Бавната ерозия на ГЕРБ
ГЕРБ постепенно ерозира - по на " Галъп ". Но и видно с просто око.
Третият кабинет на Борисов евентуално ще е последният негов. Този път не става дума за краткотрайна рецесия обаче, която може да се позволи с няколко умели тактически ходове.
Не, всички фокуси по спасяването на властта се оказаха обречени.
Великото национално заседание - сантиментален напор да оправдаеш серия от провали със систематични неточности, заложени в конституцията. И още: забележимата беззащитност изобщо да събереш някакви читави депутати в хипотетичното Велико национално заседание, защото самата институция е толкоз ерозирала от доверие и способни фрагменти, че в случай че е имало последно великолепие, то се е изпарило с присъединяване на Валери Петров преди близо 30 години.
Нататък: обществен шах мат, в който действа основният прокурор - след акциите в президентството и " Хиполенд " всеки, който попадне под ударите на прокуратурата мигновено ще стартира да се смята доста повече за неуместен, в сравнение с за нарушител. И в очите на гражданското общество офанзивата против неуместните ще се разчита като поръчково властово закононарушение.
Трето - изчерпването на съдружния сътрудник. Нито " Атака ", нито НФСБ, нито Вътрешна македонска революционна организация изобщо могат да разчитат на прекосяване на парламентарния предел в идващите избори - в случай че някой изобщо има шансове, това е Каракачанов. Но те не са задоволителни, с цел да крепят ГЕРБ отсега нататък. Не и след влизането на Трифонов в политиката и предстоящото преливане на патриотични вотове към него.
Най-голямата неточност на премиера обаче бе в това да назова протестиращите " Мафия ". Вероятно се чака, че това ще внесе куп подозрения в протестите; и би внесло в случай че те се прожектираха като едно време - без обществени мрежи, в няколко услужливи меди и нищо повече. Но това от дълго време свърши.
Пред Борисов последователно се затваря един неизпълним статистически фронт. Ерозията на личната му партия, съчетана с завръщането на Българска социалистическа партия и няколкото нови играчи от извънпарламентарната съпротива, които най-вероятно ще се озоват в Народното събрание. В добавка - опоскване на гласове на места от Цветанов. И в случай че през 2013-та номерът с оставката мина ( " не желая да има кръв на митингите " ), през 2016-та мина още веднъж (подавам оставка, тъй като бях заречен, че ще го направя в случай че Радев стане президент) в този момент всички трикове свършиха. Остана да се измисли някакъв остарял референдум, вид " за казармата " - и може би натам се отива. Но печеленето на време не печели политическо бъдеще. Както се споделя - с неистини може да стигнеш надалеч, само че не може да се върнеш назад.
Автор: Райко Байчев
Третият кабинет на Борисов евентуално ще е последният негов. Този път не става дума за краткотрайна рецесия обаче, която може да се позволи с няколко умели тактически ходове.
Не, всички фокуси по спасяването на властта се оказаха обречени.
Великото национално заседание - сантиментален напор да оправдаеш серия от провали със систематични неточности, заложени в конституцията. И още: забележимата беззащитност изобщо да събереш някакви читави депутати в хипотетичното Велико национално заседание, защото самата институция е толкоз ерозирала от доверие и способни фрагменти, че в случай че е имало последно великолепие, то се е изпарило с присъединяване на Валери Петров преди близо 30 години.
Нататък: обществен шах мат, в който действа основният прокурор - след акциите в президентството и " Хиполенд " всеки, който попадне под ударите на прокуратурата мигновено ще стартира да се смята доста повече за неуместен, в сравнение с за нарушител. И в очите на гражданското общество офанзивата против неуместните ще се разчита като поръчково властово закононарушение.
Трето - изчерпването на съдружния сътрудник. Нито " Атака ", нито НФСБ, нито Вътрешна македонска революционна организация изобщо могат да разчитат на прекосяване на парламентарния предел в идващите избори - в случай че някой изобщо има шансове, това е Каракачанов. Но те не са задоволителни, с цел да крепят ГЕРБ отсега нататък. Не и след влизането на Трифонов в политиката и предстоящото преливане на патриотични вотове към него.
Най-голямата неточност на премиера обаче бе в това да назова протестиращите " Мафия ". Вероятно се чака, че това ще внесе куп подозрения в протестите; и би внесло в случай че те се прожектираха като едно време - без обществени мрежи, в няколко услужливи меди и нищо повече. Но това от дълго време свърши.
Пред Борисов последователно се затваря един неизпълним статистически фронт. Ерозията на личната му партия, съчетана с завръщането на Българска социалистическа партия и няколкото нови играчи от извънпарламентарната съпротива, които най-вероятно ще се озоват в Народното събрание. В добавка - опоскване на гласове на места от Цветанов. И в случай че през 2013-та номерът с оставката мина ( " не желая да има кръв на митингите " ), през 2016-та мина още веднъж (подавам оставка, тъй като бях заречен, че ще го направя в случай че Радев стане президент) в този момент всички трикове свършиха. Остана да се измисли някакъв остарял референдум, вид " за казармата " - и може би натам се отива. Но печеленето на време не печели политическо бъдеще. Както се споделя - с неистини може да стигнеш надалеч, само че не може да се върнеш назад.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ