М. Иванов: Промените в Закона за вероизповеданията са благоприятни за големите и дискриминационни за малките
ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи внесоха в петък вечер общ план за промени в Закона за вероизповеданията. В него се не разрешава записаните религиозни общности и институции да получават дарения от задгранични източници за заплащане на свещеници или други духовни лица, а при приемане на пари, би трябвало да се желае позволение от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Субсидиите, които страната отпуска, ще се дават съвсем като на партиите - ще получават тези, чието вероизповедение съставлява над 1% от популацията. Документът идва след съвещанието на Консултативния съвет, където беше реализирано единодушие за промени.
Доцент Михаил Иванов, консултант по вероизповеданията на президента Желю Желев, разяснява за предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “, че измененията са „ предстоящи и наложителни “, само че престои спор в обществото и самите вероизповедания би трябвало да вземат интензивно присъединяване в него. Личното му мнение обаче е „ спорно “
„ Точка 7 до момента гласеше, че вероизповеданията имат право да основават и поддържат образователни заведения. Това в този момент към този момент няма да е право, а това ще е опция, която ще се осъществя по преценка на страната. Има и втори проблем, който персонално за мен е доста значителен, има ясно разграничение в измененията на вероизповеданията по тяхната многобройност. Тази многобройност се дефинира въз основата на преброяването. Това е извънредно противоречиво, тъй като при последното броене 28% не дадоха отговор какво е тяхното изповедание, макар че нашите проучвания демонстрираха, че доста от хората, които са вярващи, не споделиха своето разстояние, изключително огромна част от мюсюлманите. Освен това, мога ли да кажа, че в случай че съм споделил по време на преброяването, че числя се към православието, аз в действителност числя се? Според мен, минимално условие, с цел да числя се, е да бъда кръстен! Колко са кръстените православни? А какъв брой са тези, които действително вървят на църкви, на джамии и участвот в религозния живот на съответниете общности?... На тази основа се вкарва едно доста мощно дискриминационно отношение, мощно разделяне. Безспорно, измененията в Закона са удобни за Българската православна черква и за мюсюлманското изповедание в няколко насоки и неподходящи, дискриминационни към всички останали вероизповедания, които са дребни – католици, протестанти, юдеи… “
Благоприятните промени за двете огромни вероизповедания са във финансирането. Мюсюлманското изповедание би получавало към 5,7 милиона лв. годишно, а БПЦ - към 15 милиона лв.. Могат да се дават пари за ремонт на религиозни храмове и без значение от тези дотации.
„ Даренията се лимитират единствено до обществените помощи и до поправки и строителство. Регламентът е засилен. Няма да могат да се финансират възнагражденията свещенослужители извън “.
Норма по целия свят е вероизповеданията да бъдат равнопоставени без значение от размера си, разяснява Иванов. Затова до момента и най-малките са получавали дотации, въпреки и алегорични.
„ Това е стандарт за целия свят. Разбира се, има страни, които го нарушават, само че белким желаеме да сме сред тези страни? “.
Иванов посочи, че проблеми биха имали и католиците, протестантите, юдеите и арменската черква.
По отношение на образованието се планува да се резервира статута на учебните заведения, които дават дипломи за приблизително обучение и те да бъдат финансирани по разпоредбите на финансирането, регламентирани от Закона за учебното и предучилищно образование – отвън дотациите. Големите вероизповедания ще могат да откриват висше учебни заведения, само че би трябвало да си ги финансират.
Положително развиване има и във връзка с гробищните паркове - планува се държавата да подкрепя, в това число с даване на парцели, вероизповеданията. Освен това, те стават неприкосновени.
Доцент Михаил Иванов, консултант по вероизповеданията на президента Желю Желев, разяснява за предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “, че измененията са „ предстоящи и наложителни “, само че престои спор в обществото и самите вероизповедания би трябвало да вземат интензивно присъединяване в него. Личното му мнение обаче е „ спорно “
„ Точка 7 до момента гласеше, че вероизповеданията имат право да основават и поддържат образователни заведения. Това в този момент към този момент няма да е право, а това ще е опция, която ще се осъществя по преценка на страната. Има и втори проблем, който персонално за мен е доста значителен, има ясно разграничение в измененията на вероизповеданията по тяхната многобройност. Тази многобройност се дефинира въз основата на преброяването. Това е извънредно противоречиво, тъй като при последното броене 28% не дадоха отговор какво е тяхното изповедание, макар че нашите проучвания демонстрираха, че доста от хората, които са вярващи, не споделиха своето разстояние, изключително огромна част от мюсюлманите. Освен това, мога ли да кажа, че в случай че съм споделил по време на преброяването, че числя се към православието, аз в действителност числя се? Според мен, минимално условие, с цел да числя се, е да бъда кръстен! Колко са кръстените православни? А какъв брой са тези, които действително вървят на църкви, на джамии и участвот в религозния живот на съответниете общности?... На тази основа се вкарва едно доста мощно дискриминационно отношение, мощно разделяне. Безспорно, измененията в Закона са удобни за Българската православна черква и за мюсюлманското изповедание в няколко насоки и неподходящи, дискриминационни към всички останали вероизповедания, които са дребни – католици, протестанти, юдеи… “
Благоприятните промени за двете огромни вероизповедания са във финансирането. Мюсюлманското изповедание би получавало към 5,7 милиона лв. годишно, а БПЦ - към 15 милиона лв.. Могат да се дават пари за ремонт на религиозни храмове и без значение от тези дотации.
„ Даренията се лимитират единствено до обществените помощи и до поправки и строителство. Регламентът е засилен. Няма да могат да се финансират възнагражденията свещенослужители извън “.
Норма по целия свят е вероизповеданията да бъдат равнопоставени без значение от размера си, разяснява Иванов. Затова до момента и най-малките са получавали дотации, въпреки и алегорични.
„ Това е стандарт за целия свят. Разбира се, има страни, които го нарушават, само че белким желаеме да сме сред тези страни? “.
Иванов посочи, че проблеми биха имали и католиците, протестантите, юдеите и арменската черква.
По отношение на образованието се планува да се резервира статута на учебните заведения, които дават дипломи за приблизително обучение и те да бъдат финансирани по разпоредбите на финансирането, регламентирани от Закона за учебното и предучилищно образование – отвън дотациите. Големите вероизповедания ще могат да откриват висше учебни заведения, само че би трябвало да си ги финансират.
Положително развиване има и във връзка с гробищните паркове - планува се държавата да подкрепя, в това число с даване на парцели, вероизповеданията. Освен това, те стават неприкосновени.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ