Георги Господинов е писател, поет и драматург. Миналата година спечели

Георги Господинов е публицист, стихотворец и драматург. Миналата година завоюва огромната европейска литературна премия " Ангелус " с " Физика на тъгата ", а филмът по романа, нарисуван от художника Теодор Ушев, попадна в късия лист за премиите " Оскар ". Коментарът му е от " Дойче веле ".

Може би е още рано. А може би таман в този момент е времето. Да си сложим записка на хладилника за тогава, когато...

Когато излезем отсам

Когато излезем отсам, да не забравим да пренесем цялата си обич към света, който ни беше отхвърлен. Любовта, която таим, до момента в който стоим сами и затворени.

Когато излезем отсам, да не изтриваме от паметта си това, което претърпяваме в този момент. Защото то ще бъде вододел по отношение на дните преди, които изгубихме. Ще ни припомня какво става, когато антропоцентризмът ни мине граници и се трансформира в антропо-егоцентризъм, когато алчността се индустриализира.Какво става, като забравим, че не сме господари, а деца на тази планета, не притежатели, а наематели, не домакини даже, а късни посетители в дома ѝ, милиони години откакто масата е била поставена.

Когато излезем отсам, да си спомним, че единствено месеци преди да ни връхлети пандемията, горяха австралийските гори. Да си спомним кенгуруто с опърлени лапи и уши, което прегръщаше своята спасителка. Тази утешителна, опрощаваща прегръдка сред човек и кенгуру би трябвало да бъде новата икона на света, скринсейвърът на международния екран. Трябва да бъде изрисувана върху Сикстинската шапка на бъдещето. Това, мислех си тогава, е пророчеството. Да разберем, че с всяко живо създание на този свят - делфин, кенгуру, охлюв, пчела, гинко билоба, череша, шипков шубрак, сме " братя по болежка ", както пишеше Дарвин. Да разберем, че " Аз сме " ще е по-важно от " Аз съм ".

Когато излезем отсам, светът от през вчерашния ден ще е останал единствено в книгите, филмите и сънищата ни. Ще би трябвало да го възвръщаме по тях и по спомен. Но да върнем единствено най-смисленото, най-простото и най-важното. Да пренесем това, което човечеството преди нас е пренасяло през времето. Но не всичко - да оставим част в света от през вчерашния ден, тъй като той не беше непогрешим. Със сърцето и разсъдъка си да отсеем същностното. Прости неща - като да не нараняваш, да изпитваш състрадание, да се смириш.

Когато излезем отсам, единственото, което би трябвало да носим със себе си, е един незабележим куфар за оцеляване. С най-важните персонални неща, задоволително дребен, с цел да не трупаме непотребни нелепости. Малка походна аптечка за след края на света. Свят, който ще съчиняваме още веднъж. Заедно с децата и с родителите си, дружно с това опърлено кенгуру и всички живи същества на света.

Ще сме други, по-човечни

Когато излезем отсам, очите ни ще са не запомнили какъв брой ярка е светлината извън и ще примижим като излизащите от пещерата на Платон. Но за разлика от тях, тъй като към този момент имаме знанието, ще разпознаем, че това е същинският свят и ще си върнем цялото възхитително чувство за независимост, което по наложителност ще сме изгубили в сумрака на стаите си.

Когато излезем отсам, ще сме по-бедни, само че по-човечни. А това ще изравни везната на щастието ни.

Когато излезем отсам, на първо време ще отидем да прегърнем родителите и околните си, с които сме били разграничени. Като за първи път. Като за всички отлагани пъти.

Когато излезем отсам, ще заведа щерка си да види още веднъж морето. Защото ѝ дадох обещание.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1326)