейо Яворов. Неговата лирика е пропита с бездънен смисъл и " прозрения " за " безконечните въпроси, що никой век не позволи ".

- За какво намираш или не намираш време?

- През свободното си време сядам с хубава книга, ходя на спектакъл или се разхождам в някоя изложба. Иска ми се да намирам повече време за пътувания.

- Какво най-вече цениш у хората?

- Искреността е качеството, което оценявам най-вече у хората.

- Ако би трябвало да се опишеш с пет думи, то ти си...

- Колкото и нескромно да звучи, дефинирам себе си като борбена, великодушна, решителна, всеотдайна, целеустремена.

- Имаш ли обичана мисъл, която следваш?

- " Cogito ergo sum " - " Мисля, затова живея " - Рене Декарт. Това е обичаната ми мисъл, която се стремя да последвам.

- А светла персона, която те въодушевява?

- Има доста велики хора, които ме въодушевяват. Но на този въпрос бих дала отговор единствено по един метод - моята майка. За мен тя е светлината, която ми демонстрира верния път и ме поддържа за всяко решение в моя живот. Тя е прелестна майка, мощна жена и неповторим преподавател. Всичко, което в миналото желая да бъда.

- Твоето обръщение към читателите на ДУМА?

- Дерзайте! Не спирайте да търсите познания! Помнете и се гордейте, че сте българи.