Струва ли си инвестицията в малка пивоварна
Георги Христов от " Айляк " сега вари бирата си в Гърция, само че възнамерява инвестиция в лична апаратура
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Най-големите компании за храни и питиета: Шарена година
4.9 милиарда лева са общите доходи на сдруженията в топ 30 на бранша, или годишен растеж от единствено 3.4%
28 авг 2018
ПодБИРАй
Нов магазин за крафт бири и по-масови бири " Антиквариат "
19 май 2017
Пяна и предубеждения
Нова пивоварна за крафт бира в Пазарджик започва с над девет типа питие
1 яну 2017 За всеки, който желае да навлезе в този бизнес или към този момент е в него, изниква въпросът – инвестиция в лична апаратура или произвеждане в друга пивоварна на ишлеме. И двата случая имат своите плюсове и минуси. Инвестицията несъмнено изисква повече средства и носи повече опасности, само че пък те прави по-независими.
Проучване измежду пивоварите демонстрира, че финансовият разход може да излезе сред 150 и 300 хиляди лева - постройка, ремонт, съоръжение, пивоварни съоръжения, изкарване на разрешителни. От " Ромбус " да вземем за пример споделят, че част от оборудването им е втора употреба - млекарски вани са модифицирани за бирата, пакетираща и бутилираща апаратура, закупили са много остаряло желязо, което е употребявано. Това доста е свило инвестицията, а най-големият разход е бил за индустриалния антибактериален под, който се почиства елементарно и е резистентен на киселини. При тях инвестицията е била за към 250 хиляди лева Толкова се движат финансовите разноски и при други пивоварни с сходен потенциал в България.
В лични съоръжения варят " Гларус " във Варна, " Ромбус ", Hills, Blek Pine в Горна баня, " Трима и двама " в Сливен, " Веритас " в Бургас, Brothers Brews и други. Пловдивската " Айляк " работи с пивоварна в Серес, само че възнамерява създаване на лична апаратура в България. " Когато имаш лична пивоварна можеш да тестваш, да дегустираш, да виждаш резултатите от напъните си, има пристрастеност и обич. Ако поръчваш бира " на ишлеме ", е задоволително единствено да регистрираш своя марка и да започнеш да я внасяш ", споделя Божидар Александров от Blek Pine, която е измежду първите крафт пивоварни в България. Стойчо Пампов от " Ромбус " обаче е безапелационен, че личната инвестиция е по-трудният път за крафт промишлеността - вложението в добра апаратура стартира от 50 хиляди лева за дребни мащаби, а наемът и оборудването са въпрос на съответно задание. Изграждането на лична постройка също подвига разноските.
Варенето в непозната пивоварна също така има преимущества и може да се окаже по-изгодно, само че е и въпрос на добър контракт, който да подсигурява резистентност. Първо, в случай че е по-голяма, загубите при варене са по-малки. " Само за годинa в Холандия отвориха стотици микропивоварни, които са извънредно съвременни и създаваните там артикули са с доста високо качество ", споделят от Beer Bastards, които варят бирата си в амстердамската Troost. В същото време тази конкуренция прави услугата задоволително преференциална финансово даже съпоставена със същата в България. Освен всичко друго там разполагат с опитни пивовари, които са вътре в най-новите трендове и спомагат за " доизкусуряването " на рецептите.
Като цяло реализацията на целия развой от концепцията до пазара лишава към 2-3 години, като тук са включени и административните процедури. Като цяло мненията за въздействието на страната са неутрални – бизнесмените споделят, че не са се сблъсквали с някакви съществени проблеми от институциите. По-скоро във всеки град те имат разнообразни условия и се усеща липса на синхронизация, постоянно някои от тях не са осведомени какво се изисква за толкоз дребни производители. Затова и всички бизнесмени са на мнение, че за дребни производители като тях би трябвало да има по-облекчени процедури и условия.
Повечето крафт пивовари, преди да създадат от заниманието си бизнес, са развили процеса в домашни условия, а главните им клиенти тогава са приятелите и познати – на маса. Инвестициите по-късно са също персонални, от близки и познати. Така макар компликациите при всички е надвил ентусиазмът.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Най-големите компании за храни и питиета: Шарена година
4.9 милиарда лева са общите доходи на сдруженията в топ 30 на бранша, или годишен растеж от единствено 3.4%
28 авг 2018
ПодБИРАй
Нов магазин за крафт бири и по-масови бири " Антиквариат "
19 май 2017
Пяна и предубеждения
Нова пивоварна за крафт бира в Пазарджик започва с над девет типа питие
1 яну 2017 За всеки, който желае да навлезе в този бизнес или към този момент е в него, изниква въпросът – инвестиция в лична апаратура или произвеждане в друга пивоварна на ишлеме. И двата случая имат своите плюсове и минуси. Инвестицията несъмнено изисква повече средства и носи повече опасности, само че пък те прави по-независими.
Проучване измежду пивоварите демонстрира, че финансовият разход може да излезе сред 150 и 300 хиляди лева - постройка, ремонт, съоръжение, пивоварни съоръжения, изкарване на разрешителни. От " Ромбус " да вземем за пример споделят, че част от оборудването им е втора употреба - млекарски вани са модифицирани за бирата, пакетираща и бутилираща апаратура, закупили са много остаряло желязо, което е употребявано. Това доста е свило инвестицията, а най-големият разход е бил за индустриалния антибактериален под, който се почиства елементарно и е резистентен на киселини. При тях инвестицията е била за към 250 хиляди лева Толкова се движат финансовите разноски и при други пивоварни с сходен потенциал в България.
В лични съоръжения варят " Гларус " във Варна, " Ромбус ", Hills, Blek Pine в Горна баня, " Трима и двама " в Сливен, " Веритас " в Бургас, Brothers Brews и други. Пловдивската " Айляк " работи с пивоварна в Серес, само че възнамерява създаване на лична апаратура в България. " Когато имаш лична пивоварна можеш да тестваш, да дегустираш, да виждаш резултатите от напъните си, има пристрастеност и обич. Ако поръчваш бира " на ишлеме ", е задоволително единствено да регистрираш своя марка и да започнеш да я внасяш ", споделя Божидар Александров от Blek Pine, която е измежду първите крафт пивоварни в България. Стойчо Пампов от " Ромбус " обаче е безапелационен, че личната инвестиция е по-трудният път за крафт промишлеността - вложението в добра апаратура стартира от 50 хиляди лева за дребни мащаби, а наемът и оборудването са въпрос на съответно задание. Изграждането на лична постройка също подвига разноските.
Варенето в непозната пивоварна също така има преимущества и може да се окаже по-изгодно, само че е и въпрос на добър контракт, който да подсигурява резистентност. Първо, в случай че е по-голяма, загубите при варене са по-малки. " Само за годинa в Холандия отвориха стотици микропивоварни, които са извънредно съвременни и създаваните там артикули са с доста високо качество ", споделят от Beer Bastards, които варят бирата си в амстердамската Troost. В същото време тази конкуренция прави услугата задоволително преференциална финансово даже съпоставена със същата в България. Освен всичко друго там разполагат с опитни пивовари, които са вътре в най-новите трендове и спомагат за " доизкусуряването " на рецептите.
Като цяло реализацията на целия развой от концепцията до пазара лишава към 2-3 години, като тук са включени и административните процедури. Като цяло мненията за въздействието на страната са неутрални – бизнесмените споделят, че не са се сблъсквали с някакви съществени проблеми от институциите. По-скоро във всеки град те имат разнообразни условия и се усеща липса на синхронизация, постоянно някои от тях не са осведомени какво се изисква за толкоз дребни производители. Затова и всички бизнесмени са на мнение, че за дребни производители като тях би трябвало да има по-облекчени процедури и условия.
Повечето крафт пивовари, преди да създадат от заниманието си бизнес, са развили процеса в домашни условия, а главните им клиенти тогава са приятелите и познати – на маса. Инвестициите по-късно са също персонални, от близки и познати. Така макар компликациите при всички е надвил ентусиазмът.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ