В свещения храм на българското слово
Георги Н. Николов
"Отгласи 2 " е нарекъл своята книга поетът от поредицата във връзка 80-та си годишнина Петър Андасаров, изд. "Захарий Стоянов ", С. 2018 година По страниците си тя съхранява литературна рецензия, този път адресирана до творчеството на създателя от 60-те години на предишния век и до наши дни. Сборникът е построен от мнения и рецензии, литературни портрети, събития, слова и приветствени адреси. Така умислен, той самичък по себе си доста успешно илюстрира духовното и литературното израстване на Андасаров във времето като стихотворец, живописен документалист и романист, а знаем, че той е още изчерпателен есеист и публицист. Не ще бъде пресилено, в случай че дефинира моя другар Петър като събитие в актуалната българска литература. Защото яркото му, многостранно дарование ясно усеща пулса на съвремието. Отличава се с сърдечност към стремленията, тегобите, копнежите и въжделенията на хората от разнообразни възрасти. Непримирим е към отрицателните феномени на делника и е уверен, че очакващото ни бъдеще ще бъде по-мъдро и хармонично. Впрочем, да създаваш литературна рецензия за човек, който обичаш и уважаваш, е дело радостно и благородно, само че нелеко. Защото, с цел да откроиш всяка една творба е потребно разграничаване от персоналните усеща. Вглъбено навлизане в смисъла на наличието и в посланията - скрити и очевидни. Искам да припомня, че е неправилно схващането за ролята на рецензията като развой за отказване на написаното, търсене само на пропуски и неразбираеми пасажи, неизградени интелектуални мостове сред публицист и четец и прочие Нейната съществена цел в действителност доста постоянно е да открои достолепията на обсъжданото произведение. Да ни убеди с какви позитивни постижения ще притегли вниманието ни и с какво си заслужава да бъде то запомнено и разгърнато още веднъж. "Отгласи 2 " е точно такава книга и изцяло оправдава появяването си. Прави усещане уважението, с което приказват за Петър Андасаров такива създатели като Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Матей Шопкин, Николай Петев, Благовеста Касабова, Стефан Влахов-Мицов, Бранко Цветкоски, маг. Разме Кумбароски, проф. доктор Бранко Ристич, акад. Гане Тодоровски... "На многая лета! " му пожелава в приветствения си адрес президентът Георги Първанов, а актуалният президент Румен Радев дефинира излизащата от щемпел поредност като празнично събитие за многочислените фенове на създателя. "Неговият гений - споделя Боян Ангелов, ръководител на Съюз на българските писатели - еднообразно добре се демонстрира и в поезията, която е негова същина и орис, и в публицистиката и публицистиката, и в литературно-критическия разбор на разнообразни творби - стихосбирки, романи, сборници с разкази, повести и новели, публицистични произведения, и в белетристиката. Той съумява да разчупи границата сред лирика и белетристика и по тази причина точно и неговите произведения, написани в прозаичност, живеят със слънчевото озарение на лириката ". А Людмила Григорова отбелязва: "Петър Андасаров е "общителен " стихотворец, поезията му е изповедна. Той е по този начин организиран, че има потребност да показа това, което го вълнува, с приятеля, с другаря, със съседа, с индивида до себе си. Или да хвърли напряко обвиняването в лицето на врага си - намерено. Не обича недомлъвките, недоизказаните думи, подмолните игри - и с това ни е приветлив. С честната си позиция. Със своите ревниво защитавани пристрастия. Той е стихотворец на крайностите, на полюсните настроения - човек, който умее мощно да люби и ненавижда. " И сирийският публицист Джихад Салех: "След като прочетох стиховете на Петър Андасаров, хубостта се яви пред мен с оня необятен сексапил на думите, откъснали се от сърцето на поета, окрилени от покоя на зелените долини и пясъчните баири, искрящи в очите на приближаващата се жена и заплетени в косите на отиващата си обичана, потопени в тъгата от раздялата с нея и загатна за любовта; пърхащи в летежа на лястовиците и в шепота на жита и дървета, в стъпките на селяните към оран, посев и беритба. Поетът приказва със пристрастеност за хубостта, стреми се да я открие на всички места под българското небе, във всички сезони. Петър Андасаров открива хубостта и у създателя строител, у създателя на нова България, търси и се любува на хубостта във всеки момент от живота на своята татковина ".
Да, доста още отзиви могат да бъдат представени от сборника "Отгласи 2 ". В който са прегледани творбите на този изтъкнат наш създател в друго време, само че постоянно от позициите на човечността. Ярката му любов към хората минава през загатна за родовия корен и неповторимата Елешница, през рецензия към минусите на съвременника, само че и през увереността, че в годините той самичък се надгражда, с цел да открехне квалифициран завесата към бъдещото време. В моя критика бях сравнил творчеството му с "Четирите годишни времена " на Вивалди - с пролетта, лятото и есента. Единствено зимата с нейното отчаяние и минорни настроения не участва в поетичната лира на Андасаров. Чието поклонение и екстаз пред живота са безспорна гаранция за дълговечност на творбите му в съзнанието и сърцата на читателите от разнообразни възрасти и привързаността им към него. Книга пета - "Отгласи 2 ", е също път към гения на Петър Андасаров, чиито страници разпростирам с интерес и откровено задоволство...
"Отгласи 2 " е нарекъл своята книга поетът от поредицата във връзка 80-та си годишнина Петър Андасаров, изд. "Захарий Стоянов ", С. 2018 година По страниците си тя съхранява литературна рецензия, този път адресирана до творчеството на създателя от 60-те години на предишния век и до наши дни. Сборникът е построен от мнения и рецензии, литературни портрети, събития, слова и приветствени адреси. Така умислен, той самичък по себе си доста успешно илюстрира духовното и литературното израстване на Андасаров във времето като стихотворец, живописен документалист и романист, а знаем, че той е още изчерпателен есеист и публицист. Не ще бъде пресилено, в случай че дефинира моя другар Петър като събитие в актуалната българска литература. Защото яркото му, многостранно дарование ясно усеща пулса на съвремието. Отличава се с сърдечност към стремленията, тегобите, копнежите и въжделенията на хората от разнообразни възрасти. Непримирим е към отрицателните феномени на делника и е уверен, че очакващото ни бъдеще ще бъде по-мъдро и хармонично. Впрочем, да създаваш литературна рецензия за човек, който обичаш и уважаваш, е дело радостно и благородно, само че нелеко. Защото, с цел да откроиш всяка една творба е потребно разграничаване от персоналните усеща. Вглъбено навлизане в смисъла на наличието и в посланията - скрити и очевидни. Искам да припомня, че е неправилно схващането за ролята на рецензията като развой за отказване на написаното, търсене само на пропуски и неразбираеми пасажи, неизградени интелектуални мостове сред публицист и четец и прочие Нейната съществена цел в действителност доста постоянно е да открои достолепията на обсъжданото произведение. Да ни убеди с какви позитивни постижения ще притегли вниманието ни и с какво си заслужава да бъде то запомнено и разгърнато още веднъж. "Отгласи 2 " е точно такава книга и изцяло оправдава появяването си. Прави усещане уважението, с което приказват за Петър Андасаров такива създатели като Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Матей Шопкин, Николай Петев, Благовеста Касабова, Стефан Влахов-Мицов, Бранко Цветкоски, маг. Разме Кумбароски, проф. доктор Бранко Ристич, акад. Гане Тодоровски... "На многая лета! " му пожелава в приветствения си адрес президентът Георги Първанов, а актуалният президент Румен Радев дефинира излизащата от щемпел поредност като празнично събитие за многочислените фенове на създателя. "Неговият гений - споделя Боян Ангелов, ръководител на Съюз на българските писатели - еднообразно добре се демонстрира и в поезията, която е негова същина и орис, и в публицистиката и публицистиката, и в литературно-критическия разбор на разнообразни творби - стихосбирки, романи, сборници с разкази, повести и новели, публицистични произведения, и в белетристиката. Той съумява да разчупи границата сред лирика и белетристика и по тази причина точно и неговите произведения, написани в прозаичност, живеят със слънчевото озарение на лириката ". А Людмила Григорова отбелязва: "Петър Андасаров е "общителен " стихотворец, поезията му е изповедна. Той е по този начин организиран, че има потребност да показа това, което го вълнува, с приятеля, с другаря, със съседа, с индивида до себе си. Или да хвърли напряко обвиняването в лицето на врага си - намерено. Не обича недомлъвките, недоизказаните думи, подмолните игри - и с това ни е приветлив. С честната си позиция. Със своите ревниво защитавани пристрастия. Той е стихотворец на крайностите, на полюсните настроения - човек, който умее мощно да люби и ненавижда. " И сирийският публицист Джихад Салех: "След като прочетох стиховете на Петър Андасаров, хубостта се яви пред мен с оня необятен сексапил на думите, откъснали се от сърцето на поета, окрилени от покоя на зелените долини и пясъчните баири, искрящи в очите на приближаващата се жена и заплетени в косите на отиващата си обичана, потопени в тъгата от раздялата с нея и загатна за любовта; пърхащи в летежа на лястовиците и в шепота на жита и дървета, в стъпките на селяните към оран, посев и беритба. Поетът приказва със пристрастеност за хубостта, стреми се да я открие на всички места под българското небе, във всички сезони. Петър Андасаров открива хубостта и у създателя строител, у създателя на нова България, търси и се любува на хубостта във всеки момент от живота на своята татковина ".
Да, доста още отзиви могат да бъдат представени от сборника "Отгласи 2 ". В който са прегледани творбите на този изтъкнат наш създател в друго време, само че постоянно от позициите на човечността. Ярката му любов към хората минава през загатна за родовия корен и неповторимата Елешница, през рецензия към минусите на съвременника, само че и през увереността, че в годините той самичък се надгражда, с цел да открехне квалифициран завесата към бъдещото време. В моя критика бях сравнил творчеството му с "Четирите годишни времена " на Вивалди - с пролетта, лятото и есента. Единствено зимата с нейното отчаяние и минорни настроения не участва в поетичната лира на Андасаров. Чието поклонение и екстаз пред живота са безспорна гаранция за дълговечност на творбите му в съзнанието и сърцата на читателите от разнообразни възрасти и привързаността им към него. Книга пета - "Отгласи 2 ", е също път към гения на Петър Андасаров, чиито страници разпростирам с интерес и откровено задоволство...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ