Георги Христов направи шокиращо откровение пред последователите си в социалните

Георги Христов направи шокиращо признание пред почитателите си в обществените мрежи. Преди дни естрадната звезда написа трагично обръщение в персоналния си профил във " Facebook “, с което разгласи, че към този момент не живее у нас.

" За моя наслада, не пребивавам в БГ! Ееее и позор! От боклуците, ръководещите! Боклуците, изгонили ме! “, написа Христов. Под обявата му негови смутени и обезпокоени другари започнаха да го окуражават с благи думи и послания, напомняйки му, че той е измежду най-големите наши звезди. " Ние оставаме твои фенове, където и да си по света. Само бъди добре и се чувствай благополучен “, поддържаха артиста негови почитатели.

Въпреки че напълно неотдавна изпълнителят на " Черно и бяло “ направи минитурне из страната, което пожъна голям триумф, явно разочарованието от родната му страна се е настанило надълбоко в душата му, пише Ретро.

Последните години от живота си Христов прекарваше сред България и Гърция. Доскоро отскачаше в южната ни съседка единствено през топлите месеци, с цел да почива в китната си вила там. На финала на турнето си обаче решил, че ще се реалокира за непрекъснато. Сега пред него стоял въпросът с поданството.

Вероятно в най-скоро време естрадният ас щял да си подаде молба и за гръцки документи, тъй като възнамерявал повече да не заплаща налози и да не се обезпечава у нас. Към радикалната стъпка го подтикнала и драмата с идното му пенсиониране.

" Нямам персонални данни и пенсия! И се отхвърлям от 200-те лв., които ще би трябвало да получа! За хората в потребност да останат! Иначе ще ме е позор! “. С тези думи звездата на родната сцена изрази в обществените мрежи съпричастност към възрастните в страната, които взимат минимална пенсия.

Големият ни реализатор, който също както сътрудника си Васил Найденов надали ще вземе повече от 200 лв. пенсия, която към този момент си е пресметнал, избира да се откаже от нея за сметка на нуждаещи се възрастни. Негови другари споделят, че с изключение на от държавното заплащане, което му се полагало за прослужения стаж, Христов като нищо можел да се откаже и от българското си поданство, тъй като се чувствал подценен и пропуснат от обществото и властимащите.