Георги КонстантиновСтопява се нашата нация, тихо и бавно загива.Не виждаме

Георги Константинов

Стопява се нашата нация,

безшумно и постепенно умира.

Не виждаме млади юнаци

в животворната

българска равнища -

едни от тях

гонят триумфи имотни

по непознати страни,

а други са тук безработни,

мълчат в кафенета,

шумят в гейпаради.

Разбира се, някъде има

младоци в градивната сфера,

само че всеки от тях

изкарва и хляба на трима

пенсионера.

А тук белокосите,

може би всички

(поне всички, които аз зная)

с бедняшка пестеливост

събират парички

за еднопосочен билет

към парадайса.

Сега сме съвсем на половина

от предходното време.

А всяка идваща Нова година

какъв брой от нас

ще отнеме?

Поглеждам Балкана.

И дребна вяра

във мене проблясва -

там горе

и в жаркото лято остава,

не се стопява

балканската пряспа.