Георги Йорданов Притаени мигове, Книга 1, Срещи“, Издателство Захарий Стоянов“,

Георги Йорданов

Притаени мигове,
Книга 1, „ Срещи “,
Издателство „ Захарий Стоянов “, 2018 година

ПЛЕНИТЕЛЕН ДИРИГЕНТ

В ранна ноемврийска заран на 1990 година телефонът дълготрайно иззвъня. Басовият глас на моя огромен другар Николай Гяуров бе обезпокоителен, трептящ: „ Стана злощастие. Представлението в операта в Хюстън вървеше чудесно. Мирела бе на небивала висота. Емил завладя публиката. Бяхме с бодро въодушевление, чакахме максимален триумф. Но след антракта, по средата на спектакъла, Емил се строполи, припадна. Представлението се приключи. Настана звук, откараха го в болницата… Ние сме обезверени. Като пребити сме… “ В диалога се включи международната оперна прима Мирела Френи: „ Джорджо, скъпи, имам най-лошо предусещане! Дано не се случи нещо съдбовно с този необикновен гений и наш общ другар... “ И простена.

Това известие ме потресе. Та Емил Чакъров към този момент бе запътен към върховете на международното музикално изпълнителско изкуство! Акламираха го на най-високи подиуми: Залцбургския музикален фестивал, Берлин, Виена, Лондон, Ню Йорк, Чикаго, Хюстън, Барселона, Париж, Рим, Амстердам, Ленинград, Москва, Токио, Прага... Беше авторитетен дипломат на България в най-авторитетни кръгове на интернационалния музикален живот. Назначението му за непрекъснат гост-диригент на световноизвестната Ленинградска филхармония „ Дмитрий Шостакович “ бе израз на изключителна оценка. По молба на госпожа Даниел Митеран на 6 февруари 1989 година дирижира концерта при откриването на новата опера на Бастилията. Ето извадка от писмото, което получих от Париж:
„ Госпожа Митеран доста би желала концертът да се дирижира от маестро Емил Чакъров и да бъде в две елементи: първа част – къс балет; втора част – с присъединяване на Николай Гяуров, Пласидо Доминго, Мирела Френи, Катя Ричарели и вероятно Том Краус и Пиер Амоял. Моля Ви да съдействате маестро Чакъров, маестро Николай Гяуров и маестра Мирела Френи да дадат единодушие за участие… “

Емил Чакъров беше помощник, непосредствен асистент и другар на гениалния Херберт декор Караян в фамозната Западноберлинска филхармония, на неотразимите музикални фестивали в Залцбург. В родината Емил Чакъров също завоюва висок креативен престиж.
Молех се ужасният случай в Хюстън да не завърши зле; да даде поука на маестро Емил Чакъров повече да се щади. Защото той в действителност нехаеше за здравето си. Животът му бе изпълнен с всекидневни комплицирани музикални занимания – уговорките му по целия свят бяха начертани за години напред.

Неговият незабравим импресарио Мишел Глоц, който бе обожател на българската просвета, непрекъснато ме информираше за лекуването на Емил във Франция. Уви, макар положените огромни грижи от фамозни медици, сърцето на очарователния млад диригент не устоя.

Изключителният път на Емил Чакъров в международната музика завърши на 4 август 1991 година Посрещнахме го в затворен ковчег. Неописуема бе тъгата на неговата сестра, на близки, другари и фенове. Родината му отреди място измежду първенците на българската нематериалност.

Налице са доста изявления, книги, най-авторитетни оценки от огромни ценители, които отразяват късия, само че плодотворен път на родения в Бургас маестро Емил Чакъров. Възпитаник на Музикалното учебно заведение в морския град и на Българската национална консерватория, прекомерно рано се откроява като блестящо музикално дарование. Негови учители – професорите Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Влади Симеонов и други известни педагози, му чертаят международна кариера.

Дирижираше 41-та симфония „ Юпитер “ от Волфганг Амадеус Моцарт със основания от него оркестър „ Симфониета “. Бяхме един до различен с неповторимия маестро проф. Панчо Владигеров, който възкликна: „ Туй момче ще се прочуе и ще популяризира България… “

Емил Чакъров се показа ослепително на интернационалния конкурс за млади диригенти на Херберт декор Караян. „ Емил Чакъров е откритието на състезанието “, безапелационен бе проф. Стреземан, основен интендант на Западноберлинската филхармония и ръководител на авторитетното жури. По време на образованието най-големият диригент Херберт декор Караян се впечатлява от креативните благоприятни условия на блестящия млад диригент и го притегля за собствен помощник, който нееднократно замества великия маестро в Берлин, Залцбург, Виена…

Ала не потегли да търси лесна и евтина удача, а се завърна в отечеството. През 1972-1974 година дирижираше Пловдивската филхармония. Творческото му съдействие с виртуоза диригент Добрин Петков оставя трайна диря в професионалното му израстване. В София младият музикант сътвори оркестър „ Симфониета “ и увенча напъните на младия креативен състав с вълнуващи майсторски концерти в влиятелната зала „ България “.

И така от гнездото на родната музика Емил излетя за своя висок полет в просторите на международното музикално изкуство. Бивайки служебно в огромни центрове на музиката, с неспокойствие съм чел афиши и реклами за концертни изяви на младия диригент с присъединяване на актьори с интернационална популярност. Бях мощно впечатлен от високата оценка на осъществяването под диригентската му палка на концерти в Рим, Виена, Париж, възнаграждавано с аплодисменти от публиката. В гримьорните виждах изтощен, само че въодушевен актьор, който не разяснява преди малко състоялия се триумф, а споделя за идващите си гастроли.

Нямаше „ прозорец “, както се показват артистите, за идните три-четири години. А се отзоваваше на всяка наша покана и дирижираше симфонични оркестри, постановки в Националната опера.
За доста от изявите с българско присъединяване той ми изпращаше подробни описания.

„ Скъпи другарю Йорданов,
С концертите на „ Реквием “ от Верди тук, в Торино, хорът на Софийската опера записа още една значима страница освен в своята история, само че и в историята на връзките в региона на оперното изкуство сред две доста близки по гений и характер страни – България и Италия.
За поддръжката Ви благодаря от сърце!

Постановката на „ Борис Годунов “ с Николай Гяуров в Хюстън също откри доста възхитен банкет. По време на нашата взаимна работа се родиха две значими хрумвания: да стартираме подготовка на видеофилма „ Борис Годунов “, който да се осъществя през лятото на 1987 година с режисьор Пиер Луиджи Пици. Той одобри с огромна наслада и е подготвен да пристигна в София по време на Новогодишния фестивал за диалози с Вас, Николай и мен.

При диалози с Николай се оказа, че единственият влиятелен спектакъл в света, където не е пял „ Борис “, е „ Метрополитън “ в Ню Йорк. Роналд Уилфорд, президент на „ Колумбия актьор мениджмънт “, другар на Николай и Мирела от доста години и мой импресарио в Съединени американски щати, предлага да се провежда концертно осъществяване през октомври 1988 година в „ Карнеги хол “ с Фестивалния оркестър и хор, както и симфоничен концерт с Алексис Вайсенберг. Това ще постави началото на значимо турне в Съединени американски щати. Той би могъл да пристигна със брачната половинка си в София след концерта на Караян във Виена на 1.1.1987 година, с цел да Ви направи публично предложение.

Има и други забавни претенденти, които биха пристигнали на 1 януари.
В очакване на фестивала.
Емил Чакъров
Торино, 8.11.1986 година “

Новоизграденият Национален замък на културата създаваше отлични условия за музикални стратегии с интернационална значителност. Невероятният Херберт декор Караян, с който към този момент ни свързваха отлични креативен връзки, реши, че Зала 1 може да стане международна музикална сцена. Изпрати персоналния си екип за възстановяване на акустиката и насърчи желанието ни да създадем фестивален оркестър, привличайки най-хубавите инструменталисти. Увери ме, че подобен оркестър може да стане основата и на влиятелен интернационален музикален фестивал. Важното било да се ангажира одобрен, прочут диригент. „ Оркестри и фестивали не се вършат единствено с положителни планове, виртуози, спонсори и способена аудитория. Първото изискване за триумф е диригентът. В доста случаи неговата палка може да се окаже вълшебна… Мислете за диригент от ранга на Емил Чакъров. “

Знайно е, че в артистичните среди взаимните оценки не са еднопосочни, а даже прекомерно постоянно са спорни. Това се отнася освен до българската артистична среда. Посъветвах се с най-известни диригенти. Добрин Петков назова единствено името на Емил Чакъров. Същите похвални думи чух и от доайена проф. Асен Найденов, от добилите европейска популярност хорови диригенти професорите Васил Арнаудов и Георги Робев, от композитора и мой заместител в Комитета за просвета проф. Димитър Тъпков… Емил Чакъров оцени доверието, изрази предпочитание да оказва помощ, само че смяташе, че огромните му задължения в чужбина няма да му дадат опция да отделя задоволително време за работа и в София.
Помолих за подпомагане неговия импресарио – Мишел Глоц, който представляваше Херберт декор Караян и Алексис Вайсенберг, както и други международни звезди. Използвах негово идване за следващия асортимент на студенти от Консерваторията, с цел да обсъдим концепцията за Новогодишен музикален фестивал. Световноизвестният импресарио М. Глоц където седне и стане, непрекъснато говореше, че няма друга страна като България с толкоз доста млади гении.

Мишел Глоц предприе нужните стъпки, съумя да предоговори някои задължения на Емил Чакъров. По време на една от деянията на ЮНЕСКО в Париж дълго обсъждахме плана с бъдещия диригент. „ Ще се хвърля в тази неопределеност, само че в случай че нищо не се получи, ще апелирам, когато се отчайвам, да не ми се пречи да си продължа по пътя... “

Емил Чакъров пристъпи към широкомащабна подготовка за образуването на фестивалния оркестър. Проведе конкурс и попълни всяка партия с най-хубавите актьори от симфоничните и оперните оркестри, които имаха и креативен, и веществен интерес да се включат в състава. Закупихме нови принадлежности за цели групи от оркестъра; снабдихме ги и с нужните улеснения за пътувания при бъдещите гастроли в Европа и по други континенти. Немалко от разноските бяха обезпечени от фонд „ 13 века България “. По рекомендация на Херберт декор Караян неговият записен екип, ръководен от Мишел Глоц, провежда в НДК съвременно студио за записи на грамофонни плочи, компактдискове, филми, телевизионни и видеопрограми. Мечтаехме нашият Новогодишен фестивал да бъде самобитно отражение на летния и Великденския фестивал в града на Моцарт.

Вдъхновеният диригент приготви чудесно оркестъра, предложения за присъединяване съзвездие от международни артисти и реализатори. В другите издания на фестивала на огромната сцена на НДК гастролираха: Мирела Френи, Николай Гяуров, Елена Образцова, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Хосе Карерас, Агнеса Балса, Катя Ричарели, Дворжски, Александрина Милчева, Николай Геда, Стоян Попов, Никола Николов, Калуди Калудов, Михаил Светлев, Крис Мерит, Юри Мазурук, Алексис Вайсенберг, Наталия Гутман, Минчо Минчев, Иво Погорелич…

Пианистът виртуоз Алексис Вайсенберг, който се гордееше, че е български възпитаник на проф. Панчо Владигеров, организираше майсторски класове с надеждни млади актьори, които бързо добиха популярност. Големи фешън централи и известни художници уреждаха изложения, съпътстващи стратегиите. Направиха се записи на типичен музикални произведения, които влязоха във фонда на най-престижни музикални къщи. След като изкупи съвсем всички европейски записни компании, крупната компания „ Сони “ започва на интернационалния пазар със записи на опери, кантатно-ораториални произведения и концерти на фестивалния оркестър. Приходи от записите и през днешния ден постъпват в Националния замък на културата.

Емил Чакъров провежда сполучливи турнета на оркестъра с присъединяване на известни солисти в европейски страни. Стана ми драго, когато президентът на Федерална република Германия Рихард декор Вайцзекер, който беше и огромен ценител на класическата музика, при откриването на дните на българската просвета в зала „ Бетовен “ в Бон изрази удивление от майсторството на нашия фестивален оркестър с диригент Емил Чакъров и от огромните български артисти и хорове.

Гости на Новогодишния фестивал бяха фамозни реализатори, диригенти, композитори, музиковеди, критици и ценители на музикалното изкуство от доста страни. Някои от тях се приобщаваха към стратегиите на фестивала и излизаха с съответни хрумвания за съдействие. Един от най-големите модерни композитори – Джан Карло Меноти, който се ползваше с огромен авторитет в Италия, Америка и по света, изрази предпочитание да взе участие със своя творба в бъдещи изяви на оркестъра и фестивала. Ето и неговото писмо:

„ Ваше Превъзходителство,
Откакто организирахме нашия диалог в София, обмислих съществено плана, отнасящ се до „ Консулът “, и започнах да сформирам творбата, която се надявам да бъде подготвена при започване на август, тъй че Вие да можете да я разгледате.

Моето закъснение с подготовката на приспособяването на творбата за екран се дължи на това, че в това време се наложи да се заема с двата фестивала в Сполето, Италия, и в Чарлстон, Щатите, на които съм ръководител. Току-що приключи американският фестивал и стартирам работата по италианския, който ще продължи от 29 юни до 16 юли. След тази дата ще бъда свободен да се съсредоточа върху плана на кино лентата и ще Ви изпратя написаното за екран, въз основата на което да подготвите финансовия план.

Интересът към филмовата версия на „ Консулът “ е доста огромен и моят издател е подготвен да се заеме с разпространяването му в Европа и Америка. Той има доста видеа и се употребява с огромен престиж в тази област. Бих желал да се възползвам от случая, с цел да Ви поканя на фестивала в Сполето.

Ще ни окажете огромна чест, в случай че приемете тази покана. Очаквам с неспокойствие Вашия отговор.
С почитание, Ваш Джан Карло Меноти,
Сполето, 18 юни 1989 година “

Емил Чакъров вложи цялата си креативна сила и заложба в ръководството на оркестъра и завоюва доста високо художествено ниво. Новогодишният музикален фестивал в НДК се подреди измежду най-популярните музикални празници в България и Европа; трансформира се в културно събитие. Разчиташе на съдействието на генералния шеф Владислав Панов, на заместник-директорите по художествената част на НДК – Пламен Карталов, който привлякохме от Русенската опера, и на Христо Друмев, шеф на културния дом „ Витгенщайн “ във Виена. Скоро по-късно Христо Друмев оглави НДК и способства за огромната конгресна и концертна активност на Националния замък на културата.

Неотлъчно до Емил Чакъров бе приятелят му, административният шеф на Фестивалния оркестър Добрин Памуков.
Настъпиха съдбовните промени в обществено-политическия ни живот през есента на 1989 година Новите властници – някогашни мои сътрудници, не гледаха с положително око на интернационалния авторитет и триумфите на културата и спорта.

Разочарованият Емил Чакъров ми изпрати следното писмо:

„ Уважаеми другарю Йорданов,
Остават броени дни до откриването на следващия фестивал. Констатирам, че е основана конюнктура, която не е в положение да подсигурява неговото организационно осъществяване. А още по-малко – да сътвори по този начин нужната креативна атмосфера, без която високо професионално ниво не е допустимо.

Водейки се от честен ангажимент персонално към Вас, към Организационния комитет, всички участници, публиката, обществеността, в сходство с моите професионални разбирания и съвест, след дълго и подробно обсъждане пристигнах до извода, че моето присъединяване в каквато и да е форма в сегашния миг при съществуващите условия няма да бъде допустимо.
Моля да уведомите по подобаващ метод всички заинтересувани страни.

С почитание!
Емил Чакъров
Париж, 7 декември 1989 година “

Посъветвах го да не се отхвърля. Програмата се извърши. За последно! Така завършиха превъзходните артистични прояви в страната на незабравимия Емил Чакъров.

Връзките ни продължиха по телефона и с писма. Той най-любезно ме канеше на отмора във вилата му в Монако. Постоянно наблягаше, че в случай че културното развиване на отечеството се нуждае от неговото изкуство, постоянно мога да го потърся за съпричастие.

Маестро Емил Чакъров живя малко, само че сътвори значимо музикално дело. Отиде си от тоя свят без реквиемни акомпанименти, надалеч от телевизионни камери…. Ала чудесното изкуство, което сътвори единствено за няколко години млад живот, го надживява – остава тук, при хората.

2011 година