Афис твърди: БСП мина ГЕРБ с 1,5%
ГЕРБ и Българска социалистическа партия към този момент са с разменени позиции в челото на краткотрайната електорална ранглиста. Левицата води с % и половина пред ръководещите. Това е главната вест от ноемврийското национално представително проучване на Агенция „ АФИС ". Симптоми, че рано или късно това ще се случи се следят от средата на тази година, след като започва по-рязко наклонността към отлив на доверие в държавното управление и ръководещото болшинство, изясняват от организацията.
Пряко или индиректно процесът се подпомагаше и продължава да се подхранва както от периодическите кавги и корупционни разкрития, по този начин и от бурните разправии сред ръководещите съдружни сътрудници. С това обаче не се изчерпват факторите на въздействие върху развиването на политическата драма в навечерието на идната изборна година.
Коментарът на социолозите е въз основа национално представително изследване, осъществено от Агенция „ АФИС " в интервала – 2-7 ноември 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице " в домовете им са 1010 пълнолетни българи.
Публикуваме разбора на " Афис ":
През ноември очевидно нараства чувството за политическо напрежение. Признаците да това са 6:
1. 66% от популацията правят оценка политическата конюнктура като „ напрегната ", а на противоположното мнение, че е „ спокойна ", са едвам 16%. През септември надалеч по-малък дял – 50%, показваха мнение, че обстановката е напрегната, до момента в който 19% преценяваха, че тя е спокойна.
2. Що се отнася до персоналното предпочитание на гласоподавателите, дали статуквото да бъде променено или непокътнато, данните демонстрират, че оставките на трима министри при започване на септември не освежиха образа на ръководещата гарнитура. С 5% нараства желанието да бъдат заменени някои министри. (През септември кабинетен ремонт желаеха 23.5%, а през ноември – 28.1%). Само 19% желаят държавното управление да се резервира в настоящия си тип. Други 7% желаят още по-голяма смяна – ново държавно управление в границите на този парламент. А 36% желаят нови избори и нов състав на Народното събрание. Ерозията на благосклонностите обгръща и последователите на ръководещите партии. 44% от гласоподавателите на ГЕРБ желаят промяна на някои министри. За съпоставяне, доверяващите на цялата гарнитура не са доста повече – 47%. Разколебана е и поддръжката на електорите от обединението „ Патриотичен фронт ". 38% желаят нови лица в кабинета и единствено 18% не желаят никакви промени.
3. Доверието към най-важните институции остава ниско – по-ниско, в сравнение с тези с лимитирани компетенции. 18% разпореждат доверие на Народното събрание, което бележи спад с 5% по отношение на септември. 27% доверяват на държавното управление, което е с 4% по-ниско от предния месец. Институциите на съответните локални управляващи обичайно се радват на по-голямо доверие от централната, само че и при тях се вижда спад от 43 до 39%. (Той е разбираем с подранилата подготовка за локалните избори през есента на 2019 г.). С положителен рейтинг на доверие разполагат единствено президентът, омбудсманът и Европейският съюз. Към тях доверието надвишава недоверието. Споменатото повишаване на желанието за промяна на някои министри най-малко частично се дължи на известното изказване на вицепремиера Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания. Помолени да охарактеризират тези разсъждения, над две трети от гласоподавателите (67%) ги правят оценка като погрешни и груби, до момента в който единствено 10.3% ги правят оценка по метода, по който са били замислени от създателя – като откровени (верни, въпреки и груби). Само 12% възприемат последвалото (по гледище на съдружните партньори) опрощение на господин Симеонов като откровено. Още по-голямо болшинство (71%) желае той да подаде неотложно оставка от заемания държавен пост. Само 11% са на противоположното мнение, измежду тях основно последователите на ръководещите партии.
4. Спадът на доверието към ръководещите е обвързван с редица фактори и събития - корупционните кавги, непопулярните промени в здравното обслужване, препоръчани за разискване през септември, както и непрекъснатата разяждане на единството сред народ и избраници. Последното е неизбежно разследване от обстоятелството, че по данни на Евростат 38.9% от гласоподавателите живеят в риск от беднотия или обществено изключване, до момента в който ръководителите на страната упорстват, че следват само верния курс.
5. За да прелее недоверието в очакване за промени, е належащо и възходящо схващане за съществуването на опция. Първо, самодейността за предварителни избори е в ръцете на ръководещите и второ, би трябвало да има основна смяна в изборните планове, на първо място по отношение на двете водещи партии, без които не може да се образува ядро на болшинство в Народното събрание. Докато въпросът за нови парламентарни избори е предполагаем, то напълно действителни са трендовете в настройките. Още от есента на 2017 година междинният дял на декларирания електорат на Българска социалистическа партия се колебае към цифрата – 22%, плюс-минус 2%. В мандата на настоящия парламент смяната в съотношението сред двата полюса се дължи на ГЕРБ. След успеха в майските избори от 2017 година, поддръжката за партията на премиера доближи пикова стойност от 30% и оттогава се движи неотменно надолу. През последните три месеца силите са изравнени. Въпрос на месеци е ГЕРБ да стартира трайно да изостава. Въпрос е също по този начин, дали другата огромна партия ще показа пред разочарованите безапелационна опция, или статуквото ще се резервира. Възможно е и нова мощ да влезе в опразненото поле с лозунги за смяна.
6. Какви са източниците на тези трендове? Преди всичко, най-малко на интуитивно равнище, избледнява вярата в обещанията на крайния стопански демократизъм, че неравенството ще способства за благополучието и на групите със междинни и по-ниски приходи. Основанията за това резюме са следните:
А. Помолени да вземат отношение към концепцията за връщане на прогресивното подоходно облагане в следната дефиниция ( " Доходи до 510 лева месечно да не се таксуват, приходи до 3300 лева да се таксуват както до момента с 10%; приходи до 10 хиляди лева месечно да се таксуват с 15%, а над тази сума да се таксуват с 20%. " ), 50% я утвърждават напълно, 21% частично я утвърждават, а единствено 11% я отхвърлят. 18% нямат мнение, което е обяснимо със сложността на данъчната тема. Предполага се, че гласоподавателите ще реагират съгласно личните си приходи. Затова е забавно, какъв дял от популацията би плащал повече, в сравнение с до момента? В общоприетата представителна извадка са попаднали едвам 0.5%, които оповестяват, че най-малко един работещ член на семейството получава повече от 3300 лева месечно. Това отразява рекордното за Европейски Съюз материално разслоение в България. Но същото това разслоение прави този дял незначителна част от изборния корпус. Само при него се следи доминиращ песимизъм към концепцията данъчното задължение да се разпредели съгласно опцията работещият да го носи. 40% не утвърждават, а 40% утвърждават частично.
Б. Доколко има тежест известният контрааргумент, че по-голямото облагане на най-високодоходните човеци ще ги демотивира и ще има противоположен резултат по отношение на общите ползи? Едва 13% от групата сред 511 и 3300, чийто налог не би се трансформирал, все пак не утвърждават концепцията. (И измежду тях 50% напълно утвърждават прогресивното облагане, а 26% – отчасти).
В. Други данъчни промени, стартирани по отношение на дебатите по бюджета за идната година също срещат утвърждение. 76% утвърждават въвеждането на по-ниска ставка на Данък добавена стойност за медикаменти и самун. 68% частично или изцяло утвърждават въвеждането на фамилно подоходно облагане
Г. По горните хрумвания се следи разминаване сред електоратите на ръководещите партии, от една страна, и на техните представители във властта, от друга. Прогресивното подоходно облагане се утвърждава от последователите на ГЕРБ даже повече, от междинния индикатор за страната, до момента в който формалната стратегия на тази партия прогласява тъкмо противоположното – опазване на плоския налог. Семейното облагане се утвърждава напълно от 81% от последователите на ГЕРБ и 87% от тези на партиите от Обединените патриоти; цялостно утвърждение за диференцирането на Данък добавена стойност показват 84% от последователите на ГЕРБ и 80% от тези на Оперативна програма. Д. Горните наблюдения демонстрират, че в икономическата проблематика, за която съществува консенсус, че е предпочитана, стои огромна отворена ниша за ляв вид политика.
Пряко или индиректно процесът се подпомагаше и продължава да се подхранва както от периодическите кавги и корупционни разкрития, по този начин и от бурните разправии сред ръководещите съдружни сътрудници. С това обаче не се изчерпват факторите на въздействие върху развиването на политическата драма в навечерието на идната изборна година.
Коментарът на социолозите е въз основа национално представително изследване, осъществено от Агенция „ АФИС " в интервала – 2-7 ноември 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице " в домовете им са 1010 пълнолетни българи.
Публикуваме разбора на " Афис ":
През ноември очевидно нараства чувството за политическо напрежение. Признаците да това са 6:
1. 66% от популацията правят оценка политическата конюнктура като „ напрегната ", а на противоположното мнение, че е „ спокойна ", са едвам 16%. През септември надалеч по-малък дял – 50%, показваха мнение, че обстановката е напрегната, до момента в който 19% преценяваха, че тя е спокойна.
2. Що се отнася до персоналното предпочитание на гласоподавателите, дали статуквото да бъде променено или непокътнато, данните демонстрират, че оставките на трима министри при започване на септември не освежиха образа на ръководещата гарнитура. С 5% нараства желанието да бъдат заменени някои министри. (През септември кабинетен ремонт желаеха 23.5%, а през ноември – 28.1%). Само 19% желаят държавното управление да се резервира в настоящия си тип. Други 7% желаят още по-голяма смяна – ново държавно управление в границите на този парламент. А 36% желаят нови избори и нов състав на Народното събрание. Ерозията на благосклонностите обгръща и последователите на ръководещите партии. 44% от гласоподавателите на ГЕРБ желаят промяна на някои министри. За съпоставяне, доверяващите на цялата гарнитура не са доста повече – 47%. Разколебана е и поддръжката на електорите от обединението „ Патриотичен фронт ". 38% желаят нови лица в кабинета и единствено 18% не желаят никакви промени.
3. Доверието към най-важните институции остава ниско – по-ниско, в сравнение с тези с лимитирани компетенции. 18% разпореждат доверие на Народното събрание, което бележи спад с 5% по отношение на септември. 27% доверяват на държавното управление, което е с 4% по-ниско от предния месец. Институциите на съответните локални управляващи обичайно се радват на по-голямо доверие от централната, само че и при тях се вижда спад от 43 до 39%. (Той е разбираем с подранилата подготовка за локалните избори през есента на 2019 г.). С положителен рейтинг на доверие разполагат единствено президентът, омбудсманът и Европейският съюз. Към тях доверието надвишава недоверието. Споменатото повишаване на желанието за промяна на някои министри най-малко частично се дължи на известното изказване на вицепремиера Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания. Помолени да охарактеризират тези разсъждения, над две трети от гласоподавателите (67%) ги правят оценка като погрешни и груби, до момента в който единствено 10.3% ги правят оценка по метода, по който са били замислени от създателя – като откровени (верни, въпреки и груби). Само 12% възприемат последвалото (по гледище на съдружните партньори) опрощение на господин Симеонов като откровено. Още по-голямо болшинство (71%) желае той да подаде неотложно оставка от заемания държавен пост. Само 11% са на противоположното мнение, измежду тях основно последователите на ръководещите партии.
4. Спадът на доверието към ръководещите е обвързван с редица фактори и събития - корупционните кавги, непопулярните промени в здравното обслужване, препоръчани за разискване през септември, както и непрекъснатата разяждане на единството сред народ и избраници. Последното е неизбежно разследване от обстоятелството, че по данни на Евростат 38.9% от гласоподавателите живеят в риск от беднотия или обществено изключване, до момента в който ръководителите на страната упорстват, че следват само верния курс.
5. За да прелее недоверието в очакване за промени, е належащо и възходящо схващане за съществуването на опция. Първо, самодейността за предварителни избори е в ръцете на ръководещите и второ, би трябвало да има основна смяна в изборните планове, на първо място по отношение на двете водещи партии, без които не може да се образува ядро на болшинство в Народното събрание. Докато въпросът за нови парламентарни избори е предполагаем, то напълно действителни са трендовете в настройките. Още от есента на 2017 година междинният дял на декларирания електорат на Българска социалистическа партия се колебае към цифрата – 22%, плюс-минус 2%. В мандата на настоящия парламент смяната в съотношението сред двата полюса се дължи на ГЕРБ. След успеха в майските избори от 2017 година, поддръжката за партията на премиера доближи пикова стойност от 30% и оттогава се движи неотменно надолу. През последните три месеца силите са изравнени. Въпрос на месеци е ГЕРБ да стартира трайно да изостава. Въпрос е също по този начин, дали другата огромна партия ще показа пред разочарованите безапелационна опция, или статуквото ще се резервира. Възможно е и нова мощ да влезе в опразненото поле с лозунги за смяна.
6. Какви са източниците на тези трендове? Преди всичко, най-малко на интуитивно равнище, избледнява вярата в обещанията на крайния стопански демократизъм, че неравенството ще способства за благополучието и на групите със междинни и по-ниски приходи. Основанията за това резюме са следните:
А. Помолени да вземат отношение към концепцията за връщане на прогресивното подоходно облагане в следната дефиниция ( " Доходи до 510 лева месечно да не се таксуват, приходи до 3300 лева да се таксуват както до момента с 10%; приходи до 10 хиляди лева месечно да се таксуват с 15%, а над тази сума да се таксуват с 20%. " ), 50% я утвърждават напълно, 21% частично я утвърждават, а единствено 11% я отхвърлят. 18% нямат мнение, което е обяснимо със сложността на данъчната тема. Предполага се, че гласоподавателите ще реагират съгласно личните си приходи. Затова е забавно, какъв дял от популацията би плащал повече, в сравнение с до момента? В общоприетата представителна извадка са попаднали едвам 0.5%, които оповестяват, че най-малко един работещ член на семейството получава повече от 3300 лева месечно. Това отразява рекордното за Европейски Съюз материално разслоение в България. Но същото това разслоение прави този дял незначителна част от изборния корпус. Само при него се следи доминиращ песимизъм към концепцията данъчното задължение да се разпредели съгласно опцията работещият да го носи. 40% не утвърждават, а 40% утвърждават частично.
Б. Доколко има тежест известният контрааргумент, че по-голямото облагане на най-високодоходните човеци ще ги демотивира и ще има противоположен резултат по отношение на общите ползи? Едва 13% от групата сред 511 и 3300, чийто налог не би се трансформирал, все пак не утвърждават концепцията. (И измежду тях 50% напълно утвърждават прогресивното облагане, а 26% – отчасти).
В. Други данъчни промени, стартирани по отношение на дебатите по бюджета за идната година също срещат утвърждение. 76% утвърждават въвеждането на по-ниска ставка на Данък добавена стойност за медикаменти и самун. 68% частично или изцяло утвърждават въвеждането на фамилно подоходно облагане
Г. По горните хрумвания се следи разминаване сред електоратите на ръководещите партии, от една страна, и на техните представители във властта, от друга. Прогресивното подоходно облагане се утвърждава от последователите на ГЕРБ даже повече, от междинния индикатор за страната, до момента в който формалната стратегия на тази партия прогласява тъкмо противоположното – опазване на плоския налог. Семейното облагане се утвърждава напълно от 81% от последователите на ГЕРБ и 87% от тези на партиите от Обединените патриоти; цялостно утвърждение за диференцирането на Данък добавена стойност показват 84% от последователите на ГЕРБ и 80% от тези на Оперативна програма. Д. Горните наблюдения демонстрират, че в икономическата проблематика, за която съществува консенсус, че е предпочитана, стои огромна отворена ниша за ляв вид политика.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ