Алфа Рисърч: ГЕРБ води с близо 6% на ПП, в парламента влизат 7 партии
ГЕРБ-СДС изпреварва " Продължаваме Промяната " с 5.9% малко след начало на акцията - 24.3% против 17.5%. Ако изборите бяха през днешния ден, в 48 парламент щяха влязат 7 политически обединения. Това са " ГЕРБ-СДС ", " Продължаваме Промяната ", Движение за права и свободи, " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане ", " Демократична България - обединяване ", както и " Български напредък ". Малко под прага на изборната преграда се подрежда ИТН. Това демонстрират данните от последното проучване на Алфа Рисърч, извършено в интервала 27 август - 2 септември 2022г.
То е оповестено на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства, добавя Българска телеграфна агенция.
Проучването е извършено измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
ГЕРБ бележи лека готовност по отношение на последното изследване на организацията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при " Продължаваме Промяната ". " Продължаваме Промяната " могат да изгубят към 250 хиляди от миналогодишните си гласоподаватели, които тогава направиха избора си в интерес на новата групировка, само че в този момент се разпръскват в необятен политически набор, както вляво, по този начин и вдясно.
На трета позиция се подрежда Движение за права и свободи с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и Възраждане (9.5%). " Българска социалистическа партия за България ", също както и " Продължаваме Промяната ", са двете партии, които търпят най-сериозни електорални вреди от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават.
Освен това, началото на акцията демонстрира, че и " Продължаваме Промяната " навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии, в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели. " Възраждане " има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, в този момент не са главен приоритет на хората.
" Демократична България - обединяване " гладко върви нагоре, за което ѝ оказват помощ две условия. Първо, разочарованието на част от гласоподавателите от " Продължаваме Промяната ", които се връщат в този момент към " Демократична България - обединяване ". И второ, радикализирането на " Продължаваме Промяната ", на чийто декор " Демократична България - обединяване " се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция, партия.
Български напредък на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна - дали ще запазят гласоподавателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - Българска социалистическа партия за България, " Изправи се България ".
" ИТН ", която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност - 3.9%. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения.
Снимка: " Алфа Рисърч "
Кампания 2022 започва обаче със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните на 2-ри октомври избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е " кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван ".
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
Снимка: " Алфа Рисърч "
Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната - " към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? ". 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме Промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса " какво държавно управление е допустимо след изборите ", се обрисува като един от главните движещи фактори в акция 2022.
На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2 млн. 600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Основни терзания на гласоподавателите
Най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са - инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%). Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните.
Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие,както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи.
Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Снимка: " Алфа Рисърч "
То е оповестено на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства, добавя Българска телеграфна агенция.
Проучването е извършено измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
ГЕРБ бележи лека готовност по отношение на последното изследване на организацията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при " Продължаваме Промяната ". " Продължаваме Промяната " могат да изгубят към 250 хиляди от миналогодишните си гласоподаватели, които тогава направиха избора си в интерес на новата групировка, само че в този момент се разпръскват в необятен политически набор, както вляво, по този начин и вдясно.
На трета позиция се подрежда Движение за права и свободи с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и Възраждане (9.5%). " Българска социалистическа партия за България ", също както и " Продължаваме Промяната ", са двете партии, които търпят най-сериозни електорални вреди от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават.
Освен това, началото на акцията демонстрира, че и " Продължаваме Промяната " навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии, в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели. " Възраждане " има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, в този момент не са главен приоритет на хората.
" Демократична България - обединяване " гладко върви нагоре, за което ѝ оказват помощ две условия. Първо, разочарованието на част от гласоподавателите от " Продължаваме Промяната ", които се връщат в този момент към " Демократична България - обединяване ". И второ, радикализирането на " Продължаваме Промяната ", на чийто декор " Демократична България - обединяване " се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция, партия.
Български напредък на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна - дали ще запазят гласоподавателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - Българска социалистическа партия за България, " Изправи се България ".
" ИТН ", която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност - 3.9%. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения.
Снимка: " Алфа Рисърч " Кампания 2022 започва обаче със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните на 2-ри октомври избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е " кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван ".
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
Снимка: " Алфа Рисърч " Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната - " към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? ". 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме Промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса " какво държавно управление е допустимо след изборите ", се обрисува като един от главните движещи фактори в акция 2022.
На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2 млн. 600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Основни терзания на гласоподавателите
Най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са - инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%). Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните.
Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие,както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи.
Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Снимка: " Алфа Рисърч " Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ