Българска изследователка със статия в списание Science
Гергана Даскалова е докторант в Единбургския университет В България се размиват границите сред природозащитник и еколог Гергана Даскалова е докторант по екология в Единбургския университет и преди няколко седмици нейна публикация беше оповестена в едно от най-престижните научни списания в света - Science. Изданието показва най-новите открития по света и изявленията в него минават през доста непоколебим надзор от страна на редакторите.
Гергана е отпред на екип от учени от няколко институции по света, които изследват резултатите на намаляването на площта на горите върху изобилието и разнообразието на разнообразни типове растения и животни по света през последните 150 години, откривайки загуби, както и нараствания на биоразнообразие. За изводите от изследването си еколожката споделя: „ Биоразнообразието - другите растения и животни по света - постоянно се трансформира. Видовете, които виждаме, до момента в който се разхождаме в гората в този момент, евентуално са разнообразни от тези, които си спомняме от детството. За наша изненада открихме, че когато площта на горите понижава, следствията не постоянно са загуби на биоразнообразие. Вместо това, когато губим гори, настоящите промени в биоразнообразието се ускоряват. Промените в биоразнообразието на нашата планета са от голяма важност, тъй като те ще се отразят на това по какъв начин наподобяват горите и значимите за хората чист въздух и вода.” Гергана се възпламенява по науката още от дребна и признава, че екологията събира огромна част от ползите й и нещата, които са я вълнували в живота й. „ Израснах в пловдивското село Тюркмен, където за първи път се заинтересувах от птици и природа. Селското детство ми даде независимост и религия, че няма недостижими неща - качества, които ми помогнаха да се развия в науката”, споделя тя. Гергана взе участие и в други научни изявления. Изследванията за тях отварят доста порти пред нея и я водят на разнообразни места по света - „ от студената тундра в Северна Канада до горещата австралийска пустош”. В докторантурата си Даскалова учи по какъв начин световните промени на нашата планета се отразяват на биоразнообразието. „ Загубата на гори по света е една от най-големите и очевидни такива промени - множеството от нас са го виждали с очите си. Но преди не знаехме по какъв начин това се отразява на биоразнообразието не просто на едно място, а на колкото се може повече места по цялостен свят”, изяснява тя. Проучването на Гергана и екипа й е ориентирано към последствията от загубата на гори, които са извънредно отрицателни за биоразнообразието. Това важи и за страната ни. „ В България загубите на гори, където това не се е случвало от епохи, стават по-чести”, споделя еколожката, уточнявайки, че „ горите поддържат стотици типове растения и животни, които не могат да оцелеят на фона на обезлесяването, а без тях действието на цялата екосистема може да се срине”. „ На места с изсечени гори заплахата от наводнения е по-голяма, качеството на въздуха е по-лошо - все неща, които се отразяват и на хората. Дори и след това да се залесят още веднъж тези площи, завръщането на биоразнообразието може да отнеме десетилетия или епохи, а вместо предходните типично горски типове, може по-често да се срещат инвазивни и непознати типове, които не постоянно могат да поддържат същия тип екосистема, както преди да се изгубят вековните гори”, споделя Даскалова.
Като специалист с впечатляваща биография и работила в разнообразни точки по света, Гергана има своето мнение за зелените партии и придвижвания в България, чиито дейности постоянно са обект аргументирани остри рецензии. „ У нас границите сред „ еколог” и „ природозащитник” постоянно се размиват”. Мисля, че е значимо в изявленията, които вършим ние, еколозите в България и по света, да бъде доста ясно дали те са плод на проучвания на действителни данни, или на наши персонални мнения”, споделя Даскалова.
Гергана приема извънредно съществено ролята си на еколог и академик и изяснява, че тя е да проучва информацията, с която разполага и да направи резултатите налични за колкото се може повече хора - в това число политици и природозащитни организации. „ Така новостите от науката могат да намерят практическо приложение и да бъдат основата, на която се базират дейности по опазването на околната среда”, счита тя.
За публикацията
Проучени са данни за над 6000 места по света
Проучването на еколога Гергана Даскалова и екипа й по какъв начин разнообразието от растения и животни се трансформира вследствие загубата или трансформирането на техните горски местообитания е с впечатляващ мащаб. Учените са употребявали данни за над 6000 места по света за публикацията си, оповестена в научното списание Science. Проучването употребява две световни бази данни - BioTIME и Living Planet, които съдържат информация от учени, работещи по целия свят. Събирайки над 5 милиона наблюдения за разнообразни растения и животни и за измененията в площта на горите, екипът проучва световните резултати на загубата на гори за биоразнообразието. Едно от главните открития е, че някои резултати се случват директно след загубата на горите, до момента в който други стават очевидни чак след десетилетия.
Изтоник: trud.bg
Гергана е отпред на екип от учени от няколко институции по света, които изследват резултатите на намаляването на площта на горите върху изобилието и разнообразието на разнообразни типове растения и животни по света през последните 150 години, откривайки загуби, както и нараствания на биоразнообразие. За изводите от изследването си еколожката споделя: „ Биоразнообразието - другите растения и животни по света - постоянно се трансформира. Видовете, които виждаме, до момента в който се разхождаме в гората в този момент, евентуално са разнообразни от тези, които си спомняме от детството. За наша изненада открихме, че когато площта на горите понижава, следствията не постоянно са загуби на биоразнообразие. Вместо това, когато губим гори, настоящите промени в биоразнообразието се ускоряват. Промените в биоразнообразието на нашата планета са от голяма важност, тъй като те ще се отразят на това по какъв начин наподобяват горите и значимите за хората чист въздух и вода.” Гергана се възпламенява по науката още от дребна и признава, че екологията събира огромна част от ползите й и нещата, които са я вълнували в живота й. „ Израснах в пловдивското село Тюркмен, където за първи път се заинтересувах от птици и природа. Селското детство ми даде независимост и религия, че няма недостижими неща - качества, които ми помогнаха да се развия в науката”, споделя тя. Гергана взе участие и в други научни изявления. Изследванията за тях отварят доста порти пред нея и я водят на разнообразни места по света - „ от студената тундра в Северна Канада до горещата австралийска пустош”. В докторантурата си Даскалова учи по какъв начин световните промени на нашата планета се отразяват на биоразнообразието. „ Загубата на гори по света е една от най-големите и очевидни такива промени - множеството от нас са го виждали с очите си. Но преди не знаехме по какъв начин това се отразява на биоразнообразието не просто на едно място, а на колкото се може повече места по цялостен свят”, изяснява тя. Проучването на Гергана и екипа й е ориентирано към последствията от загубата на гори, които са извънредно отрицателни за биоразнообразието. Това важи и за страната ни. „ В България загубите на гори, където това не се е случвало от епохи, стават по-чести”, споделя еколожката, уточнявайки, че „ горите поддържат стотици типове растения и животни, които не могат да оцелеят на фона на обезлесяването, а без тях действието на цялата екосистема може да се срине”. „ На места с изсечени гори заплахата от наводнения е по-голяма, качеството на въздуха е по-лошо - все неща, които се отразяват и на хората. Дори и след това да се залесят още веднъж тези площи, завръщането на биоразнообразието може да отнеме десетилетия или епохи, а вместо предходните типично горски типове, може по-често да се срещат инвазивни и непознати типове, които не постоянно могат да поддържат същия тип екосистема, както преди да се изгубят вековните гори”, споделя Даскалова.
Като специалист с впечатляваща биография и работила в разнообразни точки по света, Гергана има своето мнение за зелените партии и придвижвания в България, чиито дейности постоянно са обект аргументирани остри рецензии. „ У нас границите сред „ еколог” и „ природозащитник” постоянно се размиват”. Мисля, че е значимо в изявленията, които вършим ние, еколозите в България и по света, да бъде доста ясно дали те са плод на проучвания на действителни данни, или на наши персонални мнения”, споделя Даскалова.
Гергана приема извънредно съществено ролята си на еколог и академик и изяснява, че тя е да проучва информацията, с която разполага и да направи резултатите налични за колкото се може повече хора - в това число политици и природозащитни организации. „ Така новостите от науката могат да намерят практическо приложение и да бъдат основата, на която се базират дейности по опазването на околната среда”, счита тя.
За публикацията
Проучени са данни за над 6000 места по света
Проучването на еколога Гергана Даскалова и екипа й по какъв начин разнообразието от растения и животни се трансформира вследствие загубата или трансформирането на техните горски местообитания е с впечатляващ мащаб. Учените са употребявали данни за над 6000 места по света за публикацията си, оповестена в научното списание Science. Проучването употребява две световни бази данни - BioTIME и Living Planet, които съдържат информация от учени, работещи по целия свят. Събирайки над 5 милиона наблюдения за разнообразни растения и животни и за измененията в площта на горите, екипът проучва световните резултати на загубата на гори за биоразнообразието. Едно от главните открития е, че някои резултати се случват директно след загубата на горите, до момента в който други стават очевидни чак след десетилетия.
Изтоник: trud.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ