Алфа рисърч: При избори днес - ГЕРБ - 33.9%, БСП - 33.4%, ДПС - 10%,
ГЕРБ взимат 33.9%, Българска социалистическа партия - 33.4%, Движение за права и свободи - 10%, в случай че евроизборите бяха през днешния ден.
Това демонстрират резултатите от регулярното национално представително изследване на публичните настройки (22-26 март 2019г.) на организация Алфа Рисърч. В резултат, след известно „ отделяне “ на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия през февруари, все още ножицата сред двете политически сили компактно се затваря, като дистанцията сред тях е в границите на статистическата неточност. Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи събира 10.6% от евентуалния избор и е третата политическа мощ, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на Движение за права и свободи гласоподавателите, спад в интензивността ще усили тежестта на Движението и сходно на евровота от 2007г. би могло да ги сложи в по-голяма непосредственост до водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Сближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от три фактора: лек спад от към 1.5% на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари, отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна (последната спада до 14% при приблизително 20-25 на 100 на предходни избори), готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната ѝ тежест при по-ниска изборна интензивност. Формулата ГЕРБ-СДС притегля поддръжката на две трети от някогашните гласоподаватели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. Българска социалистическа партия съумява да задържи над 80 на 100 от гласувалите за нея преди две години.
„ Демократична България “ с избор от 5.1% е към момента малко под бариерата от 5.88%, нужна за спечелването на мандат. Партиите от обединението Обединени Патриоти, които в границите на актуалното изследване са измервани поотделно, реализират следните резултати: ВМРО- 1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласоподават. Така, като партия с максимален късмет за лъчение на евродепутат се обрисува Вътрешна македонска революционна организация, само че това ще зависи значително от способността й да притегли част от вота на останалите националистически обединения. Другите политически сили събират под два % от действителните гласове.
Ако трендовете за паритет сред водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за лъчение на евродепутати, изходът от предизборната конкуренция може да се окаже мощно повлиян от водачите на листи и способността им да прибавят гласове към партийния избор.
Липсата на действителни диспути по европейските тематики и по позицията на България в тях, както и настоящите кавги, имат за резултат мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи настояват, че сигурно ще вземат участие в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се двоумят, или са твърдо уверени, че няма да гласоподават.
Представените данни са от извършеното в интервала 22 - 26 март 2019 година национално-представително изследване измежду извадка от 1011 пълнолетни жители. Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Това демонстрират резултатите от регулярното национално представително изследване на публичните настройки (22-26 март 2019г.) на организация Алфа Рисърч. В резултат, след известно „ отделяне “ на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия през февруари, все още ножицата сред двете политически сили компактно се затваря, като дистанцията сред тях е в границите на статистическата неточност. Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи събира 10.6% от евентуалния избор и е третата политическа мощ, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на Движение за права и свободи гласоподавателите, спад в интензивността ще усили тежестта на Движението и сходно на евровота от 2007г. би могло да ги сложи в по-голяма непосредственост до водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Сближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от три фактора: лек спад от към 1.5% на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари, отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна (последната спада до 14% при приблизително 20-25 на 100 на предходни избори), готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната ѝ тежест при по-ниска изборна интензивност. Формулата ГЕРБ-СДС притегля поддръжката на две трети от някогашните гласоподаватели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. Българска социалистическа партия съумява да задържи над 80 на 100 от гласувалите за нея преди две години.
„ Демократична България “ с избор от 5.1% е към момента малко под бариерата от 5.88%, нужна за спечелването на мандат. Партиите от обединението Обединени Патриоти, които в границите на актуалното изследване са измервани поотделно, реализират следните резултати: ВМРО- 1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласоподават. Така, като партия с максимален късмет за лъчение на евродепутат се обрисува Вътрешна македонска революционна организация, само че това ще зависи значително от способността й да притегли част от вота на останалите националистически обединения. Другите политически сили събират под два % от действителните гласове.
Ако трендовете за паритет сред водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за лъчение на евродепутати, изходът от предизборната конкуренция може да се окаже мощно повлиян от водачите на листи и способността им да прибавят гласове към партийния избор.
Липсата на действителни диспути по европейските тематики и по позицията на България в тях, както и настоящите кавги, имат за резултат мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи настояват, че сигурно ще вземат участие в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се двоумят, или са твърдо уверени, че няма да гласоподават.
Представените данни са от извършеното в интервала 22 - 26 март 2019 година национално-представително изследване измежду извадка от 1011 пълнолетни жители. Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ