Зная свойто място във живота!..
Георги Н. Николов
С възприятие на надълбоко задоволство се срещнах с новата книга на Лъчезар Еленков " Птицата удариха в сърцето - свободна поема за Никола Вапцаров ", С., изд. " Български публицист ", 2019 година Тя е отдадена на 110-та годишнина от рождението на поета и е с извънредно, доста успешно композиционно решение: с увод, есето " Незарастваща рана ", самата поема " Птицата удариха в сърцето ", три притчи - " В упор гледа волята на свободата ", " Огняроинтелигентска " в Искърското дефиле " и " Реквием " и поетичния край " Хляб наш финален ". Така подредени, текстовете се сливат във философска и прочувствена мозайка, богато илюстрираща авторово виждане за личността и делото на огняря от Кочериново. И по едно и също време - всеки идващ материал в сборника надгражда предходния в разсъжденията, градацията на възприятията и размислите за епохата, създаващи в слово и стих мощна духовна импресия. Която посредством знаците на действителността, историческата меродавност и персоналната съпричастност на Еленков към опоетизираните събития, насочва към читателя ярки въздействащи послания: за фантазиите, заплатени със гибелта на младия Никола, разстрелян в Христовата си възраст; за задачата на бунтовната персона, от чиито бодлив път няма връщане обратно. За вярата, вярата и постоянството, които ще изковат мечтаната независимост и за връзката сред минало и бъдеще, в чието настояще живеем през днешния ден, в ХХI век. Разбира се - и за смисъла на живота, който за едни е безшумно безметежно битие, само че за други е осмислена концепция, пътят на която минава през Гарнизонното стрелбище. За да полее пролятата гореща кръв нежното към момента цвете на свободата, което след не доста дълго време ще се трансформира в ярка дъга за нов публичен строй, тъждество и естетика сред разнообразни люде. А самичък той, съгласно мотото на Ярослав Ивашкевич към пролога, е " сълза в окото на човечеството ". Тази метафора, споделя отново там Лъчезар Еленков, " за мен е най-проникновеното и най-точното, наситено с болежка определение, за креативния и храбър героизъм на непрежалимия създател на към момента непрочетената, както би трябвало, от нас стихосбирка " Моторни песни ", издадена при започване на най-кървавия и яростен интервал на антифашистката опозиция... "
За да се докоснеш до Вапцаров, са нужни явен разум и чисто, огромно сърце. Да проумееш действителните параметри на стореното от него пък би трябвало да се потопиш в дълбините на отминалата към този момент ера от средата на предишното столетие. Да осъзнаеш сложната битка за самун, а още повече - за човешко тъждество. За правото да бъдеш мислеща персона и лидер на класата с ясното схващане, че на бъдещите барикади можеш да паднеш пръв. Доказателство за това са стиховете от издадената приживе единствена колекция, в която мощно диша осъзнатата задача на политически самоопределилия се човек. На разбирането, че историята може да се кове и от твоите ръце, вместо от властимащите, фабрикантите, политиканите, подпалвачите на войни, богаташите.
По страниците на " Птицата удариха в сърцето " Еленков, без да повтаря казаното от други създатели преди него, незабелязано слива физическата и духовната същина на своя лирически воин. Връща го по стъпките на отминали към този момент събития, с цел да бъде той с право канонизиран от идващите, от нашите генерации. Без да се трансформира в мраморна икона, а още веднъж в човек от плът и кръв, крачещ паралелно с индивидите на своето и на идващото ново време. Самата поема е жанров обединител, към който гравитират останалите, включени в книгата, текстове. Тя е родена от основателя си ту задъхано, с предумишлено накъсани елементи, ту със спокойна величавост, придаваща спомагателен и земен, и космически ореол на лирическия воин. Неговият път клати сред Банско и света, сред прежните и актуалните български генерации. Обхваща в дълбоката си идейна, тук-там алегорична същина ту случилото се с Никола, ту отзвукът от изстрелите в мрачния тунел. Над всичко и всички грее жертвената идея, която ще стане действителност няколко години по-късно. Но към този момент всичко е единствено фантазии и осъзнати очаквания, впили корени в сивата действителност на изтерзания делник.
Още доста може да се приказва за новата книга на Лъчезар Еленков и за посланията, включени по нейните страници. За дълбоките внушения в поемата и в трите притчи. За човешката съпричастност, с която е написана с доста любов и надълбоко поклонение пред Вапцаров и неговото свято дело. Но той и ни предизвестява, че и в наше време към момента съществуват неистините и лъжите, целящи да омаловажат Вапцаровите дело и всеотдайност. Че още веднъж живеем в хаоса на смутно време и се лутаме без ясна национална идея, а улисани в битката за физическо оцеляване, постоянно загърбваме образци, от които можем да научим доста. Да прогледнем за истините на делника по този начин, както бе направил Моряка от Банско, с цел да стъпи в пътя на битката и правдата. Не е истина изказванието, че в ХХI в. концепциите за обществена истина са отживялост, а цивилизационните закони сами по себе си са носители на тъждество и естетика. Днес също има гладни, България се обезлюдява, а апатията като черно крило на злокобна птица затуля очите ни за бодящи истини. Те са залегнали в сборника на Лъчезар и зоват да бъдат още веднъж чути, осмислени и вградени в броеницата от отредените ни дни. Без никакво пресилване ще нарека " Птицата удариха в сърцето " като една от белите лястовици на актуалното ни книгоиздаване в общия поток от сиви, незапомнящи се заглавия. В нея се приказва за човешко достолепие, персонална горделивост, ясна идея и непоколебима увереност тя да стане факт. Писана е с доста обич към Вапцаров и не може да се чете без неспокойствие. Особено пък в здрача на българския делник през днешния ден...
С възприятие на надълбоко задоволство се срещнах с новата книга на Лъчезар Еленков " Птицата удариха в сърцето - свободна поема за Никола Вапцаров ", С., изд. " Български публицист ", 2019 година Тя е отдадена на 110-та годишнина от рождението на поета и е с извънредно, доста успешно композиционно решение: с увод, есето " Незарастваща рана ", самата поема " Птицата удариха в сърцето ", три притчи - " В упор гледа волята на свободата ", " Огняроинтелигентска " в Искърското дефиле " и " Реквием " и поетичния край " Хляб наш финален ". Така подредени, текстовете се сливат във философска и прочувствена мозайка, богато илюстрираща авторово виждане за личността и делото на огняря от Кочериново. И по едно и също време - всеки идващ материал в сборника надгражда предходния в разсъжденията, градацията на възприятията и размислите за епохата, създаващи в слово и стих мощна духовна импресия. Която посредством знаците на действителността, историческата меродавност и персоналната съпричастност на Еленков към опоетизираните събития, насочва към читателя ярки въздействащи послания: за фантазиите, заплатени със гибелта на младия Никола, разстрелян в Христовата си възраст; за задачата на бунтовната персона, от чиито бодлив път няма връщане обратно. За вярата, вярата и постоянството, които ще изковат мечтаната независимост и за връзката сред минало и бъдеще, в чието настояще живеем през днешния ден, в ХХI век. Разбира се - и за смисъла на живота, който за едни е безшумно безметежно битие, само че за други е осмислена концепция, пътят на която минава през Гарнизонното стрелбище. За да полее пролятата гореща кръв нежното към момента цвете на свободата, което след не доста дълго време ще се трансформира в ярка дъга за нов публичен строй, тъждество и естетика сред разнообразни люде. А самичък той, съгласно мотото на Ярослав Ивашкевич към пролога, е " сълза в окото на човечеството ". Тази метафора, споделя отново там Лъчезар Еленков, " за мен е най-проникновеното и най-точното, наситено с болежка определение, за креативния и храбър героизъм на непрежалимия създател на към момента непрочетената, както би трябвало, от нас стихосбирка " Моторни песни ", издадена при започване на най-кървавия и яростен интервал на антифашистката опозиция... "
За да се докоснеш до Вапцаров, са нужни явен разум и чисто, огромно сърце. Да проумееш действителните параметри на стореното от него пък би трябвало да се потопиш в дълбините на отминалата към този момент ера от средата на предишното столетие. Да осъзнаеш сложната битка за самун, а още повече - за човешко тъждество. За правото да бъдеш мислеща персона и лидер на класата с ясното схващане, че на бъдещите барикади можеш да паднеш пръв. Доказателство за това са стиховете от издадената приживе единствена колекция, в която мощно диша осъзнатата задача на политически самоопределилия се човек. На разбирането, че историята може да се кове и от твоите ръце, вместо от властимащите, фабрикантите, политиканите, подпалвачите на войни, богаташите.
По страниците на " Птицата удариха в сърцето " Еленков, без да повтаря казаното от други създатели преди него, незабелязано слива физическата и духовната същина на своя лирически воин. Връща го по стъпките на отминали към този момент събития, с цел да бъде той с право канонизиран от идващите, от нашите генерации. Без да се трансформира в мраморна икона, а още веднъж в човек от плът и кръв, крачещ паралелно с индивидите на своето и на идващото ново време. Самата поема е жанров обединител, към който гравитират останалите, включени в книгата, текстове. Тя е родена от основателя си ту задъхано, с предумишлено накъсани елементи, ту със спокойна величавост, придаваща спомагателен и земен, и космически ореол на лирическия воин. Неговият път клати сред Банско и света, сред прежните и актуалните български генерации. Обхваща в дълбоката си идейна, тук-там алегорична същина ту случилото се с Никола, ту отзвукът от изстрелите в мрачния тунел. Над всичко и всички грее жертвената идея, която ще стане действителност няколко години по-късно. Но към този момент всичко е единствено фантазии и осъзнати очаквания, впили корени в сивата действителност на изтерзания делник.
Още доста може да се приказва за новата книга на Лъчезар Еленков и за посланията, включени по нейните страници. За дълбоките внушения в поемата и в трите притчи. За човешката съпричастност, с която е написана с доста любов и надълбоко поклонение пред Вапцаров и неговото свято дело. Но той и ни предизвестява, че и в наше време към момента съществуват неистините и лъжите, целящи да омаловажат Вапцаровите дело и всеотдайност. Че още веднъж живеем в хаоса на смутно време и се лутаме без ясна национална идея, а улисани в битката за физическо оцеляване, постоянно загърбваме образци, от които можем да научим доста. Да прогледнем за истините на делника по този начин, както бе направил Моряка от Банско, с цел да стъпи в пътя на битката и правдата. Не е истина изказванието, че в ХХI в. концепциите за обществена истина са отживялост, а цивилизационните закони сами по себе си са носители на тъждество и естетика. Днес също има гладни, България се обезлюдява, а апатията като черно крило на злокобна птица затуля очите ни за бодящи истини. Те са залегнали в сборника на Лъчезар и зоват да бъдат още веднъж чути, осмислени и вградени в броеницата от отредените ни дни. Без никакво пресилване ще нарека " Птицата удариха в сърцето " като една от белите лястовици на актуалното ни книгоиздаване в общия поток от сиви, незапомнящи се заглавия. В нея се приказва за човешко достолепие, персонална горделивост, ясна идея и непоколебима увереност тя да стане факт. Писана е с доста обич към Вапцаров и не може да се чете без неспокойствие. Особено пък в здрача на българския делник през днешния ден...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ