Сутрин, в мъглата...
Георги Константинов
Аз не зная дали помъдрявам...
Но от ден дневно ставам
все по-мълчалив.
Само нощем деля
зърното от плявата
и тогава вземам решение
кой е прав, кой е крив...
И героичен показвам
кой ни граби и дерибейства.
Ала въображаемо. Само когато
другите спят.
А щом звънне будилникът,
гневните мисли сресвам
и поемам безмълвно
по същия
вчерашен път.
Знам, че има в тълпата
и други такива герои на мрачно...
Ала през деня, и те като мене -
щом се съмне
безмълвно в мъглата вървят.
Аз не зная дали помъдрявам...
Но от ден дневно ставам
все по-мълчалив.
Само нощем деля
зърното от плявата
и тогава вземам решение
кой е прав, кой е крив...
И героичен показвам
кой ни граби и дерибейства.
Ала въображаемо. Само когато
другите спят.
А щом звънне будилникът,
гневните мисли сресвам
и поемам безмълвно
по същия
вчерашен път.
Знам, че има в тълпата
и други такива герои на мрачно...
Ала през деня, и те като мене -
щом се съмне
безмълвно в мъглата вървят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ